Решение № 444 от 10.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Варна, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501943 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 507/01.03.2022 год. по гр. дело № 8733/2021 год. по описа на РС-Варна, както следва:

І. Въззивна жалба от „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булстат № 1754038560088, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, *** срещу горното решение в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови пазар, следните суми: сумата от 69 865 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова злополука, станала на 13.11.2018 г. в гр. Варна, при която е настъпила смърт на съпруга и́ З. Ю. Ю. ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.06.2021 г. до окончателното и́ изплащане; сумата от 18 358, 97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума от 69 865 лева, за периода от 13.11.2018 г. до 15.06.2021г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

ІІ. Насрещна въззивна жалба от И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови пазар, срещу горното решение, в частите, с които: е отхвърлен за разликата над присъдените 69 865 лева до пълния предявен размер от 140000 лева, предявения от И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови пазар, срещу „БДЖ Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 1754038560088, със седалище гр. Горна Оряховица, за заплащане на сумата от 140 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова злополука, станала на 13.11.2018 г. в гр. Варна, при която е настъпила смърт на съпруга и́ З. Ю. Ю. ЕГН 1

**********, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.06.2021 г. до окончателното и́ изплащане; е отхвърлен за разликата над 18 358, 97 лева до пълния предявен размер от 36 788, 89 лева, предявения от И. А. Ю. от с. Памукчии, община Нови пазар, срещу „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 1754038560088, със седалище гр. Горна Оряховица, за заплащане на сумата от 36788, 89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от 140 000 лева за периода от 13.11.2018 год. до 15.06.2021 год.

В жалбата на ответника по исковете „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 1754038560088, със седалище гр. Горна Оряховица, са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилен анализ и преценка на доказателствата, както и в недопускане на своевременно поискани от страната доказателства, в резултат на което е и необосновано.

Изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и за степента на съпричиняване от страна на починалия З. Ю. Ю. са неправилни и в разрез с доказателствата по делото. При определяне на размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг, настъпила в резултат на трудовата злополука, съдът безкритично е възприел показанията на ангажираните от ищцата свидетели, като не е обсъдил възраженията и доводите на ответника в тази насока, игнорирайки обстоятелството, че свидетелката Т. Г. (ангажирна от ищцата) е заявила, че няма никакви преки впечатления относно семейните отношения между ищцата и съпруга и́ преди смъртта на последния. Не е съобразено също, че ангажираните от ищцата свидетели изнасят факти относно отношенията между нея и съпруга и́, осъществили се назад във времето, преди тяхната раздяла. В нарушение на процесуалните правила са счетени за недостоверни показанията на ангажираните от ответника свидетели относно установеното от тях, че ищцата и съпруга и́ са били във фактическа раздяла преди злополуката и не са живели съвместно, което е в опровержение на извода на районния съд за съществувала силна емоционална връзка между ищцата и съпруга и́. В нарушение на процесуалните правила изцяло е кредитирано заключението на СМЕ в психиатричната му част, без да бъдат обсъдени възраженията и доводите на ответника за неправилност и необоснованост на определени изводи на вещото лице–психиатър. Поради това и изводът на съда за наличието на силна емоционална връзка между ищцата и съпруга и́ и съответно – за степента и интензитета на душевните болки и страдания, търпени от ищцата от смъртта на съпруга и́, оттам и изводът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, е необоснован.

Като последица от това е нарушен и материалният закон – чл. 52 ЗЗД, относно определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от трудовата злополука, при която е починал съпругът и́.

Твърди се също, че въпреки, че съдът правилно е приел, че е налице съпричиняване от страна на постраД. за злополуката, неправилно е определена степента на съпричиняването от страна на постраД. З. Ю. за настъпването на трудовата злополука. Жалбоподателят счита, че с оглед установеното по делото, приносът на постраД. за настъпването на злополуката е 3 / 4 (75 на сто) и повече, а не както е приел първоинстанционният съд – 30 на сто.

2

Отравено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за постановяване на друго, с което в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД) д а се определи по-нисък размер на обезщетението, след което да се намали размера му със степента на съпричиняване на вредите, вследствие проявената груба небрежност, която, с оглед конкретния принос на постраД. е 3 / 4 или повече от окончателния размер на обезщетението.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищцата Иксанe Ю., оспорва подадената от ответника въззивна жалба. Счита, решението в атакуваните от него части за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Излага подробни съображения.

В насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата по исковете, са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от нея части е неправилно и необосновано, постановено е в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че определеното от районния съд обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 100 000 лева е силно занижено и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съобразно и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, справедливото обезщетение за причинените и́ неимуществени вреди от настъпилата в резултат на трудовата злополука смърт на съпруга и́, е 140 000 лева. Твърди се също, че изводът на първоинстанционния съд за съпричиняване от страна на постраД. за настъпването на злополуката е неправилен и необоснован, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, неправилно анализирани от първоинстанционния съд, поради което и няма основание за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. Наведени са и оплаквания, че неправилно е намалено от съда присъденото обезщетение за неимуществени вреди с изплатената парична помощ при смърт на осигурено лице за м.11.2018г. в размер на 135 лева. Според ищцата обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде намалявано със сумите, изплатени по КСО, тъй като обезщетяването по КСО е законоустановено право, което не изключва възможността на наследниците да предявят иск срещу работодателя на осн. чл. 200 от КТ и с изплатеното съгласно КСО обезщетение не може да се компенсират претърпени неимуществени вреди.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ищцата части и за постановяване на друго, с което исковете по чл. 200 КТ и по чл. 86 ЗЗД да бъдат в пълните предявени размери. Претендира се и присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, ответникът по исковете оспорва подадената от ищцата насрещна въззивна жалба. Счита решението в обжалваните от нея части за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части, при условие, че подадената от него въззивна жалба бъде счетена за неоснователна.

В съдебно заседание всяка страна чрез процесуален представител, поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.

Третото лице помагач на страната на ответника по исковете – „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, не изпраща представител, не изразява становище.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от И. А. Ю.

3 от с. Памукчии, общ. Нови пазар срещу „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 1754038560088, със седалище гр. Горна Оряховица обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба са наведени следните твърдения:

Ищцата е съпруга на З. Ю. Ю., починал на 13.11.2018 год. при трудова злополука. На 13.11.2018 год. постраД.т З. Ю. Ю. бил дневна смяна, изпълнявал трудовите си задължения в района на ЖП гара – Варна, товарен парк и трябвало да участва в извършването на маневра чрез разпускането на два вагона от гръбначния светофар МС З към 12-ти коловоз. След пристигането на маневрения състав пред гръбначния светофар МС З маневрата спряла и началникът на влака Р.М. разпоредил на постраД. З. Ю. да влезе между локомотива и първия вагон, за да извърши откачването на вагоните от локомотива. Ю. изпълнил разпореждането, влизайки от страната на началник влака между локомотива и първи вагон. В този момент маневрата била в състояние на покой -локомотивът заедно с вагоните не били в движение. Началникът на влака, въпреки изричните изисквания на правилата за безопасност, нямал пряка видимост към постраД., тъй като се намирал на разстояние от мястото, на което се намирал З. Ю.. Машинистът на локомотива Ю., след влизането на постраД. Ю. между локомотива и първия вагон, също нямал видимост към него. След като машинистът получил сигнал от началник-влака, побутнал вагоните, които били освободени от винтовия спряг от постраД.. След подаване на тласъка от Ю. вагоните леко се задвижили по надолнището, откачени от локомотива, като локомотивът продължил движението си след тях с бавна скорост по наклона. След откачането на спряга постраД.т Ю. не излязъл веднага. Началник -влака Р.М. видял, че вагоните са разкачени и се движат, а стрелочникът не излиза.

Веднага подал сигнал „стоп" на локомотивния машинист, който спрял локомотива. Началник-влака М. отишъл да види къде е постраД.т Ю. и го намерил с лице към земята, встрани до локомотива извън ж. п. релсите.

Обърнал го с лице и установил, че все още е жив, но докато пристигне екипът на „Спешна помощ", той издъхнал. Пристигналият на място екип на „Спешна помощ" само констатирал смъртта на З. Ю..

С влязло в сила Разпореждане № 5104-04-19/26.02.2019 год. на НОИ ТП – Варна злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО.

В протокол № 1029-03-8931#6 от 07.02.2019 год. на НОИ ТП – Варна за резултатите от извършеното разследване на трудовата зпололука било констатирано, че ответникът е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда и неговият служител Р.Е. М. на длъжност - началник влак, товарно движение е нарушил чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 523 и чл. 525 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт.