Определение № 42602 от 21.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42602 гр. София, 21.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110148575 по описа за 2023 година

В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК от процесуалния представител на ответника Р. С. И. – адв. М. Л. от САК и от процесуалния представител на ответника Г. К. С.- адв. С. Д. от САК за изменение на решението в частта относно присъдените на процесуалните представители разноски за осъществено безплатно процесуално представителство на ответниците по делото.

Изложени са съображения в молбите на процесуалните представители, че по всеки един иск, по който е осъществена защита , се дължи на адвоката отделно възнаграждение, или общо в размер на 1000лева. Съразмерно на отхвърлените искове се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева на всеки един от процесуалните представители на ответниците.

Ответникът по молбата – ищеца по делото не е взел становище.

Съдът намира молбата за неоснователна.

В исковото производство ответниците Р. И. и Г. С. са представили договор за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.

Настоящият състав намира, че при определяне размерите на адвокатските възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко оценяеми иска или са предявени в условията на субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В 1 настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.

Още повече, че с определение № 60345 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д.

№ 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на ВКС се възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно.

Съдът е определил възнаграждението на процесуалните представителина посочените ответници на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл.

7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, като няма основание за изменение на приетото в постановеното решение, което е в унисон и с разрешението, дадено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат М. Л. Л. от САК в качеството на процесуалне представител на ответника Р. С. И. , с вх. Рег. № 256754/09.08.2024г. по описа на СРС , с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение №14237 /18.07.2024г. , постановено по гражданско дело № 48575/2023г. на Софийски районен съд, 69 състав в частта за разноските.

ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат С. Й. Д. от САК в качеството на процесуалне представител на ответника Г. К. С. , с вх. Рег. № 257502/09.08.2024г. по описа на СРС , с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение №14237 /18.07.2024г. , постановено по гражданско дело № 48575/2023г. на Софийски районен съд, 69 състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3