Решение № 21843 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21843 гр. С., 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110168791 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание 26 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу /фирма/.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за финансови услуги от разстояние № 1255332/19.04.2023 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 400,00 лева срещу задължението да върне същата сума при лихва в размер на 3,38 % и ГПР 49,85 %. Ищецът навежда твърдения, че кредитодателят наложил на потребителя заплащането на такса за поръчителство в размер на 118,48 лева. Навежда твърдения за нищожност на клаузата по т. 5 от договора, сключена в противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на чл. 5 от процесния договор, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 5,00 лв. като частична претенция от сумата 118,48 лева, недължимо платена по договор за потребителски кредит № 1255332/19.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.11.2024 г. до окончателното плащане на вземането. Претендира деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. .

В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който счита предявеният иск за неоснователен. Намира, твърдението на ищеца, че поръчителството от ********** (******) за задължително условие за сключване на договора за кредит за неоснователно. Твърди още, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не били насочени към правилната страна – **********. Поддържа, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Твърди още, че прогласяването на договора за гаранция за нищожен, съответното унищожаването му в рамките на настоящото производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на ********, респ. няма да настъпи промяна в партимониума на ищеца.

Сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Счита, твърдението на ищеца за допълнителни разходи за неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от 1 оценка на кредитоспособността по закон. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен на основанията, изложени в писмения отговор. Претендира сторени по делото разноски.

За да бъде уважен предявеният иск в доказателствената тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване при условията на пълно и главно доказване е да докаже наличие на следните предпоставки: обедняване със заплащането на сумата в размер на 5,00 лв. като частична претенция от сумата 118,48 лв., платена по договор за потребителски кредит № 1255332/19.04.2023 г., представляваща такса за експресно разглеждане, начислена въз основа на оспорената клауза; обогатяване на ответника с получаването на сумата в размер на 118,48 лв.; че уговорената в договора за паричен заем клауза е нищожна, както и следва да докаже изискуемост на вземането, т.е. моментът на даването/получаването на сумата. В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи плащането, а именно – че оспорената клауза е равноправна, тъй като не противоречи на 143 ЗЗП, в това число, че оспорената клауза от договора за кредит е договорена индивидуално.

По иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже твърдяното плащане на процесната сума и получаването й от ответника, както и размера на този иск. В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно правоотношение, което обуславя имущественото разместване, евентуално плащане.

По делото като безспорно между страните се установява, че по силата на процесния договор за паричен кредит от 19.04.2023 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение.

В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца съдът е допуснал увеличение размера на предявения осъдителен иск до размера на сумата в общ размер на 118,48 лева, представляваща, платена сума по Договор за потребителски кредит №1255332/19.04.2023 г.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото ССЕ експертиза, неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1255332/19.04.2023 г., за сумата от 400, 00 лева, при договорна лихва в размер на 13,52 лв. като към договора за потребителски кредит се дължи възнаграждение за обезпечение (гаранция) в размер на 118,48 лв. лева. Общата дължима сума е определена в размер на 532,00 лева, като е посочен годишния размер на разходите по заема в размер на 49,85 %. Срокът на Договора е 30 дни, който започва да тече от датата на превеждане на сумата. От заключението на съдебносчетоводната експертиза, се установява, че изплатената от А. Н. И. на /фирма/ на 20.04.2023 г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит № № 1255332/19.04.2023 г., сума в размер на 532,00 лева е преведена на ответното дружество за погасяване на главница в размер на 400,00 лева,погасяване на договорна лихва в размер на 13,52 лева и сумата от 118,48 лева такса обезпечение към Договор за поръчителство. Вещото лице, използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК, изчислява, че фактическия размер на ГПР, включващ както лихвата, така и такса за предоставяне на при фактически изплатени 532,00 лева, пряко или косвено свързани с кредита и при запазени основни параметри на кредита, се равнява на 3 126,92 %. Установява се от чл.5 на посочения Договор за потребителски кредит №№ 1255332/19.04.2023 г., че страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от ******** в полза на кредитора.

В т. 7 от Договора е посочено, че ищецът е дал изричното си съгласие, „кодът за потвърждение“ предоставен от ответното дружество във взаимоотношенията с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис, като е уговорено, че посоченият от ищеца в молбата за отпускане на кредит „идентификационен номер“ ще се ползва като знак на неговото авторство на изпратените от този номер до дружеството съобщения. От представения по делото договор се установява, че в т. 9 от същия е посочено правото на отказ от договора, както и редът за неговото упражняване.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес.

Разгледани по същество исковете са основателни.

По делото се установи по безспорен начин, че между страните има сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по който ищецът като кредитополучател е усвоил предоставената му от ответното дружество сума и е погасил кредита с еднократно плащане, съобразно погасителния план по договора. Не се спори, че ищецът е осигурил обезпечение на кредита, чрез сключването на договор за поръчителство с трето за спора дружество – ******** , партньорско дружество на ответника, както и това, че възнаграждението на поръчителя, дължимо от кредитополучателя не е включено в ГПР, посочен от заемодателят, както и че с включването на неговия размер годишен процент на разходите се е повишил многократно. При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно.

Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Видно от представените по делото доказателства ответникът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита, включително разходите по кредита. В последствие договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУ, поради което съдът намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл.10, ал. 1 ЗПК. Относно наведеното твърдение от ищеца, че действителният ГПР не съдържа начина на изчисляване и липсва яснота относно уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл.11 ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1, годишният процент на разходите по кредита, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както бе установено погоре, вземането на заемодателят е обезпечено с поръчителство предоставено от ********, вследствие на което между ищецът и поръчителят е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението, дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество, представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита. Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по 3 предоставеното поръчителство, тъй като това задължение е предвидено и в Договора за кредит, сключен между страните. Доколкото в процесния случай в уговорения годишен процент на разходи не са включени всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на чл.5 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с ********. Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници на информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя чл.16 ЗПК и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави кредит чл.18 ЗПК, вместо да сключи договор. В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по кредита в Договор за потребителски кредит № 1255332/19.04.2023 г., чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение, противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД. Практически тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на чл.5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146 ал. 1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД. Неоснователно е възражението на ответника /фирма/, че няма нищо общо с третото за делото лице ********. В действителност ******** е самостоятелно юридическо лице, регистрирано в ******, което предоставя услуги на територията на РБ, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под №178 в публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят се установява от факта, че ******** фигурира в предварително определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри. Това от своя страна показва, че двете дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между двата сключени договора /този за потребителски кредит и този за поръчителство/, което на практика представлява разделяне на приходите по кредите между двете формално отделни юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.