Решение № 435 от 10.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Плевен, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20254400500646 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 551/25.04.2025г. по гр.д. № 6841/2024г. на РС гр. Плевен /ПлРС/ е отхвърлен като неоснователен предявения от Ж. Н. Й. от гр.София, ЕГН ********** иск по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решенията, приети от Общо събрание на Етажната собственост на собствениците на обекти в жилищна сграда на ***, находяща се в гр.Плевен, отразени в протокол от 05.08.2024г.

Осъдил на основание чл.78 ал.1 ГПК Ж. Н. Й. с ЕГН ********** от г*** да заплати на Етажната собственост на адрес ***, представлявана от А.Б.С., направени разноски в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от решението е останал ищецът Ж. Н. Й., който го обжалва изцяло в законния срок, включително и за разноските. Твърди, че неправилно ПлРС е приел, че Ж. Й. е бил уведомен за провеждането на ОС на ЕС съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС, че на ответницата по делото пред ПлРС е било известно, че ищецът е с постоянен адрес в гр.София, където живее със семейството си и съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗУЕС, съобщението за общото събрание е следвало да бъде изпратено на електронната поща или по телефона, т.к. не пребивава в апартамента в град Плевен.

1

Навежда доводи, че пред ПлРС са представени писмени доказателства, че Управителя на ЕС А.Б.С. е изпратила с препоръчено писмо протокола от общото събрание 68 дни след провеждането му – на дата 18.11.2024г., но тези доказателства не са обсъдени в мотивите на обжалваното решение.

Оплаква се, че е неправилен и незаконосъобразен изводът на ПлРС, че ремонта и санирането на фасадата на блока и измазване на калкана на сградата представляват необходим ремонт, но не са неотложен ремонт.

Твърди, че съдът не е обсъдил и наведеното възражение, че на етажа на ищеца е положена през 2006 година външна топлоизолация с каширана минерална вата от 6,00см., а тази, която е положена от наетите от Управителя на ЕС работници, представлява стиропор от 4,00см. Съдът също така с постановяване на обжалваното решение не е дал отговор на ищеца каква е била причината за прегласуване на решението на общото събрание от 20.05.2024г. на ОС на ЕС, взето отново във връзка с ремонт и саниране на фасадата на сградата.

С въззивната жалба се оспорва и присъденото адвокатско възнаграждение, като се твърди от въззивника, че не става ясна причината, поради която съдът след като е приел, че същото е в прекомерен размер, не го е намалил до размер под 1 000,00 лева. Твърди се в жалбата съща, че адвоката не се е явил на съдебни заседания, поради което не му се следва адвокатско възнаграждение.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, с оглед изложените съображения във въззивната жалба и да постанови друго, с което да уважи иска му и да му присъди направените по делото разноски.

Препис от жалбата е изпратен на Етажната собственост на сградата на ***, чрез Управителя А.Б.С. с ЕГН ********** от гр.Плевен, но същите не са подали отговор на въззивната жалба в срок.

В открито съдебно заседание, представителят на Етажната собственост на сградата в гр. Плевен, *** - Управителя А.Б.С. с ЕГН ********** от гр.

Плевен се явява и възразява срещу въззивната жалба. Подробни съображения излага в писмена защита като моли ОС Плевен да потвърди решението и да им присъди разноски за въззивната инстанция.

2

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно между страните е, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се на втори етаж в жилищна сграда на адрес ***, като на 05.08.2024г. е било проведено Общо събрание на собствениците на имоти в същата сграда, което обстоятелство се е потвърдило и от представения Протокол, с който е взето оспореното решение. В същия е установено, че на събранието ищецът не присъства, както и че притежава 25 % идеални части от общите части на сградата.

Не е било спорно между страните, че от общото събрание проведено на 05.08.2024г, ищецът е получил препис от протокола от проведеното събрание в законовия срок, а на 27.11.2024г. – в срок, е предявил иска си в съда.

Не е било спорно и се установява от представения Протокол, че на Общото събрание са присъствали И.А.Д., А.Б.С. и представител на „Ес Би ЕС Финанси“ЕООД, представлявано от И.К.С., както и че същите притежават общо 70 % идеални части от общите части в сградата.

Безспорно е също така и това, че т.3 от дневния ред на събранието е вземане на решение за прегласуване на точките от дневния ред на събранието от 20.05.2024г. - „Вземане на решение, свързано с ремонт и саниране на фасадата на сградата и измазване на калканна стена“.

Предвид твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по делото са въпросите законосъобразно ли е оспореното решение на ОС на ЕС на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на Етажна собственост на *** в гр.Плевен, проведено на 05.08.2024г. за ремонт и саниране на фасадата на сградата и измазване на калканна стена и следва ли да бъде отменено?

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства, представени пред ПлРС, приложеното адм.д. № 650/2024г. на Административен съд Плевен, както и представените с писмо от Община Плевен от 17.09.2025г. писмени доказателства.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

3

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и допустимо.

За да постанови атакуваното решение ПлРС е приел, че в практиката си ВКС (Р.№58/25.03.2014г., по гр.д. № 5704/2013г., Iг.о.) приема, че това производство е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. Ако определени пороци на решението на Общото събрание не са въведени в спорния предмет по предвидения в ГПК ред, съдът не разполага с правомощие да основе крайния си извод за законосъобразност на оспорените решения върху тях.

В случая с исковата молба ищецът навежда доводи, че решението е взето незаконосъобразно, защото той не е бил уведомен за провеждане на ОС, че е следвало да се разгледат три оферти, след което да се вземе решение за ремонт и че ремонтът не е бил нито „необходим“, нито „неотложен“, за да се взема решение за извършването му.

Приел също така, че съгласно чл.13 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от седем дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.

Видно от представената по делото Покана – л.32, на 27.07.2024г. е изготвена и залепена на входната врата покана за свикване на ОС на ЕС, за което е съставен и Протокол. Протоколът за залепване на поканата е подписан от И.Д. и А.С.. В поканата са посочени дата и час на провеждане на общото събрание, както и дневен ред на ОС.

Общото събрание е обявено и проведено девет дни след залепване на поканата, с което е спазен законовият едноседмичен срок.

Съгласно чл.13 ал.2 ЗУЕС, собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява 4 писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. В тази връзка и с оглед това задължение, съдът е възложил в тежест на ищеца да представи доказателства, че е уведомил управителя, че не обитава постоянно имота и е посочил електронна поща или адрес в страната, където да му бъдат изпращани покани за свикване на ОС. Такова уведомление е изпратено от ищеца на управителя едва на 13.02.2025г, т.е. не е било налично към датата на провеждане на ОС.

Поради това съдът приел, че със залепването на покана за свикване на ОС на входната врата, управителят на ЕС е изпълнил задължението си по чл.13 ЗУЕС да постави покана за провеждане на ОС на видно и общодостъпно място, най-малко седем дни преди провеждането му и съгласно чл.13 ал.4 ЗУЕС, а ищецът се смята за уведомен за свикване на Общото събрание по реда на ал.1.

По втория спорен въпрос, че не са обсъдени три оферти, съдът счел, че тъй като в Закона такова изискване няма, то обстоятелството, че не са обсъдени най-малко три оферти за извършване на ремонтните дейности не опорочава взетото решение и не го прави незаконосъобразно.

По третия спорен въпрос, ремонта и саниране на фасадата на сградата и измазването на калканна стена представляват ли необходим или неотложен ремонт, с какво мнозинство се взима решение за извършването му и законосъобразно ли е взето решението в т.3 от Протокола съдът приел, че съгласно §1 т.8 ЗУЕС, "Необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общите части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.

Съгласно §1 т.9 ЗУЕС, "Неотложен ремонт" е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до 5 нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.

Съдът приел, че ремонта и санирането на фасадата, както и измазването на калканна стена представляват по своята същност необходим, а не неотложен ремонт, тъй като от една страна разрушаването им не създава опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, и не увреждат околната среда и близкостоящи сгради, а от друга страна представляват дейност за привеждане на фасадата в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата.

Разпоредбата на чл.17 ал.2 ЗУЕС, посочва мнозинството, с което се приемат различните решения на ОС на ЕС. Намерил, че мнозинството за вземането на решение за извършване на необходим ремонт не е посочено в нито една хипотеза от изброените в чл.17 ал.2 т.1 - т.8 ЗУЕС. Съгласно чл.17 ал.3 ЗУЕС, извън случаите по ал.2 решенията се приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.

При така изложеното, съдът приема, че решението за ремонта и санирането на фасадата, както и измазването на калканна стена е взето законосъобразно, тъй като е гласувано от 70% от собствениците на идеални части от общите части на сградата.

По отношение на доводите на ищеца, че общо събрание не било проведено, а протоколът бил изготвен по-късно за нуждите на делото, съдът приел, че съгласно чл.16 ал.4 ЗУЕС, за провеждане на общото събрание на Етажната собственост се води протокол от избран от него протоколчик. В чл.16 ал.5 ЗУЕС е регламентирано изискуемото съдържание на протокола – дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващите лица и идеалните части от общите части, които представляват, същността на изявленията, предложенията и взетите решения. Това съдържание на протокола го прави свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения.