Решение № 303 от 08.05.2019, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И

Е

08.05.2019

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГО,

V-ти

Районен съд –

Дупница състав

07.05.

2019 на Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Румяна Агонцева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

205

2019 дело № по описа за г.

Производството е образувано, след като с решение № 238/06.11.2018г. постановено по в.гр.д.№ 165/2018г. на ОС-Кюстендил, е отменено, по реда на чл.

240 от ГПК, влязло в сила неприсъствено решение № 13/10.01.2018г., постановено по гр.д.№1214/2017г. по описа на РС-Дупница и е върнато делото за разглеждане от друг състав.

Е.Г.В., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, е предявил срещу „АСО

– МЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 15, представлявано от управителя М. Манолов М., искове с правно основание чл. 262, вр. чл. 143 и чл. 224, ал. 1 от КТ, за осъждане на ответното дружество да му заплати сума в размер на 1 912.00 лева, представляваща обезщетение за общо 478 часа положен от ищеца извънреден труд, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 396.56 лв.

Ищецът твърди, че работил в ответното дружество от 23.07.2015г. до 19.07.2016г. на длъжност „охранител“. Задължението му било да охранява техниката и материалите на база „Самораново“, собственост на друго дружество. При назначаването му работа били общо 5 души, при норма 6 души, като постовете за охрани бяха два: единият за 24 часова охрана от 7.00 часа на единият ден до 7.00 часа на другият ден и колегата дежурил 24 часа се сменял с друг колега който поемал новата 24 часова смяна на този пост; другият пост бил на 12 часово дежурство от 19.00 часа на съответния ден до 7.00 часа на другия ден. Дежурили от месец август на 2015 г. до месец март на 2016 г., като давали дежурства общо 5 души при норма 6 души или общо за 8 месеца петимата назначени охранители полагали извънреден труд, над определената по КТ норма за труд. Този извънреден труд до настоящият момент не им и изплатен и съответно ответното дружество не е заплатило обезщетение по чл.143 и следващите от КТ в размер на общо 1 912.00 лева за общо 478 часа извънреден труд, за месеци, както следва: месец август 2015г.-извънреден труд 12 часа в размер 48.00 лв.; месец септември 2015г.-извънреден труд 84 часа в размер на 336.00 лв.; месец октомври 2015г.-извънреден труд 86 часа в размер на 344.00 лв., за месец ноември 2015г.-извънреден труд 36 часа в размер на 144.00 лв., месец декември 2015г.- извънреден труд в размер на 36 часа или дължима сума в размер на 144.00 лв.; месец януари 2016г.-извънреден труд в размер на 80 часа или дължима сума в размер на 320.00 лв., месец февруари 2016г.-извънреден труд в размер на 60 часа или дължима сума в размер на 240.00 лв., месец март 2016 г.-извънреден труд в размер на 84 часа или дължима сума в размер на 336.00 лева или общо в размер на 1 912.00 лева. При връчването на трудовата му книжка, в нея било отразено че му е изплатен дължимия размер на полагащия му се платен отпуск по КТ и трудов договор, но такъв до настоящия момент не му е заплатен. Заедно с колегите му направили редица опити да уредят извънсъдебно отношенията си с ответното дружество, но това не станало, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати горепосочените обезщетения за положения от него извънреден труд, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 396.56 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответното дружество твърди, че на ищеца не се дължи трудово възнаграждение в посочените в исковата молба размери и периоди за положен от него извънреден труд, понеже такъв не е бил положен. „АСО - МЛ” ЕООД не дължи на ищеца и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, тъй като същото му е било изплатено. Ответникът сочи, че работното време на ищеца е било с 12 - часова продължителност на работната смяна.

Работодателят със Заповед № 2/01.09.2013 г. на АСО - МЛ” ЕООД е въвел сумирано отчитане на работното време с тримесечен период на изчисляване на работното време.

Ответното дружество оспорва твърденията на ищеца, че при назначаването му на работа постовете на охрана на обект „Самораново” били два - един за 24 - часова охрана и друг за 12 - часово дежурство. Твърди че съгласно Договор за физическа охрана от 20.05.2015 г., охраната на материално-техническата база - Самораново се е извършвала от един пост, като режима на охрана е бил с продължителност от 24 часа. Охранителите, които са извършвали охраната на този обект са били четирима, включително с ищеца, като едва през декември 2015г. станали петима. Петият охранител започнал да дава наряди на 23.12.2015г., тъй като ГБС „ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО” АД поискало допълнителна нощна охрана на обекта.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от събраните по делото писмени доказателства: Трудов договор № 074/23.07.2015г., Заповед № 058/19.07.2016г. и трудова книжка, че ищецът е работил на длъжност „охранител“ в „АСО-МЛ“ ЕООД, с място на работа-«Материално-техническа база-Самораново», находяща се в землището на с. Самораново, общ. Дупница, обл.

Кюстендил, за неопределен срок, при пълно работно време. Със Заповед № 058/19.07.2016г. на управителя ответното дружество, връчена на 20.07.2016г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. В заповедта е вписано, че на основание чл.224, ал.1 от КТ, на ищеца следва да се изплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 396.56 лв.

Видно от приетата като доказателство по делото и неоспорена от ищеца Заповед № 2/01.09.2013г. на управителя на ответното дружество, е установено тримесечно сумирано изчисляване на работното време на назначените служители на длъжност „охранител“, считано от 01.09.2013г. Представен е и правилник за вътрешния трудов ред в „АСО-МЛ“ ЕООД.

От представените от ответника 12 бр. разчетно-платежни ведомости и 12 бр. извлечения от системата на „Райфайзен Банк“, неоспорени от ищеца, се установява изплащането на дължимите трудови възнаграждения на ищеца.

От ответника са представени 9 бр. графици /месечни/ за нарядите на обект „Самораново” за периода от месец юли 2015 г. до месец март 2016 г., подписани от управителя на ответното дружество, от които се установява, че смените, при които ищецът е давал дежурство на охранявания обект, са с 12-часова продължителност. Същите не са оспорени от ищеца.

От ответника са представени четири броя разходно-касови ордери: РКО №ТД74-4, РКО №ТД74-3, РКО №ТД74-3 и РКО №ТД74-2, издадени от „АСО - МЛ” ЕООД за платени на ищеца, заплата за месец юли и обезщетение по чл. 224 КТ. Посочените РКО са подписани от ищеца и не са оспорени от него в процеса.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.

От заключението на вещото лице Н.Ш. по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не е налице положен извънреден труд от ищеца за периода от 23.07.2015г. до 23.07.2016г. Вещото лице сочи, че между "АСО-МЛ” ЕООД и „ГБС-инфраструкторно строителство” АД е сключен Договор за охрана на обект „Материално - техническа база - Самораново”, с.Самораново, общ. Дупница № 400062/25.05.2016г. , съгласно който обекта е поставен под 24-часова охрана. За изпълнение на договорената 24-часова охрана, ответното дружество е разработвало ежемесечни работни графици за исковия период, като работните графици са подготвени съобразно работното време в условията на 12-часова продължителност па работната смяна. Отчитането на положения труд на работещите на процесния обект, в частност на ищеца се извършва на база действително отработени човеко-часове по график. Съгласно необходимостта от денонощна охрана на обекта и изготвените за тази цел работни графици са назначени четири броя охранители, в т.ч. и ищеца, считано от 23.07.2015г. По искане на клиента от м.12.2015г. е въведена допълнителна нощна охрана на обекта, за което е назначен пети охранител. От м. 12.2015г. работните графици се разработват и отчитат на база 5 бр. охранители при 12 часова работна смяна. Със Заповед № 02 от 01.09.2013г. на Управителят на ответното дружество е въведено сумирано отчитане и изчисление на работното време. При сумираното отчитане на работното време и остойностяването му, положеният нощен труд се превръща в дневен, като получените дневни дни се прибавят към отработените такива. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за исковия период в размер на 396.56 лв. е изплатено от „АСО-МЛ“ ЕООД на Е.Г.В. с РКО № ТД74-3 и РКО №ТД-74-4.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.262, вр. чл.143 от КТ:

Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудови правоотношения в периода от 23.07.2015г. до 19.07.2016г., през който период ищецът е работил на длъжност „охранител“ в „АСО-МЛ“ ЕООД, с място на работа-«Материално-техническа база-Самораново», находяща се в землището на с. Самораново, общ. Дупница, обл.

Кюстендил, за неопределен срок, при пълно работно време. В императивната разпоредба на чл. 128 от КТ е установено основното задължение на работодателя да изплаща на работника уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за предоставената и използваната от него работна сила. Видно от представените от ответника 12 бр. разчетно-платежни ведомости и 12 бр. извлечения от системата на „Райфайзен Банк“ , дължимите трудови възнаграждения са изплащани редовно от ответното дружество на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, визиран в разпоредбата на чл.

262 от КТ. Съобразно установеното в чл. 262 от КТ, положения извънреден труд се заплаща с увеличение уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата законова разпоредба. Наред с това, когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В разпоредбата на чл. 143 от КТ е дадено легално определение на понятието „извънреден труд”, а именно: извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Действително, съгласно изискванията на чл. 149 от КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но от неизпълнение на това свое задължение той не може да черпи права, тъй като това не е нито форма за действителност, нито е единствено доказателство за положения извънреден труд, заплащането на който – в увеличен размер, е задължение на работодателя, независимо дали е положен законно или не. Работникът е този, който следва да докаже полагането на извънреден труд с помощта на всички доказателствени средства.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства не се установи че ищецът е полагал извънреден труд в претендирания период. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, е категорично, че през процесния период няма полаган извънреден труд от ищеца. Вещото лице сочи, че между "АСО-МЛ” ЕООД и „ГБС-инфраструкторно строителство” е сключен Договор за охрана на обект „Материално - техническа база - Самораново”, с.Самораново, общ.Дупница № 400062/25.05.2016г. /приет като доказателство по делото/, съгласно който охранявания обект е поставен под 24-часова охрана. За изпълнение на договорената 24-часова охрана, ответното дружество е разработвало ежемесечни работни графици, съобразно работното време в условията на 12-часова продължителност на работната смяна. Отчитането на положения труд на работещите на процесния обект, в частност на ищеца се извършвало на база действително отработени човеко-часове по график. Съгласно необходимостта от денонощна охрана на обекта и изготвените за тази цел работни графици, били назначени четири броя охранители, в т.ч. и ищеца, считано от 23.07.2015г. От м.12.2015г. е въведена допълнителна нощна охрана на обекта, за което е назначен пети охранител. От м.

Разпечатката съдържа 51 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10c67d8e-529a-4d6e-a3ce-1ab7757115f3