Решение № 168 от 21.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001000509 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ГЛАСОВЕ.

КОМ“-ЕООД - ответник в първата инстанция чрез пълномощника му адв.Тороманова против решение №260426 от 15.03.2021 г. на СГС, ТО, VI-8 състав, постановено по т.д.№ 2530/2019 г. в осъдителната му част, с която е уважен предявения от Л.Н. Г. - М. против „Гласове.Ком“-ЕООД иск по чл.95,ал.1,във вр. с чл.95а от ЗАПСП, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от общо 1 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди поради нарушаване на правата на Л. Г. като автор на статията „60 години ревност между Д. Г. и Б.“, чрез използването й от ответника без нейно съгласие в информационна платформа *** – интернет сайта на ответното дружество, от която сума 500 лева имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и 500 лева неимуществени вреди, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Прави възражение за активната материалноправна легитимация на ищцата с твърдение, че видно от представения Трудов договор на ищцата с работодателя й „Монитор“-ЕООД, издател на вестник „Монитор“ /чл.6,т.1 от същия/, тя се е съгласила ползвател на авторските права с изключение на тези, касаещи авторството, да бъде работодателят й.

1

Твърди, че ищцата не е представила доказателства, че притежава правата за използване върху процесната статия и не ги е предоставила на работодателя си.Твърди, че като е отчуждила авторските права върху статията, ищцата остава без материалноправна легитимация по иска за нарушени имуществени авторски права, тъй като не ги притежава. Поради това иска за имуществени вреди следвало да бъде отхвърлен. А по отношение на неимуществените права /да иска признаване на нейното авторство върху произведението, както и да иска името й да бъде обозначено по съответния начин при всяко използване на произведението/, то ищцата не била направила искане нейното авторство да бъде признато нито към момента на публикуване, нито в покъсен момент, а от своя страна ответникът не е оспорвал авторството й, нито е посочил друго лице за автор.Затова ищцата имала право на иск срещу ответника за нарушение на останалото в нейния патримониум право по чл.15,ал.1,т.2 от ЗАПСП. Останалите неимуществени права били преминали в патримониума на трето лице, което единствено имало право да ги упражнява.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната осъдителна част и отхвърли предявените искове като неоснователни.

В отговора на жалбата ищцата Л.Н. Г. - М. чрез пълномощника си адв.А.К. развива доводи за неоснователност на жалбата с молба съдът да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно – обосновано е и съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон. Въззивният съд изцяло споделя изложените от първата инстанция фактически констатации и правни изводи, които се подкрепят от събраните в производството писмени и гласни доказателства и на основание чл.272 от ГПК препраща към изложените мотиви, които споделя. Възраженията и оспорванията, които се правят във въззивната жалба, са правени и пред първоинстанционния съд, на които той е дал убедителен отговор.

Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:

Страните не спорят и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата Л. Г. е автор на статия със заглавие „60 години ревност между Д. Г. и Б. ”. На 25.01.2014 г. статията била публикувана във вестник „Монитор“, като под заглавието на статията е посочено името на ищцата като автор. На същата дата на електронния сайт на ответника 2 glasove.com е публикувана статия със заглавие „Б. П. разделя и обединява Б. и Д. Г. цели 60 години ”, като автор на статията не е посочен. Статията е публикувана на същия ден и стои и до днес в сайта ***. Източникът с името на автора се срещат най-долу в текстовия прозорец, а не както е обичайно – веднага под заглавието.

С получаване на писмена покана от ищцата от 24.10.2019 г. за нарушени авторски права с искане за обезщетение от 3 000 лева и преустановяване на използване на процесната статия, ответникът в същия ден я е свалил от съдържанието на сайта.Този факт също не е спорен между страните.

От представените от ответника извадки от сайта *** се установява, че статията има 47 преглеждания, както и че същата е премахната от съдържанието на този сайт. От представената от ищцата справка от интернет архиватор на сайта на ответника glasove.com се установява, че в периода 04.04.2014 г. – 07.07.2014 г. статията има 4 030 прочитания.

Представени са от ответника извадки от сайта ***, в който е публикувана статията от вестник „Монитор”, и от сайта ***, в който е публикувана статия със заглавие и снимка, идентични с процесната публикация в сайта на ответника glasove.com.

Представена е от ответника информация по същата тема, засегната в статията на ищцата, от разпространители на книгата „Обич безумна и свята” и от театрален афиш на Народен театър „Иван Вазов” на театралното представление „Две”, с автор Т. Ш. и режисьор Ю. Д..

Представен е и Договор между ответника (издател) и трето за делото лице (автор) за уреждане на правоотношения относно създаване и публикуване на статии и материали.

Представен е Трудов договор /л.105/, сключен между „Монитор ”ЕООД (работодател) и ищцата Л.Н. Г. (служител), на длъжност „редактор ” в отдел „Живот и уикенд” във вестник “Монитор”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 350 лева. В клаузата на чл.VI, т.1 от договора страните са се споразумели, че Правата върху обекти на интелектуалната собственост, създадени от служителя индивидуално или с други лица по време на срока на договора и във връзка с изпълнение на задълженията му по него, принадлежат на работодателя. Последният осигурява и гарантира правото на авторство на служителя.

От разпита на свидетеля Г. М. – съпруг на ищцата е установено, че съпругата му се занимава с публицистична журналистика и след 2013г. започнала да работи по проект за книга, която е насочена към отношенията между Д. Г., Е. Б. и Б. П.. Част от тази нейна разработка публикувала във вестник “Монитор” под статията “60 години ревност между Д. Г., Е. Б. ”, в която синтезирано изложила част от идеите си за своята бъдеща творба. Покъсно през 2015 г. ищцата издала и книгата, която се намирала в библиотеките на най-престижните университети в света – Харвард, Оксфорд, 3

Вашингтон. Във връзка със статията ищцата извършила множество проучвания на материали, интервюта със съвременници на тези личности, издирвала и разговаряла с техни наследници.

Според свидетеля М., след като разбрала за публикуване на статията й в „***”, съпругата му изпаднала в депресия, тъй като приела, че е ограбен трудът й. Имала нервност, раздразнение, безсъние, световъртеж.

Свидетелката Т. Ш. споделя, че в статията на ищцата не е споменато името на свидетелката като автор на пиесата „Две” в Народния театър.

Твърди, че е чела статията, тъй като чете всичко за героите от пиесата си - Д.

Г. и Е. Б.. Свидетелката споделя, че във връзка с нейни текстове, сходни с тези на ищцата, са нужни поне три месеца проучвания и над 20 страници, за което обичайното възнаграждение е 100 лева в „Гласове” и 200 лева в „Еуропео”.

Основната теза на ответника, поддържана в първоинстанционното производство и във въззивната жалба е, че не оспорва авторските права на ищцата, че е препечатал статията дословно така, както е била публикувана в друг сайт - *** и причината за непосочване на автора е технически и не е сторено злонамерено, с цел да злепостави авторката и да въведе в заблуждение публиката на авторката. Освен това поддържа, че за ищцата липсва активна материалноправна легитимация за предявяването на иска за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от нарушаването на авторските й права, във връзка с уговореното от страните в клаузата на чл.VI, т.1 от Трудовия й договор с „Монитор“-ЕООД, в която страните са уговорили, че правата върху обекти на интелектуалната собственост, създадени от служителя индивидуално или с други лица по време на срока на договора и във връзка с изпълнение на задълженията му по него, принадлежат на работодателя. Затова твърди, че нейният работодател притежава /е ползвател/ на авторските права с изключение на тези, касаещи авторството /да иска признаване на нейното авторство върху произведението, както и да иска името й да бъде обозначено по съответния начин при всяко използване на произведението/. Но ищцата не била направила искане нейното авторство да бъде признато нито към момента на публикуване, нито в покъсен момент, а от своя страна ответникът не оспорва авторството й, нито е посочил друго лице за автор. Затова ищцата имала право на иск срещу ответника единствено за нарушение на останалото в нейния патримониум право по чл.15,ал.1,т.2 от ЗАПСП. Останалите неимуществени права били преминали в патримониума на работодателя й, който единствено имал право да ги упражнява. Твърди, че след като ищцата е предоставила на работодателя си правата за използване върху процесната статия, то тя остава без материалноправна легитимация по иска за нарушени имуществени авторски права, тъй като не ги притежава.

Видно от отговора на исковата молба и писмената защита пред първата инстанция, ищцата е навела тези доводи и пред първоинстанционния 4 съд, който е изложил убедителни съображения в тази насока, които настоящата инстанция изцяло споделя и към които на основание чл.272 ГПК препраща.

При така установените факти правилно първоинстанционният съд е направил решаващ извод за основателност и доказаност на исковите претенции.

За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.95, ал.1 вр. с чл.95а от ЗАПСП, следва да са налице следните кумулативни предпоставки:

-да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл.3 от ЗАПСП;

-ищецът да е носител на авторското право - обект на закрила;

-да е налице нарушение на авторското право на ищеца, извършено от страна на ответника;

-причинени на ищеца в резултат на нарушението вреди;

-пряка причинна връзка между вредите и нарушението на авторските права.

Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗАПСП, обект на авторското право са литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми. Всяко словесно произведение, независимо от неговата форма, е литературно по смисъла на закона. Съгласно определението в Речник на думите в българския език с интернет адрес: ***, статията е сравнително кратко научно или публицистично съчинение по определен проблем, отпечатано във вестник, списание и др. Следователно същата е годен обект на закрила по ЗАПСП.

Съгласно нормата на чл.5, изр.1 от ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение.

Съгласно чл.10 от ЗАПСП, авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението.

Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.