Акт от 06.07.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№

190 гр.

Велико Търново, 06.07.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретаря Д.С разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 325/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ).

Същото е образувано по жалба на „Хелти зона БГ“ ЕООД, гр. Горна Оряховица, представлявано от ***Х.К. от ВТАК, против Предписание №447/02.05.2023 г., издадено от инспектори при Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново (ОДБХ), с което за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) и на основание чл.

138, §1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ, вр. чл. 109, т. 1 от Закона за храните (ЗХ) е указано в срок до 07.05.2023 г. да се отстрани констатираното несъответствие – пред обекта има подредени дървени палети, които биха могли да са предпоставка за поставяне на чаши от топли и студени напитки за консумация на място от клиенти.

Жалбоподателят оспорва разпореждането като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Излага доводи, че посочената като нарушена разпоредба – чл. 24, ал. 1 от ЗХ, вменява задължение на БАБХ, поради което не разбира какво е нарушението, извършено от дружеството. Отделно счита, че цитираните правни основания не намират приложение в случая. От фактическа страна подчертава, че при проверката не са открити нарушения и предписанието, касаещо преместване на палети, е необосновано. Иска се отмяна на предписанието и присъждане на направените разноски.

Ответникът – инспектори при ОДБХ – Велико Търново, чрез ***Е.Н., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Излага факти от хода на производството – извършена е проверка по сигнал, който е намерен за основателен и е издадено предписанието, съдържащо направените констатации, което е редовно връчено без възражения от страна на жалбоподателя. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и събрани в хода на съдебното дирене доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

По делото е безспорно, че жалбоподателят „Хелти зона БГ“ ЕООД извършва търговска дейност в стопанисван от него обект – павилион за плодове и зеленчуци „Витамина“, находящ се в гр. Велико Търново, ***. Обектът е вписан по реда на ЗХ като обект за търговия с храни с разрешени следните видове дейности: приготвяне на сокове (тип фреш) и топли напитки.

На 24.04.2023 г. от електронна поща с адрес *** е подаден анонимен сигнал до РЗИ – Велико Търново, в който се твърди, че подателят е жител на бл. ***, кв. „Бузлуджа“, под който се намира магазин за плод и зеленчук „Витамина“.

Оплакванията са, че в магазина се предлагат алкохол и мезета, поставени са маси и столове, където се яде и се пие, а зад обекта се уринира. С Писмо №96-00-36-1/25.04.2023 г. на директора на РЗИ – Велико Търново сигналът е препратен по компетентност на ОДБХ.

В тази връзка служители на ОДБХ – Велико Търново са предприели проверка на 26.04.2023 г., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол от същата дата. Проверката е извършена в присъствието на служител на дружеството – подавач-консултант. Като правно основание е посочено „Закон за храните, ЗУАХВ, Наредба №14/2021 за хигиената на храните; Регламент (ЕО) 852/20224 относно хигиената на храните“. Проверяващите не са установили несъответствия, посочени в сигнала – разливане на пиво, вино или високоалкохолни напитки, рязане и консумация на мезета в или извън обекта. Не са установили наличие на отворени бутилки с пиво, вино или алкохолни напитки, мерилки за алкохол, кухненска и трапезна посуда. Всички предлагани за продажба напитки били бутилирани от производител, с фабрично затворена капачка. Вътре и извън обекта не са били разположени маси и столове, осигуряващи условия за консумация на храни и напитки. В района около павилиона не е установено струпване на отпадъци и неприятна миризма на урина. Извън темата на проверката като несъответствие е констатирано, че „пред обекта са подредени дървени палети, които биха могли да са предпоставка за поставяне на чаши от топли и студени напитки за консумация на място от клиенти“.

Въз основа на проверката и установеното несъответствие проверяващите са съставили Предписание № 447/02.05.2023 г., с което за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) и на основание чл. 138, §1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ, вр. чл. 109, т. 1 от Закона за храните (ЗХ) е указано в срок до 07.05.2023 г. да се отстрани констатираното несъответствие – пред обекта има подредени дървени палети, които биха могли да са предпоставка за поставяне на чаши от топли и студени напитки за консумация на място от клиенти.

Констативният протокол и предписанието са получени от управителя на „Хелти зона БГ“ ЕООД едновременно – на 03.05.2023 г., видно от разписките за това.

В преписката фигурира документ от 09.05.2023 г., 15:15 – 15:45 ч. със саморъчно изложение на проверяващия инспектор Р.С., в който е вписано, че в момента на проверката пред обекта няма клиенти с поставени чаши върху дървените палети, използвани като повърхност за консумация на място от храни и напитки.

Предписанието е оспорено с жалба до Административен съд – Велико Търново, подадена чрез ответната администрация на 15.05.2023 г. Въз основа на жалбата е образувано това дело. С определението за насрочване е указано на ответниците, че носят доказателствената тежест да докажат компетентността си и фактическите основания за издаване на процесното предписание, включително да ангажират доказателства за претендираното нарушение. В хода на делото като доказателства са събрани материалите от преписката.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното предписание.

По същество жалбата е основателна, тъй като оспореното предписание е валидно, но незаконосъобразно.

Обжалваното предписание е издадено на основание чл. 138, §1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ, във връзка с чл. 109, т. 1 от Закона за храните.

Съгласно чл. 138, §1 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) при установено несъответствие компетентните органи предприемат: а) необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора и б) подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. Когато вземат решение какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряване на съответствие.

Така визираната норма определя общо правомощията на компетентните органи при установено несъответствие, но за да се упражнят тези правомощия следва да се установи на първо място несъответствието по смисъла на Регламента. В случая такова установяване е невъзможно да бъде извършено предвид липсата на точно и изчерпателно квалифициране на установеното от фактическа страна.

Тази непълнота в правната квалификация не може да бъде преодоляна и посредством допълнително посочените като правно основание норми на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ и чл.

109, т. 1 от ЗХ. Нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ възлага компетентност на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол по чл. 138, §2, б. „а“, „б“, „в“ и „д“ от Регламент (ЕС) 2017/625 да прилага предписания, като налага мерките по чл. 24, ал. 1 от закона. Според чл. 109, т. 1 от ЗХ БАБХ осъществява официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Първата норма е препращаща, като съдържанието на мерките, вида и характера на извършените нарушения са изведени в други актове и правни норми, които не са посочени от издателите на оспореното предписание. Втората норма е обща по отношение компетентността на БАБХ и въпреки липсата на представени доказателства по указанията на съда за удостоверяване на правомощието на органите да съставят процесния акт, дори да се приеме, че той е валиден такъв, това не компенсира останалите пороци при съставянето му.

По този начин изписаните като правно основание норми са празни и лишени от съдържание, както от фактическа, така и от правна страна. Липсата на конкретна квалификация на нарушението препятства не само проверката за компетентност на издателите, но и проверката за съответствие с материалния закон и нарушава правото на защита на адресата на акта.

Основателни са възраженията на жалбоподателя, че посочената като нарушена разпоредба на чл.

24, ал. 1 от ЗХ всъщност вменява задължение на БАБХ да поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Тя не задава правило за поведение към операторите, с което „Хелти зона БГ“ ЕООД да не се е съобразило и следователно поведението на търговеца не би могло да се разглежда нито като нарушение, нито като несъответствие с цитираната норма. При това положение, реално в оспореното предписание липсва каквато и да е квалификация на констатираното нарушение относно дървените палети, подредени пред обекта.

Неясна и неразбираема остава и самата формулировка на даденото предписание „да се отстрани в указания срок констатираното несъответствие – пред обекта има подредени дървени палети, които биха могли да са предпоставка за поставяне на чаши от топли и студени напитки за консумация на място от клиенти“. Липсата на ясно и конкретно посочване на фактическото и на правното основание за издаване на административния акт и на изпълнима разпоредителна част в случая следва да се квалифицира като съществено, доколкото същото има за последица нарушаване на правото на защита на адресата на акта, от една страна, а от друга – лишава съда от възможност да извърши проверка за съответствие с материалния закон.

Съгласно постоянната съдебна практика непосочването или грешното посочване на правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 от АПК не е отменително основание, тъй като съдът не е обвързан с правната преценка на органа, а следва да преценява законосъобразността на оспорения акт въз основа на описаните в него фактически установявания. В случая обаче фактическите установявания са твърде хаотични, неясни и лаконични и не позволяват да се обоснове извод относно приложимите правни норми. Липсата на конкретика и непълнотата при посочване на правното основание в оспореното предписание не може да бъде преодоляна и посредством отразеното във констативния протокол от 26.04.2023 г., тъй като в него също липсва прецизно посочване на фактите и подвеждането им под съответна правна норма. Посочването приложимия нормативен акт е задължение на проверяващия орган, който се позовава на него, като по този начин се гарантират правата на проверявания субект да разбере кой точно акт и конкретно коя негова разпоредба е нарушена, за да организира защитата си.