Решение № 17190 от 25.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46918/2023
- Вид
- Решение № 17190
- Подписан
- 25.09.2024
- Състав
- ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 17190 гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110146918 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от АПС „Бета България“ ЕООД срещу Я. А. Т., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 300,00 лв. – прехвърлено чрез цесия вземане за главница по Договор за предоставяне на паричен заем № 403855/04.03.2020 г. сключен с „Сити Кеш“ ООД; 15,02 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода 04.03.2020 г. до 18.04.2020 г. и 20,84 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 04.03.2020 г. до 13.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
14665/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 04.03.2020 г. ответницата е сключила договор за потребителски кредит № 403855 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който получила 300 лв. и се съгласила да върне една вноска 476 лв. в срок до 18.04.2020 г., на която дата бил падежът на договора. Сочи, че договорът е сключен при ГЛП 40,05 % и ГПР 48,63 %, по реда на ЗПФУР. Твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. „Сити кеш“ ООД прехвърлило на ищеца вземанията си произтичащи от процесния договор за кредит, за което твърди, че ответницата е уведомена. В условията на евентуалност прави изявление за съобщаване на цесията с исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва да има задължения към ищеца, както и към „Сити кеш“ ООД. Оспорва да е уведомена за извършената цесия. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира 1 разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл.99 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между „Сити кеш“ ООД и ответницата по договор за кредит с твърдяното от ищеца съдържание; че ответникът е усвоил кредита в размера, посочен в исковата молба; размера на непогасената главница и възнаградителна лихва; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита; че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съдът намира следното.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. / – чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР /Обн., ДВ, бр. 105 от 2
22.12.2006 г. /, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е: 1/. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2/. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/. получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – /понастоящем ЗЕДЕУУ/, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО/.
В случая от съдържанието на Общите условия на цедента „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ се установява, че редът за сключване на договора за потребителски кредит е следният. Съгласно чл. 6 от ОУ, кандидатстването за заем, когато същото се осъществява чрез интернет платформа, се извършва по установен от заемодателя ред, посредством създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт на адрес https://credirect.bg, на уеб сайта или в локален офис на трето лице партньор на заемодателя.
Искането за предоставяне на потребителски кредит се попълва от заемателя. Срокът за разглеждане на всяко отправено искане за заем е 7 работни дни считано от подаването на искането за заем. В чл. 8 от ОУ е предвидено, че при кандидатстване за заем, заемателят е длъжен да предостави всички посочени във формата за кандидатстване данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем /размер на главницата и период на погасяване/, две лица за контакт, както и да посочи желания начин на изплащане 3 на отпуснатата заемна сума: по банков път, на декларирана банкова сметка, или чрез системата на „Изи Пей“. В чл. 9 от ОУ е уредено, че заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем. Неприемането им се счита за отказ от подаване на искане и не позволява на заемодателя да разгледа искането за заем. Според чл. 11 от ОУ, заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт, уеб сайт на трето лице партньор проект на договора за заем, общи условия като заедно със СЕФ трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С натискането на бутона „Изпрати“, заемодателят декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените му документи при условията, при които те са му предоставени. Заемодателят потвърждава /чл. 13 от ОУ/, респективно отказва сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко съобщение /SMS/ на декларирания от заемателя телефонен номер. За мълчалив отказ от сключване на договора се счита непотвърждаването му в срок от три работни дни, считано от датата на подаване на искането за заем. Заемателят потвърждава /респективно отказва/ сключването на договор за заем във всеки момент до неговото сключване посредством телефонно обаждане до заемодателя на неговия единен национален телефонен номер ***. Доколкото отправянето на искане за заем представлява желанието на заемателя да сключи договор за заем със заемодателя, неговото съгласие за сключване на договор за заем е наложително само при промяна от страна на заемодателя на първоначално заявените параметри. Според чл. 18 ОУ, при одобрение на сключването на договор за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в настоящите общи условия. Тези действие се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните при условията, при които са предоставени. Съгласно чл. 20 от ОУ, договорът се счита за сключен и влиза в сила от изпращането му от заемодателя на заемателя и страните се съгласяват съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи на страните, съгласно чл. 13 от ЗДЕУУ.