Определение № 464 от 15.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. Варна, 14.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Диана В. Джамбазова

Петя Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500357 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по подадена частна жалба от Г. Г. П. от гр. Варна чрез адв. М. Т. от АК-Варна, насочена против определение № 260108/29.06.23г. по гр.д. № 54/19г. на ОС-Варна, с което e оставена без уважение молбата й за освобождаване от такси и разноски по делото.

Поддържа се, че са били налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, имайки предвид представените от молителката доказателства за нейното и на съпруга й здравословно състояние, получаваните от двамата пенсии, ежемесечните им разходи за закупуване на лекарства и притежавано имущество. Сочи се, че съдът не е извършил цялостен и пълен анализ на доказателствата, а ги е ценил избирателно. Освен пенсията от 490.35 лв., жалбоподателката получава и ежемесечна финансова подкрепа за лице с увреждания в размер на 75.60 лв. (след 13.02.23г.), на осн. чл. 70, вр. чл. 69, т.

1 от ЗХУ. Получаваната рента от земеделска земя възлиза за 14 месеца в размер на общо 3 000 лв., или по 214.28 лв. месечно. Изтъква се, че жалбоподателката не може да живее в притежавания от нея апартамент в гр.

Варна, кв. „Виница“, ул. „Ламбо Пасков“ № 10, тъй като жилището се ползва от семейството на сина й и поради това и не може да се реализират приходи от този имот. Жилището, в което жалбоподателката и съпругът й живеят (в гр.

Варна, ул. „Христо Самсаров“ 26А), е било прехвърлено на другия й син през 2007г. при запазено право на ползване. Жилището пък в гр. Варна на ул.

„Черни връх“ 15 е необитаемо поради неизвършени довършителни работи по сградата и поради това от същото не могат да се реализират доходи.

Същевременно се изтъква обстоятелството, че при притежавани три имота от ищцата Т.И., същата е била освободена от такси и разноски по делото, което нарушава принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес.

1

Отправеното искане е да се отмени определението и да бъде уважена молбата на П. за освобождаване от заплащането на такси и разноски по делото.

Предвид едностранния характер на това производство, препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба, която е подадена в предвидения срок, от страна с правен интерес от обжалването на подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на надлежна представителна власт (видно от пълномощното, приложено в т. І, л. 242 от гр.д. № 54/19г. на ВОС), се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство пред ВОС е образувано на 10.01.19г. по предявените от Т.Д.И. против Г. Г. П. осъдителни искове (предявени като насрещни искове на 17.10.18г. по гр.д. № 13778/18г. по описа на ВРС, ХХХ с-в и изпратени на родово компетентния окръжен съд) – за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от неосъществено законно годно строителство на сграда в съсобствен на И. поземлен имот в гр. Варна, ул. „Черни връх“, № 15, в която сграда ищцата е следвало да получи в собственост апартамент № 6, ет. 3 с площ от 93.13 кв.м., офис „А“, партерен етаж, с площ от 23.80 кв.м. и гараж № 3 на партерен етаж, с площ от 18.96 кв.м.: за имуществени вреди в общ размер на 30 454 лв., от които: 19 785 лв. обезщетение за ап. 6, 6 599 лв. – обезщетение за офис „А“ и 4 070 лв. – обезщетение за гараж № 3 и за неимуществени вреди (болки и страдания от водените лично и по възлагане на ответницата срещу ищцата дела, за които П. е знаела, че липсват основания) – в размер на 30 000 лв., претърпени за периода от 16.10.13г. до 16.10.18г. Наведени са твърдения за виновни и противоправни действия на ответницата П., довели до неосъществяването на законното и годно строителство на посочените обекти, както и относно вида и броя на водените дела (така от изложеното в насрещния иск и в уточняващите молби по делото /т. І, л. 207-213, л. 280-286/ и след определение № 2136/17.07.19г. за частично прекратяване на исковото производство).

В депозирания отговор на исковата молба от Г. П., освен възражениято по допустимостта и основателността на предявените искове, е релевирано в евентуалност и възражение за прихващане със сумата от 60 000 лв., представляваща вземане на П. против И. като стойност на вложените от ответницата средства за извършване на СМР по изграждане на ап. 6, офис „А“ и гараж № 3 в сградата в гр. Варна, ул. „Черни връх“, 15 (от кота „0“ на сградата до „груб строеж“ – така уточнение в т. І, л. 396), съвместно с останалите купувачи на правото на строеж на самостоятелни обекти в сградата, както и за изграждане на описаните самостоятелни обекти на ищцата и извършване на довършителните работи за общите части на сградата, последните извършени на основание влезли в сила решения на ОС на етажната собственост. Възражението е било уточнено и с молба от 24.02.22г.

– т. І, л. 368-369 по вид, обем, стойност и момент на извършване на съответните СМР.

2

За доказване основателността на релевираното възражение ответницата П. е отправила искане за поставяне на допълнителна задача по допуснатата СОцЕ или към СТЕ – да се даде заключение за степента на завършеност на описаните три обекта на ищцата И., както и на общите части на сградата към настоящия момент, пазарната стойност на обектите към настоящия момент, както и стойността на извършените разходи по изграждането им за периода от 1999г.-2000г. и до настоящия момент; да се изчисли задължението на ищцата за довършителните работи по общите части на сградата, според съответстващите на обектите й идеални части; да се посочат и вложените от П. средства за съответните периоди (т. І, л. 322-323).

С определение от 17.03.23г. съдът е допуснал поисканата от ответницата СОцЕ с посочените задачи, определяйки депозит в размер на 600 лв., вносим от П. (т. І, л. 402).

С молба от 28.03.23г. ответницата П. е отправила искане за освобождаването й от заплащане на такси и разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно представената от ответницата декларация за материално и гражданско състояние (т. І, л. 471-472), същата получава месечна пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 490 лв., а съпругът й – пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 662.37 лв.

(така и от удостоверенията от НОИ, представени с молбата). Освен това е декларирано наличието на право на собственост върху жилище в гр. Варна, ул. „Ламбо Пасков“, № 10, жилище в сградата-търпим строеж на ул. „Черни връх“, № 15 и 20 дка земеделска земя. В декларацията е отразено, че П. извършва допълнителни периодични разходи за лечение в размер на 29 лв., а съпругът й – в размер на 300 лв. Представени са епикризи за заболяванията на П. и нейният съпруг, както и Експертно решение на ТЕЛК от 01.04.19г., с което на ответницата е определена 80% трайно намалена работоспособност. В изпълнение на указанията на съда, ответницата П. е представила и извлечение за движението по единствената й активна банкова сметка за периода от 01.03.22г. до 18.05.23г. (т. ІІ, л. 486), от което се установява, че извън ежемесечните помощи в размер на по 61.95 лв. (а от 13.02.23г. – по 75.60 лв.) на осн. чл. 70 от ЗХУ, по сметката са постъпили и сумата от 2 700 лв. на 13.06.22г. (вноска от Г. П. с основание „за измазване на стълбище“), сумата от 2 830 лв. на 04.11.22г. (вноска от Г. П. без посочено основание) и сумата от 2 000 лв. на 10.11.22г. (превод от ЗКПУ „21 век“ – доплащане рента за 2022 г.).

В с.з. на 07.07.23г. е било изслушано заключението на назначената СОцЕ по поставените от страните задачи. Същото е било приобщено към доказателствения материал по делото и съдът е определил окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 900 лв., платими от бюджета на съда. В посоченото с.з. съдът е възложил в тежест на ответницата да внесе депозит в размер на 60 лв. за призоваването на поискания от П. свидетел.

Съобразно приетото в теорията и съдебната практика (така 3

Определение № 487 от 17.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3917/2020 г., IV г. о., ГК), идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване на страна от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности. Това значи, че не е достатъчно само твърдение за липса на достатъчно средства за заплащане на дължимите по делото разходи за такси и разноски, но и наличие на данни за това. Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е спорно, като законодателят е предвидил установяване на твърдяното материална затруднение с представяне на имуществена декларация от страната-молител. Той носи наказателна отговорност за невярност на декларираните обстоятелства, а съдът извършва преценката си на базата на декларираното. По делото може да има и други доказателства, имащи отношение към обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съдът прави съвкупна преценка конкретно за всеки случай, предвид наличните доказателства за това.

Освен това преценката за възможността на страната да заплати държавната такса и/или разноските се прави към момента на искането за освобождаване /така определения № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ІІ т.о., № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на ІІІ г.о., № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. и много други./. Съдът не може да основава своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя /в този смисъл определения № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I г.о., № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II г.о., № 47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4453/2016 г., IV г.о. на ВКС/.

Както се установи от изложеното по-горе, в тежест на ответницата по делото е възложено задължението да внесе единствено сума от 60 лв. за призоваването на свидетел (в с.з. на 07.07.23г.). Същевременно се установява от съвкупния анализ на доказателствата и изявленията на самата страна, че същата получава месечен доход от пенсия и финансова помощ п ЗХУ в общ размер от 565.95лв., както и средна месечен размер на рента от земеделска земя в размер на 214.28 лв., което прави месечен доход от 780.23 лв. Освен това по делото се установи, че П. е извършила вноска по банковата си сметка на 04.11.22г. в размер на 2 830 лв. без посочване на основанието (за разлика от предходната вноска на 13.06.22г. в размер на 2 700 лв., за която може да се направи предположение, че е от чужди средства и с определена цел).

Установените разходи (извън разходите за издръжка) за заплащане на лекарства са в размер на 29 лв. Същевременно молителката живее в жилище, върху което при прехвърлянето на собствеността в полза на единия си син, е запазила правото на ползване, а освен това притежава и друг жилищен имот, който е предоставила за ползване на другия си син. Всичко това обосновава извода, че искането на ответницата към настоящия момент за освобождаването й от задължението да заплаща такси и разноски по делото, е 4 неоснователно. Обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260108/29.06.23г. по гр.д. № 54/19г. на ОСВарна Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателката (да се уведоми чрез адв. М. Т.), при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Да се изготвят служебно и заверят за вярност от съдебния деловодител копия на следните документи от гр.д. № 54/19г. на ВОС, които да се приложат към преписката по делото, изготвена от първоинстанционния съд, а именно: т. І, л. 4-19, л. 207-213, л. 224, л. 242, л. 280-286, л. 322-323, л. 368-369, л. 396, т. ІІ, л. 566-570.

След горното, делото да се върне незабавно на ВОС, предвид определената дата за открито с.з. на 29.09.23г.

Председател: _______________________