Присъда № 1 от 22.01.2025, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

НОХД № 203/2024 година по описа на РС - Димитровград

МОТИВИ към присъда № 1 от 22.01.2025 г.

Против подс. А. С. П. от гр.Димитровград, ЕГН ********** е повдигнато от РПХасково, ТО-Димитровград обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 НК за това, че:

На 19.11.2023 г. в гр.Димитровград, в подлеза за ЖП-гарата е отнел чужда движима вещ – парична сума от 350,00 лева от владението на Й. Л. П. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила – дръпнал парите от ръката му и отправил заплаха като му казал „изчезвай защото ще ти счупя главата“.

Подс. П. заявява, че разбира в какво е обвинен, на основание чл.371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното. Моли за налагане на минимална присъда.

Назначеният защитник адв. Ив. И. от АК-Хасково пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание при условията на чл.58а НК – към минималния размер, който да бъде редуциран. Посочва, че подсъдимият през 2016 г. имал едно деяние – за намерен телефон, за което му било наложена глоба, а през 2020 г. имал наложено наказание пробация за това, че по време на Ковид в парка бил без маска. След този период липсвали данни за извършени престъпления. Счита, че потърпевшия създал предпоставките за извършване на престъплението. Същото било извършено на 100 метра от полицейското управление, а потърпевшият не се обърнал към полицията, а последвал извършителя да си иска парите, което сочи на това, че липсва стресова ситуация, имало комуникация.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимия за виновен и предвид протичането на протичане на съдебното следствие по реда на чл.370 и сл. НПК да се определи наказание при условията на чл.58а НК.

Счита, че не следва наказанието да се определя при условията на чл. 55 от НК, тъй като към 04.12.2024 г. по отношение на подсъдимия било одобрено споразумение, с което за извършено престъпление кражба – е наложено наказание пробация. Наред с това против подсъдимия имало внесен обвинителен акт и образувано дело отново за извършен грабеж, по което дело същият бил задържан под стража. Същият представлявал лица с трайно установени престъпни навици, по отношение на което предишните наказания не били изиграли своята роля.

Повереника на частния обвинител адв. К.К. пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание съответстващо на степента на обществена опасност на деянието, при съобразяване със съдебното минало на подсъдимия. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Подс. А. С. П. е роден на ***************** г. в гр.Димитровград, живущ в *****************, с постоянен адрес гр.Димитровград, бул.“Г.С.Раковски“ № 13-Б-9, български гражданин, българин, със средно образование, неженен, безработен.

Същият е осъждан за различни престъпления. Последното му осъждане е по НОХД №182/2020г. по описа на РС-Димитровград, Споразумение №31/19.05.2020г. за което му е наложено наказание „Пробация", с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 месеца с периодичкост два пъти седмично и ,,Задължитслни срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца – за престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Наказанието пробация е изтърпяно на 01.12.2020 г.

Свид. Й. Л. П., конституиран като частен обвинител, е вдовец. Той живеел сам в с. Ябълково, общ. Димитровград, но често идвал до града, за да се среща с различни хора, включително и с дъщеря си, която живеела в Димитровград. На 19.11.2023г. около 11.00 часа той бил сам в кафе-аперитив „Кинг", намиращо се на центъра на гр.

Димитровград, *****************. Там случайно се заприказвал с подс. А. П., който бил в същото заведение. В хода на разговора П. му казал, че познава самотна жена на неговата възраст и може да им уреди среща. Двамата си разменили телефонните номера и се уговорили, че когато П. се види с жената ще му звънне, за да си направят среща. Около 13.00 часа на същата дата-19.11.2023г. пострадалия П. получил обаждане от мобилен номер ***, използван от П.. Подсъдимият излъгал пострадалия, че е говорил с жената и са се разбрали двамата да се срещнат на жп-гарата, като му казал къде точно да бъде. Й. П. отишъл в чакалнята на гарата - /уреченото място/, като там го чакал само П.. Последният му казал, че е по-добре да отидат в подлеза на гарата, за да бъдат на тихо и спокойно място. Неподозиращ действителните намерения на подсъдимия, свид.П. го последвал в подлеза на гарата. След като се уверил, че никой не ги наблюдава, подсъдимият запитал П. дали има пари в себе си, с които да почерпи жената. Свид. П . отговорил утвърдително, след което извадил парите, които носел в себе си — сумата от 350.00 лева (две банкноти с номинал от по 100.00 лева и три банкноти с номинал 50.00 лева) и ги показал на П.. При вида на парите обвиняемият блъснал пострадалият и издърпал от ръката му всички банкноти, които държал, след което го заплашил с думите „изчезвай защото, ще ти счупя главата". Й. П. се уплашил от казаното и предвид напредналата си възраст, не посмял да се противопостави на случващото се. Наред с това видял, че на стьлбите на подлеза подс.П. показва насилствено взетите от него пари на друг мъж - непознат за П. - на свид. А. Д., като двамата тръгнали заедно.

Няколко дни след деянието, пострадалият Й. Л. П. подал заявление в полицията.

В хода на проведените оперативно издирвателни мероприятия по случая било установено, че подлеза на жп гарата е обезпечен с камери за видеонаблюдение.

Записите от охранителните камери били приобщени по надлежния ред и посредством тях била установена самоличността на извършителя на деянието.

В хода на разследването по образуваното досъдебно производство било извършено разпознаване на лица и предмети по реда на чл.169 и сл. от НПК. В изготвеният протокол от проведеното действие на 24.04.2024г. разпознаващият свидетел П., категорично посочил че извършител на деянието е лицето застанало под № 3- това бил подс. А. С. П..

Гореописаната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, експертни заключения, както и 2 останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства, по отношение на всички които съдът на основание чл. 372, ал.4 НПК констатира, че подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът, приема за безспорно установено, че от обективна страна подс. А. С. П. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.198, ал.1 НК, а именно: на 19.11.2023 г. в гр.Димитровград, в подлеза на ЖП-гарата е отнел чужда движима вещ – паричната сума от 350 лева от владението на Й. Л. П., като е употребил сила – дръпнал парите от ръката му и отправил заплаха „изчезвай защото ще ти счупя главата“.

Подсъдимият е употребил сила и заплашване за да отнеме от владението на пострадалия паричната сума, като е успал да довърши изпълнителното деяние и е установил своя фактическа власт върху вещи, поради което е осъществен престъпния резултат. Упражнената физическа сила и принуда са свързани с крайната му цел – да отнеме без съгласието на свид. П. инкриминираната парична сума, след което е напуснал местопроизшествието, установявайки свое собствено владение, с което извършеното деяние бива довършено.

От субективна страна при осъществяване на престъплението, подсъдимият е действувал с пряк умисъл като форма на вината, изразяващ се в конкретното му психично отношение към извършеното от него деяние, към общественоопасния му характер и общественоопасните му последици. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието, и е целял настъпването на последиците. Същият е съзнавал, че паричните средства не са негови, а чужди и че се намират във владението на другиго, както и че последният не е съгласен да му бъдат отнети и това несъгласие е преодоляно чрез употребата на физическа сила и принуда от негова страна – като искал установяване на фактическа власт и в последствие разпореждане със същата парична сума.

Мотивиран от горното съдът прие, че подс. А. С. П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.198, ал.1 НК, а именно: на 19.11.2023 г. в гр.Димитровград, в подлеза за ЖП-гарата е отнел чужда движима вещ – парична сума от 350,00 лева от владението на Й. Л. П. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила – дръпнал парите от ръката му и отправил заплаха като му казал „изчезвай защото ще ти счупя главата“.

Съдът намира, че причини за извършване на престъплението са ниската правна култура, утвърдените престъпни навици и стремежът на подсъдимия за облагодетелстване по неправомерен път.

При определяне на вида и размера на наказанието за така извършеното престъпление по отношение на подс. А. С. П., съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца. Макар същият да осъждан за множество престъпления, последните извършени такива не представляват тежки умилени престъпления, като същите са отдалечени назад във времето. Съдът отчете от друга страна и начина на извършване на престъплението – интензитета на упражнената сила и заплашване, които не са високи.

Предвид изложеното, съдът намери, че са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 НК – налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание – три години лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.198, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК наложи на подс.П. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, 3 което постанови да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим.

С така наложеното наказание съдът счете, че ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздействува предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.

След като призна подсъдимия за виновен, съдът го осъди да заплати на частния тъжител Й. Л. П. от с.Ябълково, общ.Димитровград, направените по делото разноски в размер на 1500,00 лева, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност на защитника съдът прие за неоснователно, тъй като същото е в размер на минимума съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№1 гр. гр. Димитровград, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев

Съдебни

ГЕНЧО Д. ГЕНОВ заседатели: ГОСПОДИНКА АНГ. МИТЕВА при участието на секретаря Т. Г. Димитрова и прокурора К. Ем. П. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Наказателно дело от общ характер № 20245610200203 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс. А. С. П. – р. на *****************г. в гр.Димитровград, живущ в *****************, с постоянен адрес *****************, български гражданин, българин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, понастоящем в РС ИН Сектор „Арести“, за ВИНОВЕН в това, че:

Н а 19.11.2023 год. в гр.Димитровград, в подлеза на ЖП-гарата е отнел чужда движима вещ - парична сума от 350,00 лева от владението на Й. Л. П. с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил сила - дръпнал парите от ръката му и отправил заплаха като му казал „изчезвай защото ще ти счупя главата"- престъпление по чл.198, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.198, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 НК м у НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

ОСЪЖДА А. С. П. от *****************, с постоянен адрес гр.Димитровград да заплати на Й. Л. П. от *****************, ЕГН ********** сумата в размер на 1500,00 лева (хиляда и петстотин лв.) – деловодни разноски, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение.