Определение № 11 от 12.04.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив , 12.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нестор С. Спасов

Емилия А. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20215001000238 по описа за 2021 година установи следното: Производство по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, образувано по повод подадена частна жалба от С. ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния пълномощник адвокат Е.Ш., против определение №260753 от 11.12.2020 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по търг.дело №267/2020 г., с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно по подробни съображения, свързани с наличието на правен интерес от предявяването на иск с основание чл.364 от ЗЗД. Не е съгласен с аргументацията на окръжния съд, че разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК му давала право да иска изпълнение срещу ответника въз основа на издаден в полза на взискателя УМБАЛ Св.Е. изпълнителен лист, като счита, че е извършена подмяна на правните и фактически основания, въз основа на които е подадена исковата молба. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на окръжния съд за продължаване хода на делото.

Ответникът гръцкото дружество К.Т. АД, чрез процесуалния си представител адвокат В.К., е представил отговор, в който счита частната жалба за неоснователна. Моли да се отхвърли и се потвърди обжалваното определение.

1

Пловдивският апелативен съд, след проверка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, както и след разглеждане на делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена преди връчване на определението и следва да се приеме, че е спазен срокът, предвиден в закона - чл.275,ал.1,изр.първо от ГПК. Ето защо, същата се явява допустима. Подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.

Определението, предмет на настоящото производство, е преграждащо по своя характер. Окръжният съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба, като е приел, че ищецът няма правен интерес от инициираната защита по главния и евентуално съединения иск.

Съображенията му са свързани с приложението на разпоредбата на чл.429,ал.1 от ГПК и на чл.361 от ЗЗД.

От данните по делото се установява, че съдът е сезиран с главен осъдителен иск за сумата 331 196,60 лв., представляваща направени разноски от ищеца във връзка с дейността на гражданско дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, а при условие на евентуалност – с евентуален осъдителен иск за сумата от 141 534,86 лв., която е недължимо платена по развален договор.

Ищецът, като правоприемник на влялото се в него дружество С. Т.

ЕООД, е изложил подробни факти и обстоятелства в исковата молба.

Твърди, че С. Т. ЕООД и ответника са подписали на 30.04.2009 г. споразумение за консорциум – гражданско дружество по ЗЗД с наименование „Най-добри болнични информационни системи“, с цел – участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, открита от УМБАЛ Св.Е., че между консорциума и болницата се сключил договор на 31.08.2009 г., че консорциумът получил по договора сумата от 471 156 лв., че съдружниците си разпределили част от получената сума – 133 844,72 лв. първият, 141 534,86 лв. вторият гръцкото дружество.

Твърди, че договорът е развален по искане на възложителя, ведно с връщане на платената сума по договора, считано от момента на развалянето 2

25.04.2014 г., че се е достигнало до съдебно производство, приключило с влязло в сила решение за връщане на платените суми по договора и разноски, че това производство е било обезпечено чрез запор върху банковите му сметки, че са издадени изпълнителни листове, образувани изпълнителни дела, по които взискателят е удовлетворен.

Твърди, че с плащането на всички задължения на консорциума към болницата е претърпял вреди, които следва да бъдат компенсирани от другия съдружник съразмерно неговия дял, като се позовава на разпоредбата на чл.364 от ЗЗД. В тази връзка посочва, че споразумението за консорциум следва да се счита прекратено на основание чл.363,б.а от ЗЗД, поради разваляне на договора, заради който е учредено, и се позовава на чл.8.1 за разпределение на разходите, печалбите и загубите на съдружниците. На тази база счита, че за него възниква вземане за разноските, които е направил, и за претърпени вреди от воденето на дружествените работи, като прави рекапитулация на постъпилите приходи и направени разходи.

За евентуалния иск твърди, че съществена част от неизпълнението на задълженията на консорциума се дължи по причини, за които ответникът отговаря съгласно чл.4.2 от споразумението и носи вина за развалянето на договора, че е получил част от платените по договора суми, че плащането е извършено без основание, тъй като към този момент консорциумът не е бил прекратен, не е имал право да получи част от приходите, че това право би възникнало само след прекратяване на консорциума и след рекапитулация на всички приходи и разходи при положение, че полученият резултат е положителен, т.е. получена е печалба.

Ответникът не оспорва, че ищецът е погасил задълженията по издадените изпълнителни листове, като солидарен длъжник, но възразява срещу предявените искове, като се позовава на чл.429,ал.1 от ГПК и счита, че разполага с изпълнително основание, тъй като се касае до хипотеза, при която задълженията по изпълнителния лист са погасени от солидарен длъжник, който се суброгира в правата на кредитора срещу другия солидарен длъжник.

Разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК урежда субективните предели на изпълнителния лист и допуска като взискатели в изпълнителното 3 производство други лица - наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник при наличие на условията по чл.74 от ЗЗД за законна суброгация.

В исковата молба обаче са наведени други факти и обстоятелства, произтичащи от уреждане на отношенията между съдружници в гражданско дружество след неговото прекратяване, поради отпадането на целта, заради която е създадено. Ищецът е направил рекапитулация на приходите и разходите на дружеството, като на тази основа е определил претенциите си по главния и евентуалния иск.

При така установените обстоятелства по делото ищецът има правен интерес от предприетата от него защита, която е различна и не съвпада със защитата по чл.127 във връзка с чл.74 от ЗЗД. Производството по предявените искове не е недопустимо. Като е достигнал до друг извод, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като се върне делото за продължаване на производството по предявените главен и евентуален искове.

Водим от гореизложеното, Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №№260753 от 11.12.2020 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по търг.дело №267/2020 г., с което е прекратено производството по делото, като ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пловдив за продължаване на съдо производствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4