Решение № 112 от 28.06.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 190/2024
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 28.06.2024
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Веселин Ганчев Ганев
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, 3 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, 3 · Наказателен кодекс
- чл.196 · Наказателен кодекс
- чл.199, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.330 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.38а, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.56 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.154, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600190 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 1/13.02.2024 г., по НОХД № 147/2023г., по описа на Окръжен съд гр. Смолян, подсъдимият С. А. К. е признат за виновен в това, че на 28.01.2023г., около 11.00 часа в с. *, обл. *, на първи етаж от къща, собственост на семейство К., умишлено е умъртвил М. И. Р., ЕГН ********** от с.*, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр. чл.115, вр. чл.54 от НК е осъден на 20 години „Лишаване от свобода“.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 20 години да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато, времето през което подсъдимият е бил 1 задържан, считано от 28.01.2023г. , като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК по отношение на веществените доказателства – джобно ножче с кафява дръжка /иззето като обект № 5/ и сребрист метален тиган /иззет като обект № 11/ е постановено да се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл по въпроса за останалите, иззети веществени доказателства, след влизане на присъдата в сила, съответно: за първата част от тях е постановено да се върнат на ОД на МВР – *; втората част от тях, иззети при протоколи за оглед на местопроизшествие на къща и сграда в с. *, както и от труп, да бъдат върнати на наследниците на пострадалия М. И. Р. – М. И. И., Г. М. Р. и Р. И. К.; третата част от тях, иззети при освидетелстването на лицето С. А. К. са разделени на две – едната част да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат като вещи без стойност, а другата част да му се върнат; четвъртата част от тях, иззети при освидетелстването на лицето Б. Г.
В., също са разделени на две – едната част да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат като вещи без стойност, а другата част да му се върнат; петата част, касаеща предадени доброволно ДНК – апликатори от слюнка от устна кухина и кръвни проби от лицата С. А. К. и Б. Г. В., както и ДНК – апликатори от лява и дясна ръка, обтривки от устна кухина и кръв от лява ноздра, както и марлени тампони, иззети при оглед на местопроизшествие от трупа на М. И. Р., е постановено да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат като вещи без стойност и шесто – 1 бр. Европейска дактилоскопна карта с отпечатъци от лява и дясна ръка на Б. Г. В., иззети с протокол за вземане на образци за сравнително изследване, да се приложат към делото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият С. А. К. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – * разноските по делото, в размер на по 6 956,58 лева.
Срещу присъдата на Окръжен съд - Смолян е постъпила въззивна жалба от подсъдимия С. К., чрез служебния му защитник – адв. В. Т. от АК – * с оплакване за нейната неправилност и незаконосъобразност, като се моли на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК да бъде изменена и да се намали наложеното наказание.
2
Излагат се съображения, че по делото са установени смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са били отчетени от окръжния съд – пълното съдействие на подс. К. в хода на наказателното производство, направените самопризнания, изразената самокритичност и съжаление за извършеното деяние, както и факта, че в съдебната фаза, производството е протекло по реда на чл.371,т.1 от НПК. В тази връзка се моли да се измени присъдата, като се намали наказанието до предвидения в закона минимум.
Окръжна прокуратура – Смолян е уведомена за постъпилата жалба, но не е отправила възражения.
Настоящият въззивен състав проведе съдебно следствие, като с оглед на изложените съображения в жалбата, допусна до разпит вещите лица, изготвили тройната СМЕ за пострадалия М. Р. – доц. д-р П. Т., д-р К. Х. и д-р П. Д..
В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив заявява, че жалбата е неоснователна. Намира, че първоинстанционният съд изключително подробно и мотивирано е анализирал доказателствата по случая, като се явява напълно справедливо определеното му наказание от 20 години лишаване от свобода.
Подсъдимият С. К. се явява лично и със служебния си защитник – адв.
В. Т. от АК - *, като поддържат подадената жалба по изложение в нея съображения. Молят да се съобразят като смекчаващи обстоятелства направеното самопризнание от страна на подсъдимия и съдействието му на разследващите органи. Обръщат внимание и на факта, че според вещите лица, смъртта на пострадалия не е настъпила по особено мъчителен начин, което трябва да се съобрази при квалифициране на деянието.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с подадената жалба, изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка на правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Жалбата е частично основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
В Окръжен съд - Смолян срещу подсъдимия С. А. К. е внесен обвинителен акт, за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, 3 вр. чл.115 от НК.
На проведеното разпоредително съдебно заседание е допуснато предварително изслушване на страните, които са се съгласили при условията на Глава 27 и на основание чл.371, т.1 от НПК, да не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица.
Първоинстанционният съд, законосъобразно е допуснал разглеждане на делото по този ред, като на основание чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК е одобрил изразеното съгласие на страните да не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, като е приобщил приложените по делото доказателства и доказателствени средства по реда на чл.283 от НПК.
Окръжният съд, правилно е приел за установено о т фактическа страна въз основа на събраните по делото доказателства следното:
Подсъдимият С. А. К. е роден на * г. в гр. *, живущ в с. *, общ. *, неженен, осъждан, с основно образование, неработещ, с ЕГН **********.
През последните години и в началото на 2023 г. живеел в стая, в сградата на бившата „*“ в с. *, тъй като нямал собствено жилище. Не работел, често употребявал алкохол, многократно осъждан. Нарушавал често и обществения ред, като от 2017 г. до момента на деянието е имал съставени 14 броя предупредителни протоколи за отговорността, която ще понесе при нарушаване на обществения ред и извършване на действия, съставляващи престъпление. Наказван е по административен ред за нарушаване на обществения ред. От справката за съдимост е установено, че е осъждан 14 пъти за тежки умишлени престъпления по чл.199, ал.1, т.4 от НК; чл.330, ал.3 от НК и по чл.196 от НК.
Пострадалият М. И. Р., с ЕГН **********, живеел в наследствена къща в същото село, вдовец и нямал деца.
От показанията на свидетелите М. К., А. Д., Т. К., както и на майка му Г.
Р. и сестрите - М. И. и Р. К. е установено, че пострадалият бил кротък човек и не влизал в пререкания с хората. Понякога прекалявал с употребата на алкохол, но въпреки това не създавал проблеми. Въпреки, че бил безработен от много години, Р. помагал на хората от селото и по този начин си изкарвал прехраната.
От показанията на свидетелите Б. В., М. К., А. Д., Т. К. и обясненията на 4 подсъдимия С. К. е установено, че пострадалият Р. често се събирал с В. и подсъдимия, като тримата употребявали алкохол. Събиранията им често се случвали в наследствената къща на св. В. в с. *.
На 27.01.2023 г. свидетелят В. получил по „*“, офис в гр.* сумата от 50 лева, превод от сестра му. За да ги изтегли, същият тръгнал с подсъдимия К. пеша от с. * към гр. *. След като взел парите, св. В. купил храна, бутилка спирт и една бира. Бирата дал на подс. К., който седнал на една пейка и започнал да я пие. След това св. В. предложил на подсъдимия да се връщат към с. *, но той отказал. Затова свидетелят се качил сам на автобуса и около 18:00 ч. се прибрал в дома си в селото. Там го чакал пострадалият М. Р.. Още с пристигането си св. В. разредил спирта с вода и двамата с пострадалия започнали да пият от него до около 22:30 - 23:00 ч., като очаквали подс. К. да се върне и присъедини към тях. Двамата се намирали в стая на първия етаж от къщата на св. В., намираща се в с. *, „*“, където легнали на матраци на земята и заспали, без да дочакат пристигането на подсъдимия.
На следващия ден, на 28.01.2023 г., около 07:30 – 08:00 ч., при тях пристигнал подс. С. К., който при влизането си им казал: „Аааа, спинкате, топличко ли ви е“. Свидетелят В. му казал да мирува, ако иска да си сипе водчица и да си гледа живота. Казал му също, че към 10:00 часа ще отидат до магазина, за да си купят кафе или цигари - кой каквото иска. Подсъдимият седнал и изпил две чаши от разредения спирт. Около 10:00 часа тримата отишли до магазина в с. * като подсъдимият К. взел със себе си останалото количество разреден спирт. След пристигането си в магазина св. В. купил цигари за тримата, постояли известно време отпред, пушили и пили от разредения спирт.
Около 11:00 ч. тримата се върнали в къщата, като влезли в първата стая, намираща се в западната й част, където св. В. седнал на леглото си, а подсъдимият и пострадалият седнали на столове до масата, като Р. бил в близост до печката. От показанията на св. В. се установява, че към този момент вече нямало нищо за пиене като алкохол. Подсъдимият К. бил видимо пиян, а на пострадалия Р. не му личало, като двамата започнали да си говорят.
Според обясненията на подс. К., пострадалият Р. започнал да се заяжда с него за стари неща, тъй като преди години го бил ударил с лост в крака. Това ядосало подсъдимия и той ударил пострадалия с лявата си ръка. Тези 5 обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. В., който в разпита си пред съдия е посочил, че подсъдимият нещо се ядосал на пострадалия и му казал - „Абе, ти не помниш ли, как щеше да ме осакатиш с кол?“.
Непосредствено след това, подсъдимият К. станал и ударил шамар на пострадалия, като започнал да му се кара с думите - „Ти все такива ги вършиш? Все такива ли ще ги вършиш?“ и постоянно му удрял шамари по лицето с двете си ръце.
В обясненията си пред разследващия орган на 02.08.2023 г. подсъдимият К. твърди, че пострадалият Р. му е посегнал с нож, той е хванал ножа и го е взел, след което му ударил шамар. Окръжният съд не е дал вяра на тези обяснения, възприемайки ги като изградена защитна версия близо осем месеца след първоначалните обяснения на подсъдимия, депозирани непосредствено след деянието. Съобразил е това, че при първоначалния си разпит св. В. не е посочил подобно обстоятелство. По този повод на повторния си разпит на 16.08.2023 г. св. В. е посочил, че не е видял М. да замахва срещу подсъдимия с нож, като е възможно да го е направил, когато него го е нямало, за да ходи до тоалетна извън къщата. Съдът не е възприел с доверие показанията на свидетеля, че е възможно пострадалият да е замахвал с нож, когато го е нямало, защото двамата с подсъдимия не са твърдели до момента за подобно излизане от къщата.
Изрично подсъдимият при разпита на 02.08.2023 г. е заявил, че е бил М. заради стари дрязги и това го е подтикнало да го стори. Пострадалият Р. се е опитвал да се защити, като е протягал ръце над главата си. Свидетелят В. е направил опит да спре подсъдимия, на което последният му е казал „Ти не се занимавай, за да не го отнесеш и ти. Не го защитавай“ и продължил да бие пострадалия, като го е съборил с удар на земята. Падайки на земята Р. е съборил печката, която по това време горяла, като от нея са се разпилели дърва и въглени. Свидетелят В. се притеснил да не стане пожар и започнал да гаси огъня. След като пострадалият Р. бил на земята, подсъдимият продължил да му нанася силни удари с ритници по главата и тялото.
Разпечатката съдържа 42 от 159 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10c49b01-d030-40e0-8378-c9f939c6972a