Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1138 от 15.09.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 711/2025
Вид
Определение № 1138
Подписан
15.09.2025
В сила
15.09.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1138 гр. София, 15.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500711 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 32а ПВп.

Д. Р. Б. обжалва отказ на съдията по вписванията в СВп при РС – Сливница по нейно заявление с вх. № 1569/04.07.2025 г. по описа на СВп при РС - Сливница за вписване в ИР на решение № 9 от 08.08.2007 г. на ОС „ЗГ“ – Б., постановено по преписка по заявление с вх. № 9353/27.02.1992 г. на М.Д.Б..

Съдът, като се запозна с делото и с доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

За да постанови определение за отказ, съдията по вписванията е приел, че представеният за вписване акт не подлежи на вписване, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВп за съдържание на представения за вписване акт, тъй като в него не са посочени границите на недвижимия имот.

Изводите на съдията по вписванията са правилни.

Представено е за вписване решение № 9 от 08.08.2007 г. на ОС „ЗГ“ – Б., постановено по преписка по заявление с вх. № 9353/27.02.1992 г. на М.Д.Б., с което на наследниците на Д.Б.Ц. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ливада от 0.736 кв. м., пета категория, находящ се в строителните граници на с. Х., м. „Б.Р.“. Границите на имота не са описани в решението, а в графата „Ограничения на ползването“ е отбелязано, че съгласно удостоверение № ТС-598/1/02.06.2007 г. и скица № 373/09.05.2007 г. на отдел ТСУ при Община Б. имотът попада в регулационния план на вилна зона „Б.-Б.-К.“ и е идентифициран 1 като имот кад. № 33с с площ от 1858 кв. м., като признатата площ се разпределя, както следва: УПИ XIX в кв. 68 на м. „К.“ – 50 кв. м.; УПИ XVI – 533 в кв. 68 на м. „К.“ – 478 кв. м.; за улица с ОК – ОК – 510, 509 в кв. 68 на м. „К.“ – 108 кв. м.; УПИ XVIII – 534 в кв. 68 на м. „К.“ – 100 кв. м.

При така направеното в представеното за вписване решение описание на имота същият не може да бъде надлежно индивидуализиран и съответно въведен в ИР съгласно изискванията.

Жалбоподателката се позовава на съдебна практика на ВКС, постановена по искове за собственост, според която в случай, че имотът в решението е описан чрез посочване на номера му по кадастрален план, вкл. действалия към датата на постановяване на решението, следва да се приеме, че имотът е надлежно индивидуализиран, дори и границите му да не са посочени, тъй като те са нанесени в кадастралния план и се определят от него. В случая обаче такава индивидуализация не е налице. От решението на ОС „ЗГ“ става ясно, че възстановеният имот попада в имот с кад. № 33с по предходен КРП, целият с площ от 1858 кв. м., като на наследниците на Д.Б.Ц. е възстановено правото на собственост само върху част от имота с посочения кад. №, която част е с площ от 0.736 кв. м. и различни части от тази площ попадат в посочените в решението на ОС „ЗГ“ парцели и нереализирана улица.

Ето защо възстановената по реда на ЗСПЗЗ част от имот с кад. № 33с по предходен КРП не може да бъде индивидуализирана само въз основа на описанието в решението на ОС „ЗГ“, а цитираните в решението удостоверение № ТС-598/1/02.06.2007 г. и скица № 373/09.05.2007 г. на отдел ТСУ при Община Б. не са представени със заявлението за вписване /противно на твърдението в жалбата, че са представени/. В самото решение е отбелязано, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки с имота е необходима скица с точните размери на имота, т. е. решението няма характер на констативен нотариален акт. Със заявлението са представени две кадастрални скици по действащите към момента КККР на с. Х. за имоти с идентификатори *** и ***, като в тях са посочени и идентификаторите на съседните имоти /границите/, но от тях не може да се установи идентичност с описания в решението имот поради липса на съответствие в площите, а по отношение на имот с идентификатор *** - и в номерата по предходен план. Отбелязаното на гърба на скицата за имот с идентификатор ***, че по данни от КРНИ собственик на 100 кв. м. от площта е Д.Б.Ц. съгласно решение № 9 от 08.08.2007 г. на ОС „ЗГ“ не променя горния извод при посочената липса на съответствие в площта и номера по предходния план и при невъзможността тази площ от 100 кв. м. да бъде индивидуализирана.

Съобразно гореизложеното имотът, описан в представения за вписване акт, не може да бъде индивидуализиран с границите си, каквото е изискването на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВп, въпреки посочването в акта на кад. № по предходен план на имота, от който процесният имот е част.

Съобразно гореизложеното представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВп за съдържание, поради което правилно съдията по вписванията е отказал да извърши вписването /вж. в тази вр. и ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д.

2

№ 7/2012 г., ОСГТК, на което се е позовал и съдията по вписванията/.

С оглед изложеното определението за отказ да се извърши заявеното вписване следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.07.2025 г. на съдията по вписванията в СВп при РС - Сливница, с което по заявление с вх. № 1569/04.07.2025 г. по описа на СВп при РС Сливница, подадено от Д. Р. Б. с ЕГН **********, е отказано вписване в ИР на решение № 9 от 08.08.2007 г. на ОС „ЗГ“ – Б., постановено по преписка по заявление с вх. № 9353/27.02.1992 г. на М.Д.Б..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3