Решение № 2859 от 01.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2859 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100506154 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20118074/17.05.2021 г. по гр.д. № 35925/2020 г. по описа на СРС, 177 състав ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на В. В. Й. сумата от 7000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпило на 09.09.2015 г. в гр. София, в района на кръстовището, образувано между бул. „Александър Стаболийски“ и бул. „Константин Величков“ пътно-транспортно произшествие с участието на микробус Ситроен Джъмпер с рег. № ******* и лек автомобил Ауди А4 с рег.

№ *******, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.08.2020 г. до окончателното плащане на вземането, както и законната лихва за периода от 06.08.2017 г. до 05.08.2020 г. (определена в размер на 1907,65 лева), като искът е отхвърлен за горницата над сумата от 7000 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева като неоснователен.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата над 3000 лева до уважения размер от 7000 лева, ведно със законната лихва от 06.08.2020 г., е постъпила въззивна жалба вх. № 25099521/11.06.2021 г., 1 подадена от ЗК „Л.И.“ АД, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че нарушението на материалния закон на първоинстанционния съд се изразява в неправилното прилагане на нормата на чл. 52 от Закона за задълженията на договорите, тъй като уваженият размер от 7000 лева е завишен с оглед принципа на справедливост и константната съдебна и застрахователна практика. Посочва, че при определянето на обезщетението следвало да бъдат съобразени конкретните обстоятелства – характер и степен на уврежданията, период на тяхното проявление, обективно здравословно състояние на ищцата към настоящия момент. Поддържа, че от заключението на съдебномедицинската експертиза е установено, че ищцата е получила „контузия и хематом на лицето в ляво и контузия на лявата ръка“, като след проведено лечение, възстановителния период е приключил за срок от 1 месец.

Определеното обезщетение в размер на 7000 лева не съответствало на обема, интензитета и продължителността на претърпените вреди. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата над 3000 лева. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 35925/2020 г. по описа на СРС, 177 състав е образувано по искова молба, подадена от В. В. Й. против ЗК „Л.И.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Ищцата твърди, че на 09.09.2015 г. около 9.10 часа в гр. София, в района на кръстовището, образувано между бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Консантин Величков“ е настъпило ПТП с участието на микробус Ситроен Джъмпер с рег. № ******* МХ, управляван от В.Х.Х. и лек автомобил Ауди А4 с рег. № *******, управляван от М. Г.Г.. Твърди, че при настъпване на ПТП е пострадала като пътник в микробус Ситроен Джъмпер.

Поддържа, че виновен за ПТП е водачът на микробуса. В резултат на ПТП 2 получила травми в областта на лявата половина на лицето (челюст, скула), изразяващи се в контузия и кръвонасядания в посочените области, както и натъртвания и кръвонасядания (синини) в областта на лява ръка и рамо, гръдна област вляво, ляво коляно и лумбалната област. Твърди, че в рамките на следващите два месеца изпитвала болки и затруднения при движенията на лявата ръка и лумбалната област. В зоната на лицето, имала видими синини, които смущавали социалния й живот. Определя неимуществените си вреди в размер на 10000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на настъпване на събитието – 09.09.2015 г. до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗК „Л.И.“ АД, с който оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на микробус Ситроен Джъмпер. Оспорва вината водача на микробуса. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата стояла права, докато се возела в маршрутно такси, което било нарушение на чл. 3, ал. 4 от Наредба за извършване на обществен превоз на пътници по допълнителни маршрутни линии на общинската транспортна схема на територията на Столична община. Прави възражение за изтекла погасителна давност на законната лихва. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и приета съдебно-медицинска и съдебно – автотехническа експертиза.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд в постановеното решение е приел за установено, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ микробус, че ищцата е получила твърдяните увреждания, които са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като е определил и размера на обезщетение за неимуществени вреди – 7000 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, 3 както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ).

Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

С въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното решение в частта, с което е определено обезщетение за немиуществени вреди за сумата над 3000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици.

Във връзка с установяване на вида и размера на неимуществените вреди е прието заключение на съдебно-медицински експертизи. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства вещото лице от приетата експертиза установява, че в резултат на ПТП В. В. Й. е получила 4 повърхностни мекотъканни травми без засягане на целостта на кожата, периферни нерви, сухожилия, съдове, мускули. Проведено било медикаментозно лечение с нестероидни противовъзпалителни средства, обезболяващи – вътрешно и локално, като не са били налице показания за оперативно лечение. Вещото лице посочва, че контузията на лицето, без данни за фрактури на лицеви кости, са причинили умерени болки и страдания и се резорбирали за 10-15 дена в зависимост от големината им, а травмата на лявото рамо и предмишница не ангажирало костни структури, сухожилия нерви клонове се възстановявали за срок около месец. Дава заключение, че уврежданията настъпили при процесното ПТП нямат траен ефект и се очаквало пълно възстановяване.

Въз основа на така установеното и като съобрази, че към момента на настъпване на ПТП ищцата е на 35 години, уврежданията са повърхностни, не са наложили хирургично лечение, причинявали са болки и дискомфорт не повече от 1 месец, че е напълно възстановена от травматичните увреждания, въззивният съд намира, че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на признатия от въззивника размер от 3000 лева. От събраните по делото доказателства не се установява, че болките и страданията на ищцата са били повече от обичайните за съответния вид травматично увреждане. Не се установява също така, то да се е отразило на социалния живот, както и на работоспособността й. Следователно, неправилно първоинстанционният съд е определил обезщетение в по-висок размер от 3000 лева.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено за сумата над 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над 135 лева – разноски в производството, съразмерно с уважената част на иска, за сумата над 120 лева – заплатени от бюджета на съда разноски съразмерно с уважената част на иска, за сумата над 249 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство на ищеца и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.

226, ал. 1 от Кодекса за застраховане (отм.) да бъде отхвърлен за сумата над 3000 лева до сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК въззиваемата следва да бъде 5 осъдена да заплати сумата от още 75 лева – разноски в производството по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 178,15 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20118074/17.05.2021 г. по гр.д. № 35925/2020 г. по описа на СРС, 177 състав в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на В. В. Й. сумата над 3000 лева до сумата от 7000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпило на 09.09.2015 г. в гр. София, в района на кръстовището, образувано между бул. „Александър Стаболийски“ и бул.

„Константин Величков“ пътно-транспортно произшествие с участието на микробус Ситроен Джъмпер с рег. № ******* и лек автомобил Ауди А4 с рег.

№ *******, както и за сумата над 135 лева – разноски в производството, съразмерно с уважената част на иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за сумата над 120 лева – заплатени от бюджета на съда разноски съразмерно с уважената част на иска на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, за сумата над 249 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство на ищеца и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Й., ЕГН-**********, гр. София, ж.к.

******* ет. 4, ******* против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса на труда (отм.) за заплащане на сумата над 3000 лева до 7000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпило на 09.09.2015 г. в гр. София, в района на кръстовището, образувано между бул. „Александър Стаболийски“ и бул. „Константин Величков“ пътно-транспортно произшествие с участието на микробус Ситроен Джъмпер с рег. № ******* и лек автомобил Ауди А4 с рег.