Решение № 4764 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4764 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100504854 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 5998/30.03.2026 г., постановено по гр.д. № 56553/2024 г. на СРС, 57 състав, СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: 000696327 и с адрес: гр.

София, ул. „Московска” №33, е осъдена да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК: 121718407, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, евровата равностойност на сумата от 123,25 лв., представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рег. № **** въз основа на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 18.06.2022 г. на пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на общински път в гр. София на ул. “Филип Кутев“, в близост до жилищен комплекс „Гора“, ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.09.2024г. до окончателното изплащане.

С решението е отхвърлен предявеният от СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: 000696327 и с адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, срещу „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД с ЕИК: 123682269, иск с основание чл. 79, ал. 1, пр.

2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата от 123,25 лв., представляваща имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, поради виновно неизпълнение на Договор от 24.06.2019 г., сключен между Столична община от една страна, в качеството на възложител и „Трейс Груп Холд“ АД, в качеството на изпълнител.

1

Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, е постъпила въззивна жалба от СТОЛИЧНА ОБЩИНА. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно с оглед липсата на съставен протокол за ПТП, както и каквито и да е било доказателства за това твърдение. Твърди се още, че липсвали доказателства за скоростта на движение, пътна обстановка, видимост и поведение на водача, поради което и не може да се изключи приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД. В жалбата се поддържа, че представените по делото доказателства за извършени ремонтни дейности установяват изпълнение на задължението на общината за поддържка на пътното платно. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск по 410, ал. 1, т. 2 КЗ да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Въззиваемият „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на въззивника „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД не изразява становище по молбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена 2 застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за изплати на застрахования застрахователно обезщетение при реализиране на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е възмездил правоимащия за причинените му имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител на вредите, така и правата, произтичащи от нормите на чл.

47 - чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната отговорност на ответника - противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.

Единственото спорно пред въззивната инстанция обстоятелство, във вр. с което са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е по отношение това дали е имало необезопасено и несигнализирано препятствие на платното за движение при настъпване на твърдяното произшествие, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача за настъпване на процесното ПТП.

Действително за настъпилото събитие не е съставен протокол за ПТП от органите на МВР. Същевременно в настоящия случай на основание чл.6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ не е задължително съставянето на протокол за ПТП, респ. ищецът разполага с възможността да установи настъпване на произшествието с всички допустими средства по реда на ГПК. От показанията на свид. М.Б. се установява, че същата е управлявала л.а. „Фолксваген Пасат“, като при движение по ул. „Филип Кутев“ от бул. „Симеоновски шосе“ към мол „Парадайс“, попаднала в дупка, при което една от гумите била увредена от страни, по нишките на гумата. Показанията на свидетеля напълно кореспондират с представеното уведомление за щета, а изготвената САТЕ 3 установява, че посоченият механизъм би могъл да доведе до констатираните увреждания. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя – дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването й.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната шахта с необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на шахта до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл.

31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

По отношение на довода, че отсечката е била ремонтирана и с това СО е изпълнила задълженията си, въззивният съд намира, че самото реализиране на процесното събитие в резултат наличието на несигнализирана и необезопасена дупка доказва неизпълнение на задължението на ответника по поддръжка на общинския път.

Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съдът намира за неоснователно.

Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 139,3 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5998/30.03.2026 г., постановено по гр.д.

№ 56553/2024 г. на СРС, 57 състав, в частта, в която СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: 000696327 и с адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, е осъдена да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК: 121718407, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, евровата равностойност на сумата от 123,25 лв., представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рег.

№ **** въз основа на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 18.06.2022 г. на пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на общински път в гр. София на ул. “Филип Кутев“, в близост до жилищен комплекс „Гора“, ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.09.2024г. до окончателното изплащане.

В останалата част решението като необжалваното е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК по Булстат: 000696327, адрес: гр.

София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: 121718407, разноски за въззивното производство в размер от 139,3 евро

Решението е постановено при участието на „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД с ЕИК: 123682269 като трето лице-помагач на страната на въззивника СТОЛИЧНА ОБЩИНА.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5