Решение № 3709 от 25.03.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 476/2026
- Вид
- Решение № 3709
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Даниела Недева, Янка Ганчева, Ивелин Борисов
Цитирани разпоредби
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал.2 предложение първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
- чл.61 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.5 · Кодекс на труда
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3709
Варна, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ЯНКА ГАНЧЕВА
Членове:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА канд № 20267050700476 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез ст. юрисконсулт Н. Т., против Решение № 1402/01.12.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 2433/2025 г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-2500046/04.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на ответника на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева. С решението са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което се отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП. Предявено е и искане от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за изменение на решението в частта за разноските.
В съдебно заседание касатора, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмено становище, чрез пълномощника ст. юрисконсулт Х. поддържа касационната жалба и прави искане за отмяна на въззивното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Ответникът, чрез адв. Б. оспорва касационната жалба. По съществото на спора счита, че решението на Районен съд Варна, с което е отменено процесното НП е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че същото е подробно и мотивирано, както и съобразено с практиката на Административен съд – Варна по подобни случаи. Поддържа становището, че е доказано допуснатото нарушение от страна на контролният орган още при съставяне и връчване на АУАН, което е мултиплицирано и в НП, което няма как да бъде санирано. Моли за присъждане на сторените разноски, за което представя договор за правна помощ, както и да бъдат съобразени решения между същите страни, а именно: Решение № 278/09.01.2026 г. по КНАХД № 2642/2025 г. на І-ви тричленен състав, както и Решение № 2435/26.02.2026 г. по КНАХД № 2954/2025 г. на ІV-ти тричленен състав.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила. Видно от първоинстанционното решение, съдът е изследвал обстоятелствата по извършената проверка и обосновано е стигнал до извода, че фактическата обстановка, която е приета от контролният орган не се потвърждава от доказателствата. Правилно е прието в първоинстанционното решение, че са налице процесуални нарушения при издаване на НП, както и неправилно описание на нарушението, предвид на което правилно ВРС го е отменил.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Авантаж Маркет” ЕООД, против Наказателно постановление № 03-2500046/04.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ е била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
От фактическа страна ВРС приел за установено, че при извършена документална проверка от Дирекция „Инспекция по труда със седалище Варна на „Авантаж Маркет“ ЕООД, [ЕИК], било прието, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето П. С. Г. с [ЕГН], на длъжност „продавач-консултант“, в обект магазин Авантаж Маркет, находящ се в гр. Варна, [улица], преди да е сключен трудов договор с лицето, тъй като на представената бланка на трудов договор липсва подпис на служителя, а видно от представената бланка на трудов договор №00000008/29.10.2024г. и декларация от лицето попълнена при проверката по работни места, П. С. Г. е постъпил на работа на 29.10.2024г., като лицето е полагало труд и през следващите месеци, видно от представените отчетни форми до м.януари 2025г. Проверяващите органи са преценили, че деянието е извършено на 29.10.2024г. в гр.Варна, магазин Авантаж Маркет, към който момент лицето е постъпило на работа, преди да е сключен трудов договор между работника и работодателя. Проверяващите органи са преценили, че е осъществен състав на нарушение по чл.61 ал.1 от КТ. Въз основа на констатациите по проверката бил съставен АУАН № 03-2500046/11.02.2025г., в който била отразена така описаната по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението. Срещу АУАН не било подадено възражение. АНО въз основа на констатациите в АУАН издал процесното НП №03-2500046/04.04.2025г. АНО е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и наложил наказание – имуществена санкция в размер на 2000.00лева на дружеството в качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ. В хода на съдебното производство била разпитана св. М. Ж., показания на която съдът кредитирал като дадени безпристрастно и обективно. Свидетелката установила механизма на извършената проверката. Фактите установени от св. М.-Ж. за допуснатото нарушение са описани в протокола за извършената проверка, като за всяко от констатираните нарушения – общо 9 на брой са били дадени и съответните предписания.
За да отмени процесното НП, ВРС е приел от правна страна неправилно отразена фактическа обстановка и материална незаконосъобразност на издаденото НП.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.
В изпълнение на задълженията си и на принципа за служебното начало въззивният съд е събрал всички доказателства, релевантни за решаване на правния спор. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка.
Правилни са изводите на ВРС досежно неправилно описана фактическа обстановка в процесното НП в резултат на което и неправилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото е безспорно установено, че е сключен Трудов договор № 00000008/29.10.2024г., между „Авантаж Маркет ЕООД и П. Г., който е и надлежно подписан от страните. Длъжностната характеристика за длъжността „продавач – консултант“ също е била надлежно подписана с дата от 29.10.2024г. Отделно от това е приобщена по делото и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 30Е001248618/29.10.2024г. от НАП за работника Г., от работодателя. Горните доказателства са правилно преценени от въззивния съд, който е изложил мотиви, че дружеството не е извършило описаното в АУАН и НП нарушение. ВРС правилно е извел единствено възможния извод, че направените в АУАН и в НП фактически констатации за описаното нарушение, са неправилни и опровергани от приобщените доказателства.
Предвид горното, като е отменил НП, ВРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Районният съд е положил нужните усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд– Варна намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.
Изложеното налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника по касация се дължи своевременно претендираното възнаграждение като съдът намира възражението за прекомерност за основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и следва да се присъди минимално предвидения размер по чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа от 255,65 евро.
По искането за изменение на решението в частта на разноските настоящия състав на съда намира същото за основателно и следва решението на ВРС да се измени в частта на разноските като се присъди минималния предвиден размер от 255,65 евро тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са две открити съдебни заседания, на едно от които се е явил пълномощника на дружеството.
Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1402/01.12.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 2433/2025 г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-2500046/04.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
ИЗМЕНЯ Решение № 1402/01.12.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2433/2025 г., по описа на ВРС в частта на разноските като
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - Варна да заплати на „Авантаж Маркет” ЕООД сумата в размер на 255,65 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по АНД № 2433/2025 г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - Варна да заплати на „Авантаж Маркет” ЕООД сумата в размер на 255,65 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото касационно дело.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: