Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1890 от 25.06.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 974/2026
Вид
Определение № 1890
Подписан
25.06.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Росица Божилова, Татяна Костадинова, Анна Ненова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1890 гр. София, 25.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20268003900974 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. В. и Р. В. против определение № 126/25.03.2026г. по ч.т.д.№ 101/2026 г. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 183/03.02.2026г. по т.д. № 743/2025г. на Окръжен съд - Варна. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, в частта по предявените от И. В. и Р. В. срещу „Ен Джи Тренд“ЕООД кумулативно съединени насрещни искове, с правно основание чл. 124 ГПК, както следва : 1/за признаване за установено между страните, че сключеният от тях договор за проектиране и строителство на жилищна сграда от 29.10.2019г., е развален от И. В. и Р. В., в качеството на възложители и изправна страна, поради виновно неизпълнение на „Ен Джи Тренд „ЕООД, в качеството на изпълнител и 2/ за признаване за установено между същите, че към датата на апорта – 05.08.2024 г. - на недвижимия имот, върху който е следвало да бъде осъществено строителството по договора от 29.10.2019г. 05.08.24г., собствен на И. В. и Р. В. и апортиран в капитала на „Хоум Сървиз 25“ ООД, не е съществувало изискуемо вземане на „Ен Джи Тренд“ ЕООД към И. В. и Р. В.. Жалбоподателите оспорват правилността на въззивното определение, като постановено в нарушение на материалноправни и процесуални норми. Твърдят, че при наличието на правен интерес, въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК, като не е отчел, че предмет на исковете е не установяването на факти, а установяването на право и правооотношение по чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърдят още, че когато срещу ответника е предявен Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, той има правен интерес да бъде отречено със сила на пресъдено нещо, съществуването на вземането, което е с обуславящо значение за изхода по главния спор. Това, 1 според жалбоподателите, е довело до нарушение на правото на защита и на принципа на диспозитивното начало в процеса. Жалбоподателите считат още, че съдът е прекратил производството, без да обсъди възможността за отделянето на насрещните искове в отделно производство, в нарушение на разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК и чл. 210 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Ен Джи Тренд“ ЕООД срещу И. В., Р. В. и „Хоум Сървиз 25“ ООД за осъждане на първите двама ответници да заплатят неустойка по сключения между тях и ищеца договор от 29.10.2019г., за проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на правото на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални части от поземления имот, по който договор ищецът има качеството на изпълнител, а ответниците – физически лица – на възложители. Кумулативно с първия е предявен и иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а при неоснователност на същия, в евентуалност – иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, за обявяване на относително недействителен по отношение на ищеца извършения от И. и Р. В.и апорт в капитала на „Хоум Сървиз 25“ ООД, на недвижимия имот, застрояването на който е предмет на договора от 29.10.2019 г..

В срока за отговор на исковата молба ответниците И. В. и Р. В. са предявили кумулативно съединени насрещни искове, уточнени с молба вх. № 3502/02.02.26г., срещу „Ен Джи Тренд“ЕООД, за признаване за установено, че сключеният между И. В., Р. В. и „Ен Джи Тренд“ ЕООД договор за проектиране и строителство на жилищна сграда от 29.10.2019г. е развален, считано от 24.02.2023г., поради виновно неизпълнение на дружеството – изпълнител, както и за признаване за установено между страните, че към датата на апорта /05.08.24 г./ на недвижимия имот - собственост на И. В. и Р.

В. в капитала на учреденото от тях дружество - „Хоум Сървиз 25“ ООД, не е съществувало изискуемо вземане на „Ен Джи Тренд“ ЕООД към И. В. и Р. В..

С определение № 183/03.02.2026г. първоинстанционният съд е приел, че предявените насрещни искове, като искове за факти, непредвидени в закона изрично, са недопустими, на основание чл. 124, ал. 4 ГПК. Паралелно е навел и съображението, че тези факти - за развалянето / прекратяването на сключения от страните договор и наличието или не на изискуемо вземане на ищеца към ответниците, към датата на атакувания чрез исковете по чл. 135 ЗЗД апорт, са от значение за произнасянето по главните искове и по необходимост ще бъдат изследвани в производството по тях, т.е. ответниците нямат правен интерес от самостоятелно предявяване на насрещни искове с 2 този предмет.

Първоинстанционното определение е обжалвано от И. В. и Р. В., като се поддържа самостоятелен правен интерес от формирането на сила на пресъдено нещо по въпроса относно съществуването на сключения между страните договор и наличието на изискуемо вземане на ищеца, легитимиращо го като кредитор към датата на апорта. Според жалбоподателите, неправилно съдът се е позовал на чл. 124, ал. 4 ГПК, тъй като предявените искове не са искове за установяване на факти с правно значение, а с предмет право и правоотношение между страните, респ. отричането им. Излага се и довода, че, по силата на чл. 211, ал. 2 ГПК, съдът е могъл да отдели насрещните искове в отделно производство, ако намира съвместното им разглеждане с главните затруднено, но не и да прекрати производството по тях, когато отговарят на предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че развалянето/прекратяването или не на процесния договор, по вина на ищеца, а оттук и наличието или не на дълг на ответниците към ищеца, към датата на увреждащия го апорт - 05.08.2024г. са относими към предмета на доказване по главните искове факти, но не са предвидени в закона, като предмет на самостоятелни искове за факти с правно значение, поради което – недопустими, на основание чл. 124, ал. 4, пр. второ ГПК. Споделени са и съображенията на първоинстанционния съд, че по необходимост тези факти с правно значение ще бъдат изследвани по главните искове, с което би бил достатъчно удовлетворен правния интерес на ответниците - ищци по насрещните искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1/ Допустим ли е насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване прекратяване/разваляне на договор между страните, когато между същите страни е висящ главен иск / Павлов иск /, чийто изход зависи от съществуването или липсата на договорното правоотношение ? допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с приетото в решение № 50/10.02.2026 г. по т.д. № 493/2025г. на ВКС, II т.о. и ТР № 8 / 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК; 2/ Допустимо ли е насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на несъществуване на вземане към релевантен минал момент, когато срещу ответника е предявен Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, а съществуването на вземането е спорно? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с приетото в ТР № 8 / 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК и решение № 181/01.02.2021 г. по т.д. № 12/2020 г. на ВКС, II т.о.; 3/ В случай, че е налице правен интерес за насрещния иск, съдът дължи ли отделяне на насрещния иск по чл. 211, ал. 2 ГПК в отделно производство или следва направо да прекрати производството без да даде възможност за отделяне, лишавайки ищеца по насрещния иск от правосъдие ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в ТР № 1/ 3

09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, определение № 483/10.08.2009 г. по ч. т. д. № 321/2009 г. на ВКС, ТК и определение № 32/24.01.2011 г. по ч. гр. д. № 533/2010 г. на ВКС; 4/ Може ли при вече развален и прекратен договор в писмен вид, с надлежно връчена нотариална покана, страната да търси защита чрез установителен иск за признаване на развалянето / прекратяването му и какъв е ефектът на такова решение спрямо предявен главен иск ( неустойка, Павлов иск ) ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с приетото в решение № 50/10.02.2026 г. по т.д. № 493/2025 г. на ВКС, II т.о., решение № 228/23.04.2025 г. по гр.д. № 2847/2024 г. на ВКС, решение № 227/09.04.2024 г. по гр.д. № 2376/2023 г. на ВКС, IV г.о.; 5/ Длъжен ли е съдът по Павлов иск да се произнесе по въпроса за наличието и изискуемостта на вземането към момента на разпоредителната сделка и допустимо ли е длъжникът да защити това чрез насрещен отрицателен установителен иск? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с приетото в ТР № 8 / 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК и решение № 181/01.02.2021 г. по т.д. № 12/2020 г. на ВКС, II т.о.; 6/ Следва ли при прекратяване на насрещния установителен иск, ответникът по главния иск при последващо производство /отделяне/ завеждане на насрещните искове в отделно производство / да се позове на преюдициалност досежно главното искане, без да е получил възможност да формулира СПН по предмета на насрещния иск ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с приетото в определение № 32/24.01.2011г. по ч.гр.д. № 533/2010г. на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се сочи и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На самостоятелно основание касаторът поддържа очевидна неправилност на обжалвания акт, по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.

Първи и втори въпроси са по същество идентични, съответно с четвърти и пети въпроси, доколкото различието във формулировката им не касае съществени за отговорите предпоставки. Те, обаче, не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като кореспондират с втория, при това евентуален, мотив на съда за недопустимост на насрещните искове – липса на правен интерес от предявяването им. Същият е евентуален, а не кумулативен, тъй като е обективно несъвместим с първия решаващ мотив - за недопустимост на основание чл. 124, ал. 4, пр. второ ГПК, като искове за факти с правно значение, непредвидени в закона. Само ако исковете биха били допустими на това основание, би възникнал и въпроса доколко е налице правен интерес от предявяването им в конкретния случай. Неудовлетворяването на общия изключва необходимостта от изследване на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При това, цитираната практика е неотносима и ако би бил формулиран релевантен правен въпрос относно абсолютната процесуална предпоставка „правен интерес“. Така в решението по т.д. № 12/2020г. на ІІ т.о. ВКС е разглеждана напълно различна хипотеза - на вече предявен, в отделно производство, спрямо това по чл. 135 4

ЗЗД, иск за установяване вземането на кредитора - ищец, производството по който преюдициален спор, е висящо. С оглед преюдициалността е прието, че исковото производство по чл. 135 ЗЗД е следвало да се спре, до разрешаването на спора за съществуването на вземането, легитимиращо кредитора за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, а пропускът за това обуславя недопустимост на постановеното решение. Предмет на гр.д. № 2847/2024г. на ІІІ г.о. ВКС е конститутивен иск за разваляне на договор по съдебен ред / бидейки с обект на разпореждане вещни права върху недвижим имот /.

Напълно неясно е позоваването на решение по гр.д. № 2376/2023г. на ІV г.о.

ВКС, доколкото в същото е даден отговор на въпроса за дължимото произнасяне по предявени в евентуалност искове, въз основа на едни и същи фактически обстоятелства, но подведени към различни правни основания, какъвто не е настоящия случай. Неотносимо към произнасянето на въззивния съд е и задължителното тълкуване, дадено по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС - за допустимостта на установителен иск / отрицателен и положителен / за право на собственост и други вещни права.