Определение № 338 от 09.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Пловдив, 06.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20235001000427 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат И. Г. от *АК, като процесуален представител на „ВЕЦ - М. ****“ ООД, против определение № 526 от 11.05.2023 г., постановено по т.д. № 716 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр.д.

№ 6277/2019 г. на РС Пловдив с влязъл в сила съдебен акт.

Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното определение е неправилно, поради което моли същото да се отмени и делото се върне на окръжния съд за продължаване на производството.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по иска „Е** Б. Е.“ ЕАД, с който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следвало да се потвърди. Заявява искане за присъждане на разноски за това производство – юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по т.д. № 716 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив е образувано по предявени от „ВЕЦ - М. ****“ ООД против „Е** Б.

Е.“ ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 54 309.41 лева, ведно със законната лихва от предявяване иска, „която сума е част от цялата сума в размер на 69 309 лева, с която се е обогатил ответникът 1 за сметка на ищцовото дружество, в периода 12.11.2018 г. – 03.04.2019 г., когато не е имало постановено ценово решение на КЕВР за определяне на преференциална цена“.

За да спре производството по делото, Окръжен съд - Пловдив е приел, че тъй като от служебно извършената справка е установено, че за останалата част от същото вземане е образувано гр.д. № 6277/2019 г. на РС Пловдив, предшестващо настоящото, както и че производството по това дело е пренесено пред въззивна инстанация, където е образувано в.гр.д. № 3206/2022 г. по описа на ОС Пловдив, което не е приключило, производството по настоящото дело следва да се спре до приключване на производството по преюдициалния спор.

Ищецът не само не оспорва тези констатации, но в частната жалба потвърждава обстоятелството, че между същите страни, на същото основание са предявени два частични иска, чийто сбор се равнява на общо претендираната сума от 69 309 лева, като по тези предявени искове са образувани гр.д. № 6277/2019 г. на РС Пловдив, производството по което все още е висящо и настоящото т.д. № 716 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив.

Апелативен съд Пловдив също приема, че е налице подобна зависимост между двете производства, поради идентичност на настоящия случай с хипотезата, визирана в ТР № 3/22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК, по т.д. № 3/2016 г. – т. 3, първата алтернатива на предл. 2, доколкото в случая, съединяването на двете дела за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК е неосъществимо, поради различните етапи на двете производства.

Отношението на преюдициалност на производството по гр.д. № 6277/2019 г. на РС Пловдив спрямо това по т.д. № 716 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив произтича от общите правопораждащи факти на спорното субективно материално право, предмет на двата частични иска, както и от постановеното в т. 2 от посоченото по-горе ТР, според което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че в случая са налице процесуалните предпоставки по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, за спирането на производството по делото. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.

В полза на „Е** Б. Е.“ ЕАД следва да се присъди адвокатско възнаграждение за представляващия го юрисконсулт, което съдът, съобразно с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 50 лева.

2

Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 526 от 11.05.2023 г., постановено по т.д. № 716 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „ВЕЦ - М. ****“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Е** Б.

Е.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 50 лева – адвокатско възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт в производството по в.ч.т.д. № 427 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба едноседмичен срок от съобщаването му на страната. пред ВКС в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3