Решение № 970 от 25.10.2017, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Добрич, 25.10.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ЛЕФТЕРОВА-САВОВА

СЕКРЕТАР: СТОЯНКА ПЕТРОВА

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №329/2017 г. по описа на Добричкия районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от ***, чрез пълномощник, с която против *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** *** - наследници на починалия на *** г. техен баща ***, б.ж. на ***, починал на ***, са предявени искове с пр. осн. чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чло.86 ЗЗД, за установяване вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на докумет по чл. 417 от ГПК № 623 от 12.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1281 по описа на ДРС за 2016 г., а именно:1903,26 лева, представляваща годишна лихва от 6.37% върху сумата от 14960 лева - главница по Договор №*** г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни компоненти, сключен между *** и ***, за периода на срока на договора от *** г. до *** г.; 847.73 лева - лихва по анекс №1, в размер от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекса от *** г. до *** г.; 5175.40 лева, представляваща законната лихва върху размера на вземането за периода от 27.11.2012 г. до *** г., като от всеки един от двамата ответници се претендира по ½ от горепосочените суми, съобразно частите им от наследството на починалия ***.

Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

По силата на договор № *** г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни компоненти сключен между *** и *** ***, починал на *** г., последният е получил кредит в размер на *** лева за запуване на *** и/или ***ни компоненти за ***.

Уговорени са срок и дължима лихва за предоставения кредит. Кредитополучателят е поел задължение да върне кредита в срок до *** г., както и да заплати на падежа референтна лихва, която към момента на сключване на договора е в размер на 6,37% годишно за предоставения кредит (т.3.1.10 от договора). При неизпълнение на задълженията по т.3.1.9 и т3.1.10, кредитополучателят се задължава да възстанови на *** предоставения кредит, както и законна лихва върху главницата, считано от деня на забавата. Срокът за връщане на кредита е предоговорен, като с подписване на анекс, същият е определен на дата ***г. Договорено е дължимата лихва по кредита да бъде изплатена до 15.11.2011 г., а лихвата по разсрочването, дължима след 15.11.2011 г. се възстановява към датата на падежа по т.1 от анекса. В случай на неизпълнение на т.5 от Анекса, то *** има право да прихване дължимата сума от вземания на земеделския производител от ***. След като *** не връща в срока предоставения кредит, ведно с дължимите лихви, ищецът го уведомява, че дължи главница в размер на *** лв., както и лихва към датата на издължаване. Писмото се връща с информация, че лицето е починало и във връзка с това *** предприема действие, по установяване на наследниците на длъжника и изясняване на обстоятелството дали те са встъпили в правата си. С удостоверение за наследници издадено от *** се установява, че наследници на ***, са ответниците *** - син и *** - ***. От писмо изх. № 851 от 12.05.2014 г. на Районен съд - ***, е видно, че наследниците не са вписали молби за приемане или отказ от наследство оставено от баща им. Във връзка с получената информация, на *** - *** на починалия е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № *** г., а на *** - син на починалия е изпратена Покана за доброволно изпълнение*** г. След като наследниците на ***, не предприемат действия във връзка с изпълнение на договорните задължения на баща си, ищецът депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК /извлечение от счетоводни книги, установяващо вземане на държавно учреждение/. По ч.гр.дело № 1281/2016 г. по описа на ДРС, въз основа на заповед за незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист в полза на *** срещу наследниците на *** за следните суми:

14960.00 лв., представляваща главница по Договор № *** г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни компоненти; законна лихва върху главното задължение, начислено от *** г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист - до окончателното му плащане; 1903,26 лева, представляваща годишна лихва от 6.37 % върху размера на кредита за периода на срока на договора от *** г. до *** г.; 847,73 лева, представляваща лихва по анекс от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекса от *** г. до *** г; 5175,40 лева, представляваща законната лихва върху размера на вземането за периода от 27.11.2012 г до *** г. и 1331,03 лева представляващи направените съдебно деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците представят писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 111, 6. „в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Падежите за плащане на претендираните суми за главница и лихва по анекса са настъпили преди повече от три години от подаване на исковата молба, включително на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1281/2016 г. по описа на районен съд Добрич, поради което считат, че са погасени по давност.

Сочат че исканията за установяване на задължение в размер на 5175,40 лева, представляващо законна лихва върху размера на вземането от *** лева за периода от 27.11.2012 г. до *** г., както и законна лихва върху главното задължение, начислена от *** г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист - до окончателното му изплащане, представлява претенция за заплащане на неустойка в размер на законната лихва, която изрично е договорена между страните в чл. 4.1. от договора, съгласно който: „При неизпълнение на задълженията по т.3.1.9 и т.

3.1.10 от настоящия договор, Кредитополучателят възстановява на *** предоставения кредит, както и законна лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата.” Твърдят, че падежът на главното задължение е настъпил на *** г. - повече от три години преди подаване на исковата молба, включително заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1281/2016 г. по описа на Районен съд Добрич, поради което намират, че всякакви обезщетения от неизпълнението, включително неустойки, са погасени по давност. Релевират възражение за прекомерност на неустойката. Главното задължение е в размер на 14960 лева, а неустойката - в размер на 5175,40 лева, или повече от една трета от размера на основания дълг. Задължение за нейното плащане не е поето от търговец, а от физическо лице. Същата не отговаря на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна по смисъла на ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. т. 3 ОСГК на ВКС.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

На 09.12.2009 г. между ищеца и наследодателя на ответниците - ***,***, е сключен договор № 08163039 за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни компоненти. Кредитът е в размер на *** лева, като същият е предоставен на кредитополучателя с цел закупуване на *** и/или ***ни компоненти за ***. Уговорено е заплащане на годишна възнаградителна лихва, в размер на 6,37%. Съгласно т.3.1.9 и т.3.1.10 от договора, предоставената сума, ведно с референтната лихва, изчислена към датата на падежа, следва да бъде върната в срок до *** г. Съгласно т.4.1 от Договора, при неизпълнение на задълженията по т.3.1.9 и т.3.1.10 – т.е. връщане в уговорения срок на кредита, както и заплащане на дължимата лихва, кредитополучателят се задължава да възстанови на *** предоставения кредит, както и законна лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата. Кредитът е усвоен по банкова сметка *** *** в ***.

На *** г. между *** и *** е сключен Анекс №1 към договора, с който страните променят срока за връщане на кредита - *** г., като лихвата по разсрочването е в размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен процент на РБългария, приложим към датата на сключване на Анекса, т.е. 25.10.2011 г. *** производител, поема ангажимент да възстанови до 15.11.2011 г., дължимата лихва по кредита (т.5), а лихвата по разсрочването, дължима след 15.11.2011 г. се възстановява към датата на падежа по т. 1 от анекса. Страните се договарят, че в случай на неизпълнение на т.5 от Анекса, то *** има право да прихване дължимата сума от вземания на земеделския производител от ***. Тъй като *** не изпълнява в срок поетите с договора и анекса задължения, за заплащане на дължимите суми, *** го уведомява писмено, че във връзка с т.4.1 от Раздел „Отговорности“ и т.1 от Анекс *** г., на сключения с *** договор *** г., дължи главница в размер на *** лв., както и лихва към датата на издължаване. На *** е определен седмодневен срок от получаване на поканата, за изплащане на дължимите суми. Уведомлението е изпратено до *** с уведомително писмо изх. № *** г.

Видно от представено от ищеца писмено доказателство – удостоверение за наследници изх.№*** г., издадено от *** е починал на *** г., като е оставил низходящи наследници – своите деца - ответниците *** и ***. От писмо изх. № *** г. на Районен съд - ***, е видно, че наследниците не са вписали молби за приемане или отказ от наследство оставено от баща им.

Във връзка с горното, до ответниците са изпратени покани за доброволно изпълнение - изх. № *** г., с адресат *** и изх. №*** г. – с получател ***. Видно от съдържанието на посочените документи, всеки един от двамата ответници е поканен да заплати, в седмодневен срок от получаване на поканата, на ищеца сума в размер на 14960 лева, ведно със законната лихва към датата на издължаване. Изпратените от ищеца до ответниците покани за доброволно изпълнение изх.№*** от *** г. и изх.№*** г., са получени лично от последните, на 04.02.2016 г. – обстоятелство, което се установява от представени от ищеца и приложени по делото писмени доказателства, като същото не се оспорва от ответниците.

Наследниците на *** не заплащат претендираните от *** суми, поради което ищецът депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК /извлечение от счетоводни книги, установяващо вземане на държавно учреждение/. По ч.гр.дело № 1281/2016 г. по описа на ДРС, въз основа на заповед за незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист в полза на *** срещу наследниците на ***, като всеки един от тях следва да заплати по ½ от следните суми: *** лв., представляваща главница по Договор № *** г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни компоненти; законна лихва върху главното задължение, начислено от *** г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист - до окончателното му плащане; 1903,26 лева, представляваща годишна лихва от 6.37 % върху размера на кредита за периода на срока на договора от *** г. до *** г.; 847,73 лева, представляваща лихва по анекс от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекса от *** г. до *** г;

5175,40 лева, представляваща законната лихва върху размера на вземането за периода от 27.11.2012 г до *** г. и 1331,03 лева представляващи направените съдебно деловодни разноски.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК всеки един от двамата ответници възразява писмено срещу издадената заповед за изпълнение.

С молби от

20.12.2016 г. същите оттеглят възраженията си в частта за недължимост на главницата в размер на 14960 лв. С разпореждане от 21.12.2016 г. по ч.гр.д. № 1281/2016 г. на ДРС, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си – в частта за лихвите и разноските, в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на *** на 11.01.2017 г. Исковата молба е подадена на дата 30.01.2017 г., в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.

Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10c03ec3-d133-4130-942d-3010f4f3a136