Решение № 89 от 25.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 176/2024
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 25.03.2025
- В сила
- 21.05.2026
- Състав
- Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 13, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 47 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. С.З., 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20245500900176 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Й. И., ЕГН **********, с. Ш., ул. ****, чрез адв. К. срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. **** за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 80 000 лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на причинените травми от ПТП, както и сумата 136,80 лв, за причинените имуществени вреди - направените разходи за лечение от пострадалия и репатриране на л.а. „Ф.“.
Претендира се лихва от датата 12.05.2023 г. - съгласно разпоредбите на чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2023 г., около 17:30 часа в е. Д., на ул. **** с. Д., водачът Х.Х.Б., управлявайки л.а. „О.К.“ с peг. № СТ **** В А, нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал МПС марка и модел „Ф.Ф.“ с peг. № СТ **** РВ, управляван от М. И.. В следствие на сблъсъка са причинени телесни повреди на М. И., на 22 години.
По случая е образувано ДП № 842/2023 г. на РУ К., пр.пр. № 4766/2023г. на РП С.З. - ТО К., което към настоящия момент не е приключило с окончателен 1 съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. Х.Б., нарушения на правилата за движение по пътищата, като в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Б. и настъпилите общественоопасни последици - телесни увреждания на М. И..
За увреждащия л.а, „О.К.“ с per. № СТ **** В А, управляван от водача Х.Б. има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/08/123000766425, със срок на валидност от 09.03.2023 г. до 08.03.2024 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице за причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищеца М. И. е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред “Д.З.“ АД. Към претенцията са приложени всички документи, с които разполага пострадалия, получени с обратна разписка на 30.05.2023 г.
Образувана е преписка по щета № 211493684, но към настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, за ищеца били налице предпоставките за предявяването на настоящия иск за ангажиране отговорността на “Д.З.“ АД за причинените му неимуществени и имуществени вреди.
Вследствие на процесното ПТП М. Й. И. е получил следните травматични увреждания: фрактура на 5,6,7 ребра; пневмоторакс постравматика декстра; контузио торацис; контузия на гръден кош; разкъсно- контузна рана на дясно коляно; множество травми по глава, тяло и крайници; психически стрес и др.
След инцидента пострадалият е приет за лечение в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, гр. С.З. в увредено състояние. Направени са му лабораторни изследвания; консултативни прегледи; КТ, рентгени. От направения КТ на гръден кош са установени фрактури на ребрата в дясно - 5- то, 6-то и 7-мо, видно от резултат от 05.05.2023 г. от отделение по образна диагностика; промени от типа на парциален пневмоторакс, наложен дренаж в дясно. След обсъждане на извършените изследвания и прегледи е назначено извършване на оперативна 2 интервенция. На 05.05.2023 г. е извършена операция, оперативен протокол № 114 - Торакоцентезис ет дренаж. Назначена е и терапия с лекарствени медикаменти. На 12.05.2023 г. е изписан с препоръки да не се натоварва физически. Дадени указания за правилен ХДР.
Във връзка с получените от страна на ищеца при настъпване на процесното ПТП травми, същият е бил няколко месеца временно неработоспособен.
На 29.03.2024 г. посетил консултативен преглед, поради оплаквания от силни болки в областта на дясна плешка, гръбнака и кръста. Назначена му е терапия с лекарствени медикаменти.
Във връзка с проведеното лечение са направени разноски в размер на 36,80лв. М. от И., като разноските са за закупуване на лекарствени средства, и сумата от 100 лв. за репатриране на л.а. „Ф.Ф.“.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, М. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на травмите пострадалият е трябвало дълго време да спазва режим на покой, имал е оплаквания за болки и дискомфорт. Преди процесното ПТП ищецът е бил в добро здравословно състояние, бил е изключително деен, работоспособен и активен мъж, на 22 години, но след инцидента животът му се променя. За дълго време е бил лишен от обичайния си начин на живот, лишен е от динамика, изпитвал е неудобства и не се е чувствал добре. За времето на възстановяване, той е разчитал на помощта и подкрепата на своите близки, от невъзможността да се обслужва нормално и самостоятелно, като е чувствал срам и безпокойство, че е в тяхна тежест.
Същият за дълъг период от време бил временно нетрудоспособен, което се отразило негативно на изпълнение на служебните му задължения. Освен болките, ищецът изживял и силен стрес и страх, който в съвкупност с получените от него физически травми се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние. Към настоящия момент пострадалият все още изпитва болки, не се е възстановил напълно.
С оглед на изложеното, се счита, че причинените болки и неудобства на пострадалото лице следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би 3 могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания.
Вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Х.Б., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото “Д.З.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне и присъждане на справедлив размер на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди. Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинените травми, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2023 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Искането е като се има предвид изложеното, да се постанови решение с което да се приеме, че предявения граждански иск е основателен и доказан по размер и да се осъди ответника “Д.З.“ АД да заплати на М. Й. И. сумата в размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 80 000 лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на причинените травми от ПТП, както и сумата 136,80 лв., за причинените имуществени вреди - направените разходи за лечение от пострадалия и репатриране на л.а. „Ф.“. В с.з. на 24.02.25 г. е допуснато увеличение на предявения иск за неимуществени вреди ,който следва да се счита предявен за сумата от 50 000 лв., частичен иск от 80000лв.
Претендира се лихва от датата 12.05.2023 г. - съгласно разпоредбите на чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ ,а в условията на евентуалност от 30.05.23 г.до окончателното изплащане на сумите.
Моли да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, настоящата молба да се счита за списък на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва, както по основание, така и по размер.
4
Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на Дружеството по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите /ЗГОА/ в така претендираните размери за вредите, които ищеца твърди да търпи, като в тази насока излага следното:
В настоящото производство се търси ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество, която отговорност е функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е налице деликтна отговорност обаче, следва да има виновно извършено противоправно деяние (действие ти бездействие) от страна на водача в пряка причинно следствена връзка ,с което ищеца да търпи претендираните вреди.
Макар и по силата на закона вината да се презюмира, противоправността на деянието, което се презюмира да е виновно извършено, както и причинно следствената връзка на последното с твърдените за настъпили като последица вреди, подлежат на доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения.
В този ред счита, че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахован в Д.З." АД водач, в пряка причинно следствена връзка, с което ищецът да търпи всички посочени в исковата молба вреди. За пълнота на изложението посочва, че по делото липсват доказателства, за наличието на която и да е да е друга хипотеза на покритие по чл. 493 от КЗ (напр. влошаване на здравословното състояние на водача, вреди от МПС като вещ и т. н.).
Документите, представени от ищеца, в тази насока се изчерпвали с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който обаче не става ясен механизмът на настъпване на процесното ПТП, нито поведението на участниците в него към момента неговото настъпване - къде точно са били ситуирани, какво е било поведението им на пътя и т. н.
С оглед горното, счита, че процесното ПТП може да е последица от неправомерно поведение на ищеца, на трето лице или случайно събитие.
Многократно ВКС се произнасял, че констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 от ТПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с 5 обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, а се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП МПС-та. Доколкото протоколът на КАТ не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на соченият за виновен водач. В случая ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице и протокола не е подписан от соченият за виновен водач.
Предвид гореизложеното, се оспорват твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП. както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите,водач.
На следващо място намира исковете за неимуществени вреди за силно завишени и неотговарящи на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случай. Счита, че не всички претендирани вреди са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.
От приложените към исковата молба документи се установява, че ищецът е лекуван успешно, възстановил се е бързо и без остатъчни негативни здравословни последици. Бързото и пълно възстановяване при ищеца е обусловено от липсата на сложни травматични увреждания и младата възраст, в която е.