Решение № 298 от 31.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000502358 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение №853/31.01.2020 г. по гр.д. № 7248/2018 г. на СГС, І-7 състав е осъдено ЗК „ЛЕВ ИНС“ да заплати на А. С. Ч., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.10.2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лева, частично от глобална сума 250 000 лева, като неоснователен.

Срещу първоинстанционното решение са депозирани въззивни жалби и от двете страни.

Ищцата А. С. Ч. е депозирала въззивна жалба вх. № 23248/21.02.2020 г. против първоинстанционното решение в частта, с която искът й е отхвърлен за сума над присъдените 100 000 лева до претендираните 150 000 лева. Поддържа, че в нарушение на чл. 52 ЗЗД съдът присъдил обезщетение в занижен размер. Установените обстоятелства относно получените от ищцата травми, макар да били коментирани в решението, не били отчетени в пълна степен при определяне размера на справедливото обезщетение. Определеното обезщетение не отговаряло на критерия за справедливост.

Съдът не отчел и конкретните икономически условия и нивата на застрахователното покритие към момента на ПТП. Всички установени обстоятелства водели до извод, че справедливото обезщетение е 150 000 лева. Моли да бъде отменено обжалваното решение в отхвърлителната част и на ищцата да бъдат присъдени още 50 000 лева 1 ведно със законната лихва от 07.05.2018 г. до окончателното плащане и разноските.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за неоснователност.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал и насрещна въззивна жалба вх. № 35131/23.03.2020 г., с която обжалва решението на СГС в частта, в която на ищцата е присъдено обезщетения за неимуществени вреди за сумата над 64 000 лева до 100 000 лева. Решението в обжалваната част било постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение било завишено при съобразяване на събраните доказателства. Съдът обсъдил в превес изключително данните относно травматичните увреждания на ищцата, но не и благоприятните данни относно периода на възстановяване и здравния статус. Определеното обезщетение не било присъдено при съблюдаване на всички критерии относно приложение принципа за справедливост. Не бил съобразен и икономическия критерий. Жалбоподателят поддържа още, че съдът неправилно приел, че не е доказано възражението за съпричиняване. В случая било установено, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан и това нейно поведение било в причинна връзка с настъпилите травми при ПТП. Изслушаната СМЕ не изключвала част от травмите да са получени при изпадане на ищцата от автомобила. Освен това САТЕ установявала, че увредите по автомобила са били в предната му част, а ищцата седяла отзад на автомобила. Освен това, ако бе носила колан, ищцата не би получила всички травми в тяхната съвкупност и биха били по-леки. Оспорва и дължимостта на законна лихва с твърдения, че по извънсъдебно заведената преписка не са били представени достатъчно доказателства, установяващи релевантните обстоятелства за определяне на обезщетението. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която на ищцата са присъдени над 64 000 лева ведно със всички законни последици от това.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ответника от ищцата, с който я оспорва изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба ищцата А. С. Ч. е твърдяла, че на 06.10.2017г. водачът на МПС марка „Фолксваген”, модел „Тигуан” с д.к.№ ******** – Е.Ч. управлявала превозното средство по АМ „Тракия“. При км 263+200 м. нарушила правилата за движение по пътищата като реализирала ПТП - загубила контрол над лекия автомобил, напуснал пътното платно и се преобърнал в крайпътна канавка, при което пострадала пътничката А.Ч.. Сочи, че било образувано ДП № 112/2017 г. по описа на РУП Сливен 2 и пр.пр. № 3094/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура Сливен.

Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното на А.Ч. били причинени тежки телесни увреждания, а именно: тежка съчетана травма на корема и гърдите, контузио торацис, контузио париентис абдоминис, хемиперитонеум, руптура хепатис лоби декстра, руптура лиенис, руптура ренис декстра, хематома спации ретроперитонеалис, шок хеморагика травматика, фрактура клавикуле декстри. Получените увреждания причинили на ищцата болки и страдания с голям интензитет и продължителност. Било проведено оперативно лечение на пострадалата с отстраняване на далака и бъбрека. Твърдяла е, че след изписването имала нужда от постоянната грижа на нейните родители, предстоял й дълъг и тежък възстановителен период.

Посочила е, че МПС марка „Фолксваген”, модел „Тигуан” с д.к.№ ********, при управлението на което виновно е причинено ПТП-то, имал сключена застраховка „ГО” в „ЗК Лев Инс.” АД, полица № BG/22/117002545440, валидна от 21.09.2017 г. до 20.09.2018 г. Посочила е още, че предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 1680/07.02.2018 г., но ответникът не определил и не изплатил обезщетения на ищцата.

Въз основа на изложеното е искала да бъде осъден застрахователя да й изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лева – част от дължимите общо 250 000 лева, ведно със законната лихва от 07.05.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът ЗК „Лев Инс” АД е депозирал писмен отговор, в който е оспорвал иска по основание и размер. Оспорвал е механизма на ПТП. Поддържал е, че транспортният инцидент се е осъществил по причина от действия на водач на друго превозно средство, за което до момента няма приобщени данни, който в нарушение на правилата за движение и за предимство, вкл. чл. 25, ал. 2 от ЗДвП е причинил транспортния инцидент. Оспорвал е пасивната материално-правната легитимация на ответното дружество по предявените искове по горните причини. В отговора е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, с твърдения, че същата е пътувала без поставен обезопасителен колан – в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Съпричиняване било налице и предвид неупражнен контрол от страна на пълнолетен родственик на ищцата, който я придружавал и не осигурил спазване на посочената норма. Ответното дружество е навело и възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорвало е и искането за присъждане на лихва по претенцията поради неоснователността на главния иск.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

Пред въззивната инстанция не е спорно настъпването на ПТП и вината на водача 3 на лекия автомобил Е.Ч., наличието на валидна застраховка „Гражданско отговорност“ с ответното дружество, както и че А.Ч. е получила в причинна връзка с ПТП сочените от нея травми. Спорен е размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, включително в тази връзка се поддържа направеното възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата с твърдения за пътуване без поставен обезопасителен колан. Спорно е и задължението за лихва за забава.

Във връзка със спорните въпроси пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани заключения на СМЕ и САТЕ.

Приети са документите към История на заболяването на ищцата, част от които е Епикриза на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, от която се установява, че А.Ч. е постъпила в лечебното заведение на 06.10.2017 г. с окончателна диагноза: Тежка съчетана травма-гърди, корем. Контузио торацис, контузио париетис абдоминис.

Хемоперитонеум. Руптура хепатис лоби декстра. Руптура Лиенис. Руптура ренис декстра. Хематома спации ретроперитониалис. Шок хеморагика травматика. Фрактура клавикуле декстри. На същата дата е извършена операция на ищцата, при която са премахнати слезката и един бъбрек. На счупената ръка е поставена ортеза. На 18.10.2017г. е изписана от болничното заведение в добро общо състояние, като са определени два контролни прегледа.

По делото е изслушано заключение на съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. Г. – специалист по съдебна медицина и деонтология, неоспорена от страните. От приетото заключението на СМЕ се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания: Тежка съчетана травма на корема и гърдите; контузия на гръдния кош; контузия на коремната стена; хемоперитонеум; разкъсване на десния лоб на черния дроб; разкъсване на слезката; разкъсване на голямото було; разкъсване на десния бъбрек; ретроперитоеален хематом; травматичен кръвозагубен шок; счупване на дясната ключица. Проведено е оперативно лечение с отстраняване на слезката и десния бъбрек. Вещото лице д-р Г. е пояснила, че тежките травми в своята съвкупност са причинили на ищцата постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Причинено е и загуба на слезка, което е единственото правилно лечение при травматично разкъсване на същата.

Разкъсването на десния бъбрек е наложило оперативното отстраняване на десния бъбрек, с което е причинена загуба на бъбрек /десния/. Счупването на дясната ключица причинява трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, за срок по дълъг от 30 дни. Експертизата посочва, че непосредствено на мястото на произшествието са проведени спешни медицински действия с обездвижване на врата и вливания. След приема в лечебното заведение е проведена мощна противошокова и противокръвозагубна терапия. Проведени са необходимите изследвания и задължителни консултации и е извършена по спешност оперативна намеса с отваряне на коремната кухина, евакуиране на събралата се кръв в нея, зашиване на черния дроб, голямото було и отстраняване на слезката. След това е извършено отваряне и на ретроперитонеалното пространство, евакуирана е и събралата се кръв него и е отстранен разкъсания десен бъбрек. Доц. д-р Г. сочи още, че е проведена успешна реанимация, наблюдение и лечение до възстановяване в хирургичното отделение.