Решение № 1882 от 12.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100501238 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда и условията на чл. 435, ал. 2 ГПК с искане за отмяна на разпореждане от 09.01.2023 г. по изпълнително дело № 20228600401927 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, с което е отказано намаляване на определеното в полза адвоката на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв. и срещу разпореждане за разноски, определени по т.

26 от ТТР към ЗЧСИ, обективирано в покана за доброволно изпълнение, връчена на жалбоподателя на 23.12.2022 г.

Жалбоподателят Г. Ф., твърди, че отказа да се намали адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователен. Сочи, че процесуалният представител на взискателя е извършил представителство единствено във връзка с образуването на изпълнителното дело като е подал съответната молба и не е осъществил представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това делото не се ползва с фактическа и правна сложност, поради което не е оправдано в полза на взискателя да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер над сумата от 200 лв. съобразно чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да намали определените разноски по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ като извади от основата за изчисляването им адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя. Евентуално моли съдът да намали тази такса пропорционално с намаления размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът по жалбата – адвокат Г.Р. оспорва същата като неоснователна. Твърди, че в качеството си на процесуален представител на взискателя е извършил действия по чл. 10 т.

1

1 и т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което длъжникът дължи разноски и по двете разпоредби в негова полза на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Освен това твърди, че претендираното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение е в размер на минимума, установен с чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Взискателят по изпълнително дело не представя становище относно претенцията срещу начислените по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ такси.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е неоснователна. ЧСИ посочва, че процесуалният представител на взискателя е извършил действия по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което адвокатското възнаграждение е дължимо и на двете основания и е претендирано в установения от Наредбата минимум, поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Посочва и че таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се изчислява въз основа на размера на събраните от ЧСИ суми, а те включват и дължимите на взискателя разноски за адвокатска защита.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на ЧСИ и обсъди събраните по делото доказателства намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и е съобразена със специфичните изисквания за допустимост отразени в чл.

435, ал.2, т. 7 ГПК- длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Предвид приетото, същата следва да бъде разгледана по същество.

От представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело № 20228600401927 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС е образувано въз основа на молба, подадена от М.С.Д., чрез адвокат Г.Р.. С молбата е направено искане за събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 4600.00 лв. в полза на адвоката, като същата е придружена от адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че адвокатското възнаграждение за представителство в изпълнителното производство е уговорено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 от Закона за адвокатурата.

От изпълнителния лист, приложен към изпълнителното дело, се установява, че делото е образувано за събиране на вземане в размер на 66 000 лв. от взискателя, представляващо неизплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на нейната майка А. М.Р., починала в ПТП на 30.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на главниците.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника(жалбоподателя) на 23.12.2022 г. ЧСИ е поканил същия да заплати сумата по главницата, ведно със законна лихва в размер на 66 000 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 4 600,00 лв. с ДДС.

Срещу определеното адвокатско възнаграждение жалбоподателят е подал възражение с искане същото да бъде намалено поради прекомерност. С обжалваното разпореждане от 2

09.01.2023 г. ЧСИ е оставил без уважение претенцията по чл. 78, ал.5 ГПК.

Недоволен от определените разноски по делото, длъжникът е подал настоящата жалба срещу разпореждането от 09.01.2023 г. и срещу постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, в частта, касаеща определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установеното настоящата съдебна инстанция намира, че подадената жалба е неоснователна, в частта, с която се иска намаляване на определеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение. Съображенията за това са следните:

От представените доказателства се установява, че взискателя е бил представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определи въз основа на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се пресъди в полза на адвоката.

Според чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., а съобразно т. 2 от същия член за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.

От материалите по изпълнителното дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство, предвид което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Право на всеки взискател е да ползва адвокат както за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, съдействие и защита в производството. Законът е гарантирал на взискателя, че разноските за един адвокат са за сметка на длъжника и би представлявало сериозно ощетяване на кредитора, ако същите останат за негова сметка, съответно длъжникът неоснователно би се обогатил. В този случай ще се наруши правото на взискателя на защита и съдействие от адвокат. Дори и по делото да не се наложи подаване на искания и възражения от страна на адвоката, взискателят не може да се лиши от правото му да има адвокат, който да следи за защитата на интересите му в изпълнителното производство, независимо как ще се развие то. В конкретния случай, предоставения договор за правна защита и съдействие е сключен на основание чл. 38 ЗАдв - безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочените категории лица в чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв. Когато адвокатската защита е предоставена на посочените лица в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. то адвокатското възнаграждение следва да се изчисли съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се присъждат на длъжника за заплащане.

3

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението (вкл. адвокатско възнаграждение за един адвокат, такси и разноски по ТТРЗЧСИ) са за сметка на длъжника, е изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или в случай че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

С оглед изложеното подадената жалба срещу разпореждане за разноски от 09.01.2023 г. по изпълнително дело № 20228600401927 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, с което е отказано намаляване на определеното в полза адвоката на взискателите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение като неоснователна.

При този изход на като се има предвид размера на вземането 66 000 лв, минималното адвокатско възнаграждение, на което има право адвокатът на взискателите е в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело ведно с определеното по реда на чл.

10, т. 1 и т. 2 НМРАВ сума от 4600 лв. с ДДС. Определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение е в размер именно на минимума, предвиден в посочените разпоредби на Наредбата, поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за разноски от 09.01.2023 г. по изпълнително дело № 20228600401927 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, с което е отказано намаляване на определеното в полза на адвоката на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4