Решение № 3651 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3651 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110154041 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Б. Л. Т., с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *********************, чрез адв. А. И. срещу ГДНП, с код по БУЛСТАТ: ************, с адрес: *************** с искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева /10.23 евро/–заплатена без основание сума на 14.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2025 г. до окончателното плащане.

Твърди се, че на

************ г. е съставен

*********************************************** е наложена на ищеца „глоба“ в размер на 20 лева.

Поддържа се, че ищецът след като е получил фишът на ************ г. е депозирал възражение на ************** по чл. 186, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, чрез ССЕВ, до началникът на ***********, като последният е получил възражението на ************** година. Във връзка с подаденото възражение липсват данни ищеца да е бил уведомяван по някакъв начин за предприетите действия по него.

Сочи се, че междувременно фишът е станал изискуем и не е бил анулиран, респ. липсва да е било взето предвид направеното възражение и е изпратен на органите по приходите НАП, който са уведомили ищеца, че има задължение и следва да го заплати, тъй като същото, ако не бъде платено, ще се пристъпи към принудителното му събиране. На 14.04.2025 г. ищецът е бил принуден да извърши плащането без основание, за да избегне налагането на запор на банковата му сметка от органите на НАП и принудителното събиране на задължението.

Ищецтът твърди, че доколкото е възразил срещу фиш, серия ********** г. и е оспорено извършеното нарушение, административнонаказващият орган е следвало да приложи задължително общия ред за установяване на административни нарушения, предвиден в ЗАНН- анулиране на фища и съставяне на АУАН и издаване на.П, т.е. за 1 произнасяне по реда на чл. 186, ал. 2, предл. 1 ЗДвП. Сочи се, че в тези случаи издаденият фиш не поражда предвидените в закона последици, поради което и при ненастъпване на предпоставките на чл. 187, ал. 7 ЗДвП, той не може да бъде приравнен на влязло в сила наказателно постановление.

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен.

Сочи се, че не е налице принудително събиране от органите на Националната агенция за приходите (НАП) на глобата от 20 лева, посочена във фиш серия *********** г., издаден от служител на ********** при СДВР. Твърди се, че има съмнение относно получателя на плащането - ГДНП или НАП, предвид, че IBAN в приложеното към исковата молба копие на „платежно нареждане” от 14.04.2025 г. не е същия като в посочения във фиш серия ************************

Твърди се, че фишът е влязъл в сила след 7-дневния срок за доброволно плащане - на 06.01.2025 г., поради което и е бил изпратен към НАП. Същият представлява законосъобразен окончателен акт, въпреки, че в 7-дневния срок за доброволно плащане в ********** на СДВР е постъпило чрез системата за сигурно електронно връчване писмено възражение на Б. Т. срещу фиша. Твърди се, че то се явява правноирелевантно за образуване на административнонаказателно производство по общия ред, т. е. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, тъй като по време на подписване на фиша Б.

Т. не е оспорил нито допуснатото административно нарушение, нито глобата - процесния фиш не съдържа негово волеизявление, че оспорва отразеното административно нарушение, респективно – глобата.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен по делото е препис на процесния Фиш за налагане на глоба, **********************************************

Представено е възражение от ищеца, адресирано до Началника на **********- СДВР, с което той възразява срещу фиша, оспорва извършеното нарушение и иска административнонаказващия орган да премине към съставяне на АУАН и издаване на НП.

Същото е изпратено на ************ г. чрез Системата за сигурно електронно връчване на 05 районно управление на СДВР и е получено на ************** г.

Не се спори, че фишът е изпратен за принудително събиране към органите на НАП.

Представено е платежно нареждане от 14.04.2025 г., с което ищецът е заплатил в полза на НАП сумата от 20 лева с основание „Принудително събиране на публични в.“ По реда на чл. 190 ГПК е изискана справка от НАП дали във връзка с глобата по фиш серия *********** г. е образувано индивидуализирано с номер конкретно изпълнително дело и какви процесуални действия са извършени по него и дали е постъпвала по сметка на НАП за принудително събиране на публични вземания сума от 20 лева в полза на ГДНП, определена съгласно фиш серия *********** г. Постъпило е писмо с изх.

******************, в което се сочи, че Глобата по фиш********************** в размер на 20 лв., срещу Б. Л. Т. е предявен за събиране в ТД на НАП София, дирекция „Събиране" по електронен път, чрез електронната услуга с контролиран достъп от НАП „Приемане на актове, от които произтича публично вземане на външни взискатели“ на 07.04.2025 г.

2

Глобата в размер на 20.00 лв. по фиш № ******************. срещу Б. Л. Т. е платена, като свободна преписка на 14.04.2025 г. по сметка на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София и е преведена по сметка на ГДНП СДВР от отдел „Администриране на плащания и задължения“ със справка *************.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения искове е чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД. Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи, че процесната сума /20 лева/ е предадена на ответника.

Не се спори, а и се установява от представеното платежно нареждане, че на 14.04.2025 г. ищецът е заплатил в полза на НАП сумата от 20 лева с основание „Принудително събиране на публични в.“ От изисканата информация от НАП се установява, че сумата е администрирана като е преведена от своя страна на ГДНП. Т.е установява се имуществено разместване на сумата от 20 лева от страна на ищеца в полза на ответника.

В тежест на ответника е да установи, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото. Ответникът може да установи и правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи юридически факти.

По делото не е спорно, че е издаден Фиш за налагане на глоба, *********************************** съобразява поведението си с пътен знак B27 или B28 по чл.6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което на основание чл. 186 във вр. чл. 183, ал 2, т.1 от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 20 лева.

Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗДвП на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Съгласно чл. 186, ал. 8 ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. От систематичното и логически свързано тълкуване на двете разпоредби ако в 7-дневен срок от датата на издаването на фиша, нарушителят оспори извършеното нарушение, то фишът не влиза в сила и административно-накзващият орган следва да пристъпи към общата процедура по издаване на акт за установяване на административно нарушение. Такъв е и процесния случай . Фишът е издаден на ************ г. и срещу него от страна на ищеца е депозирано възражение на ************ г., като ответникът не оспорва получаването му чрез ССЕВ на *************

Така фишът не е врязал в сила и не е било налице основание за изпращането му за принудително събиране към НАП.

Съобразно разпределената доказателствена тежест ответникът поддържа, че следва да задържи полученото като такова въз основа на влязъл в сила фиш серия *********** г.

Същият обаче не е влязъл в сила и даденото се явява без основание, респективно подлежи на връщане.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за държавна такса-50 лева и адвокатско възнаграждение- 400 лева. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.

Съобразно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. С Решение на Съвета на ЕС по икономически и 3 финансови въпроси (ЕКОФИН) от 8 юли 2025 г. е определена дата на въвеждане на еврото 01.01.2026 г. В диспозитива на съдебния акт всички суми следва да са посени в официалната валута към момента на постановяване на решението по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК.

Сумите в лева се преизчисляват към евро при курс 1.95583 лева за 1 евро при правилата за закръгляне към най-близкия цент съгласно Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997. Изчисленията са както следва: 20 лева= 10.23 евро и 450 лева=230.08 евро Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА ГДНП, с код по БУЛСТАТ: ************, с адрес: *************** да заплати на Б. Л. Т., с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *********************, чрез адв. А. И., на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10.23 евро– заплатена без основание сума на 14.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.23 евро, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 230.08 евро – съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване препис от същото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4