Разпореждане № 306 от 29.01.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 306 гр. Разград, 29.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20263330100173 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Б. Й. за заплащане на неплатена главница в размер на 347.46 EUR; неплатено договорно възнаграждение в размер на 49.07 EUR дължимо за периода от 05.07.2025 г. 05.01.2026 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 134.19 EUR; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 190.92 EUR; 62.38 EUR лихва за забава за периода от 06.08.2024 г.

21.01.2026 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че И. Б. Й. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава. Направил е само следните плащания: На дата 12.08.2024 г. са платени 111.87 евро; На дата 02.10.2024 г. са платени 111.87 евро. Общо заплатената сума по договора е в размер на 223.74 евро. С нея е погасена сума в размер на 216.05 евро, съгласно задължението по погасителен план Уточнява се, че лихвите за просрочие били начислени върху дължимите суми за главница и възнаграждения за закупени допълнителни услуги.

В представения към заявлението Договор за потребителски кредит № 40027027111, сключен между

„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД

/кредитодател/ и И. Б. Й. /кредитополучател/ е уговорено отпускане на кредит в размер на 1500 лв., който е следвало да бъде върнат на 18 месечни погасителни вноски при уговорени ГЛП 41% и ГПР 48,70%. Длъжникът по Договора е закупил допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ - за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 675 лв. и услуга „Флекси“ - за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 960 лв.

Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план е изпаднал в забава на 06.08.2024г.

1

При така представените доказателства, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,94%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая, с уговарянето на допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“, за които дължи общо 4960 лв. при отпуснат кредит в размер на 4000 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 11972,20 лв., в т.ч. 4000 лв. заемна сума, 4960 лв. възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и 3012,20 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 48,94%. който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“. Договор за потребителски кредит № 40021306342 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална 2 недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка въпреки дадените от съда указания, заявителят не уточнява по какъв начин е формирана претендираната от него главница, сочейки, че от една страна се касае за неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 12 с падежна дата 05.07.2025 г. до вноска № 18 с падежна дата 05.01.2026 г., а от друга, че е длъжникът е изпаднал в забава на 06.08.2024г. когато е станало предсрочно изискуемо цялото вземане, за съда остава неясно кое от задълженията на длъжника не е изпълнено, както и в каква степен е неизпълнението. Тази нередовност на заявлението води до неговото отхвърляне в хипотезата на чл.411 ал.2 т.1 ГПК.

Предвид гореизложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на ПРОФИ КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, общ. Столична, обл. София (столица), законен представител Светослав Николаев Николов и Н. М. Л. - управители, срещу И. Б. Й. от с.

Дряновец за заплащане на неплатена главница в размер на 347.46 EUR; неплатено договорно възнаграждение в размер на 49.07 EUR дължимо за периода от 05.07.2025 г. 05.01.2026 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 134.19 EUR; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 190.92 EUR; 62.38 EUR лихва за забава за периода от 06.08.2024 г. 21.01.2026 г., както и разноски по делото.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3