Определение № 2575 от 22.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2575 гр. София, 22.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100101117 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по предявен от И. Л. Х. срещу Гаранционен фонд осъдителен иск за сума в размер на 25010,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие реализирано на 21,05,2018год. в гр.София, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -31,01,2023год. до изплащане на вземането. Поддържа виновното за произшествието лице да има застраховка Гражданска отговорност към ЗК О. –клон България КЧТ; Известно е че срещу застрахователя със седалище в Кипър е открито производство по ликвидация.

Обосновава отговорността на ответника с вземане от обезпечителен фонд и доколкото за ГФ има законово уредена суброгация в случаите на плащане на обезщетение на пострадалото лице. Релевира доводи, че през 2022год. е приключило арбитражно дело между кипърски и български гаранционен фонд по казуса О., водено пред Съвета на бюрата, със заключение, че Конвенция от 1995год. относно правото на регрес между гаранционните фондове е приложима в случая и че ще следва да изготви техническо споразумение относно механизмите за разплащане, които предвиждат разплащанията по вземанията да бъдат извършени от българския гаранционен фон, чрез обезпечителен фонд, а заплатените суми впоследствие да бъдат възстановени от кипърски гаранционен фонд.

С отговор на исковата молба ответникът-Гаранционен фонд излага доводи за недопустимост на исковата претенция.

Застрахователна компания "О." АД е застрахователно дружество, регистрирано в Кипър, по отношение на което с решение от 30.07.2019 г. на Областен съд гр. Никозия, Кипър по иск № 656/2018 г., е открито производство по ликвидация/принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/. Посоченото обстоятелство се удостоверява от вписване в ТР по партидата на ЗК"О."АД, чрез "ЗК "О.-клон България"КЧТ.

На осн.чл.624, ал.1 от КЗ решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава-членка, поражда 1 действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава ч л е н к а . Разпоредбата съответства на чл.274 на ДИРЕКТИВА 2009/138/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), съгласно който решението за откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка по произход, освен ако не е предвидено друго.

Приложимото право в производството по ликвидация и несъстоятелност на застраховател е регламентирано в Законите за застрахователната и презастрахователната дейност и други свързани въпроси от 2016 и 2017 г. С чл.315, ал.4 от посочения закон е налице препращане към чл.220 от The Companies Law (Закон за дружествата), уреждащ общите правила за ликвидация и несъстоятелност. Посочената разпоредба на чл.220 от The Companies Law предвижда, че когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност или е назначен предварителен ликвидатор, не се допуска продължаване на заведените съдебни производства или започване на нови, освен с разрешение на съда (по несъстоятелността) и при условията, при които той определи. От тук следва, че в хипотезата на открито производство по несъстоятелност разглеждането на заведените съдебни производства не е допустимо, освен при изрично разрешение на съда по несъстоятелността. Уредбата е аналогична с чл.637 ТЗ, която разпоредба също предвижда спиране на всички съдебни и арбитражни производства срещу длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

Ето защо по аргумент от горното определяне на застрахователно обезщетение извън производството по несъстоятелност, без определяне на условията за това от съда по несъстоятелността е недопустимо.

В процесната хипотеза ищецът сочи, че вземането се насочва срещу ГФ на основание вземане от обезпечителен фонд.

Исковата претенция съдът намира да е процесуално недопустима, с оглед релевираните твърдения. Гарантираните и изплащани от Обезпечителния фонд към Гаранционен фонд, вземания към застраховател в несъстоятелност са посочени в чл.565, ал.1 от КЗ, вр. § 1, т. 7, вр. т. 6 и т. 14 от ДР на КЗ. Видно от тези норми ЗК "О." АД не е застраховател в несъстоятелност от вида на посочените в хипотезите на чл.565, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, тъй като е регистриран клон на търговец със седалище в държава - членка Европейски съюз.

Независимо от горното в хипотезата на изплащане на суми от обезпечителен фонд при условията на чл.565 от КЗ за застрахователни вземания срещу застраховател в несъстоятелност, е предвидена процедура по чл.568 от КЗ. Анализа на сочената разпоредба предвижда вземанията да са установени, тъй като изплащането се извършва в срок от утвърждаване на списъка на приетите вземания, включително допълнително предявени и приети вземания. Нормативната уредба не сочи на възможност за предявяване на пряк иск за възникнали вземания по застрахователно правоотношение на застраховател в несъстоятелност, независимо от този процесуален ред срещу Гаранционен фонд. Ищецът не твърди, че вземането му е било включено в обявен списък, но ответникът отказва да му го изплати, в който случай би възникнало самостоятелно основание за ангажиране на 2 отговорността на ответника. /Определение № 89/18.02.2020 г. по ч.т.д. № 2875/19 г., ВКС, II т. о./.

Доводите във връзка с решение в арбитражно производство между българския Гаранционен фонд и Фонд на застрахователите на моторни превозни средства, Република Кипър, със заключение, че Конвенцията от 1995год. за право на регрес между гаранционните фондове е приложима и е необходимо изготвяне на техническо споразумение относно механизмите на изплащане не променя горните изводи.

Гаранционен фонд изплаща застрахователни вземания на правоимащите по предоставени от ликвидаторите на ЗК О. списъци на приети вземания. Релевираните доводи с молба от 21,11,2023год., че тъй като застрахователното дружество е с отнет лиценз, считано от 08,05,2018год., то следва по аналогия да се приеме, че към датата на ПТП не е налице застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност са изначално неоснователни с оглед първоначалното твърдение на ищеца за сключена застраховка на делинквента към ЗК О. с полица № BG/28/117002459268 към датата на ПТП 21,05,2018год.

Ищецът не обосновава възникнало защитимо право предмет на съдебна защита срещу ответника –ГФ, чиято проверка да се извърши в хода на съдебното производство, поради което исковата производство се явява процесуално недопустимо, а развитието му би довело до ангажиране на имуществената сфера на ищеца при неблагоприятен изход от делото/ чл.78, ал.3 от ГПК/.

С оглед горното и на осн. чл. 130 от ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА гр.д.№ 1117/2023год. по описа на СГС, ГО, 14 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да връчването. се обжалва пред САС в 1 седмичен срок от

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3