Решение № 203 от 23.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20235000500514 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от И. С. Д. чрез процесуалните му представители адвокат А. С. и адвокат Ю. Т. против решение № 249/07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 701/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – V гр.с., в частта, в която предявеният от него иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в пълен размер. Оспорва жалбата на П. на РБ и моли съда да потвърди решението в тази част като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски в двете съдебни истанции.

Постъпила е въззивна жалба и от П. на РБ против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на И. Д. обезщетение за 1 неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, 10 лв. платената по делото държавна такса и 3 318 лв. разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е отчел факта, че наказателното производство е приключило в изключително кратък срок съобразно утвърдената практика и международните стандарти, наложената мярка за неотклонение е била най-леката възможна, наказателното производство не се е отразило на професионалната кариера на ищеца, както и не е доказана причинната връзка между повдигнатото му обвинение и влошеното здравословно състояние, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до не повече от 12 000 лв., като той бъде съобразен с чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи, социално-икономическите условия на живот в страната и вида и обема на доказаните вреди. Оспорва подадената от И. Д. въззивна жалба.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от И. С. Д. чрез процесуалния му представител адвокат Н. В. против П. на РБ иск по чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че с постановление от 05.07.2016 г. по пр.пр. № СП-2789/2016 г. по описа на Районна прокуратура - С. З. против него било образувано досъдебно производство за това, че през 2016 г. в гр. С. З. склонявал длъжностни лица от прокурорските и съдебни органи в съдебния район на С. З. да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването, което е престъпление по чл. 289 от НПК, като с постановление от 22.07.2016 г. по пр.пр. № 7702/2016 г. на главния прокурор на Република България било разрешено досъдебното производство да бъде извършено в района на С. г. п., СЗ А“, където било образувано ДП № 2

256/2016 г., а с постановление от 21.10.2016 г. той бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с ал.

1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 289 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“, както и му била наложена „Забрана за напускане пределите на страната“. На 04.11.2016 г. му били предявени материалите от разследването по досъдебното производство и с обвинителен акт Д. бил предаден на съд за извършване на продължавано престъпление по чл. 282, ал.

2 от НК във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 289 от НК, който обвинителен акт бил засекретен от прокурора с ниво на класификация за сигурност и гриф „поверително“ и внесен в Окръжен съд - С.

З. на 22.11.2016 г. и по него било образувано н.о.х.д. № 574/2016 г. На същата дата прокурорът депозирал писмено искане за отстраняване на обвиняемия от длъжност, а след отвод на всички съдии от Окръжен съд – С. З. Върховният касационен съд с определение по ч.н.д. № 1258/2016 г. по описа на ВКС изпратил делото за разглеждане от Окръжен съд - Сливен, където било образувано н.о.х.д. № 606/2016 г., завършило с присъда № 5/16.01.2018 г., с която ищецът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 289 от НК, било му определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което било отложено за срок от 3 години, считано от датата на влизане в сила на присъдата, а по другото обвинение бил признат за невиновен. По подаден въззивен протест било образувано в.н.о.х.д. № 118/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд, като с присъда № 102/11.07.2018 г. била отменена присъдата на окръжния съд и И. Д. бил оправдан по повдигнатите му обвинения, а с решение № 229/28.01.2020 г., постановено по н.д. № 1007/2018 г. по описа на Върховния касационен съд ІІІ н.о., била потвърдена оправдателната присъда. По този начин общата продължителност на наказателното производство против ищеца била 3 години, 6 месеца и 23 дни, като той счита, че периодът на досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство е прекомерен, били допуснати многобройни и съществени процесуални нарушения от органите на досъдебното производство, свързани предимно с драстичното нарушаване на правото на защита на ищеца като страна в производството, изразяващи се в първоначалната липса на свободен достъп до делото и невъзможността той и неговите защитници да се снабдят с преписи от документите по него, тъй като то било заведено като секретно, водещо до неяснота за предмета на 3 доказване, невъзможност да разбере в какво точно е обвинен, за да организира защитата си, а всичко това сериозно разклатило доверието му в правораздавателната система и го поставило в ситуация на несигурност по отношение на съдбата си. Твърди се също, че като началник на сектор Б. - С.

З. ищецът бил наясно какво се случва в управляваната от него служба и нямал съмнения в законосъобразността на действията си и тези на подчинените му, но въпреки това бил обвинен в престъпление, за което бил убеден, че не е извършил и изведнъж от служител, посветил се на борбата с организираната престъпност, той се оказал обвиняем, почувствал се предаден от хората, с които през целия си професионален живот полагал усилия да предотвратяват и разкриват престъпления, доверието му в прокуратурата като един от основните стожери на законността в държавата се сринало, загубил вяра в системата, на която бил посветил целия професионален и личен живот, още повече, че бил обвинен за извършване на престъпленията в период, в който бил началник на сектор Б. - С. З., а това поставило под съмнение професионалните му качества и увеличило чувството на срам, че бил изпаднал в злепоставящо положение, бил безсилен и не можел да промени нищо, а след привличането му като обвиняем голяма част от приятелите, познатите и колегите му рязко променили отношението си към него, започнали видимо да избягват контакти и разговори, усещал укорителните им погледи, а някои откровено злорадствали, атмосферата се отровила без вина от негова страна, като негативното отношение на околните се засилило с внасянето на обвинителен акт, особено унизително в Окръжен съд - С. З. и ставането му достояние на всички съдии, чрез който било подкопано достойнството му и компрометирано доверието към него. След първите действия на разследващите Д. започнал да изпитва страхове за бъдещето си, свързани с възможно осъждане, това довело до затваряне в себе си и отчуждаване от съпругата му, тъга и унилост, не бил полезен на семейството си, а стресът му се засилвал от наложените мерки за процесуална принуда и от извършения обиск на работното му място, претърсване и изземване от кабинета му пред очите на неговите подчинени и колеги, отразили се на репутацията му, макар да бил един от най-добрите ръководители в структурите на Г., с множество успехи в разкриването на организираната престъпност в България, свързани с наркотици, незаконно разпространяване на оръжие, фалшиви банкноти, боеприпаси, имотни измами, пране на пари, 4 бил с две висши образования – икономика и право, допълнени с множество квалификационни курсове. По време на наказателното производство били извършени множество разпити и се налагало многократно да се явява в съдебни заседания, за да защити невинността си, като със заповед № 8121К2058/06.02.2017 г. на МВР срещу Д. започнало дисциплинарно производство във връзка с повдигнатите обвинения и той бил временно отстранен от длъжност, считано от 10.02.2017 г., а с решение от 23.11.2016 г. на началника на I РУ на МВР - С. З. му било отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като всички оръжия и ловно оборудване, негова собственост, му били отнети и по този начин бил лишен от любимото му хоби – лова и от срещите си с приятели-ловци, чрез които си отпочивал от ежедневието и се зареждал с положителни емоции. Продължителното стресово състояние и душевен дискомфорт, изпитаните силни негативни психически преживявания и дискредитирането му в обществото с трайна продължителност от повече от 3 години вследствие на воденото наказателно производство довело до влошаване на здравословното му състояние, в деня на произнасяне на осъдителната присъда от окръжния съд му прилошало, загубил равновесие и паднал назад, по време на наказателното производство имал главоболие, световъртеж и високо кръвно налягане, по късно - причерняване и силно замайване, водещи до неговата нетрудоспособност, била му поставена диагноза „Есенциална хипертония. Хипертонична криза“, след постановената осъдителна присъда заживял с мисълта, че съдбата му е предопределена и правдата никога няма да възтържествува, безнадеждността унищожила психическата му стабилност, а вследствие на силния шок и стрес, причинени от незаконното лишаване от основните му права, гарантирани от Конституцията, в т.ч. свободно придвижване, Д. изпаднал в тежка реактивна депресия и психичното му състояние силно се влошило, това се отразило и на физическото му състояние, изразяващо се в хронични заболявания, нарушения на съня, депресивното му състояние продължило дълги години, принос за което имали и многобройните публикации и коментарите под тях в различни национални печатни и онлайн медии и в национален телевизионен ефир, в т.ч. изказване на тогавашния говорител на главния прокурор РА на извънреден брифинг. До момента, макар и оправдан, ищецът продължавал да изпитва неудобство и безпокойство, когато посещавал обществени места, тъй 5 като имал усещането, че хората го гледат укорително и го сочат с пръст, а това чувство никога нямало да изчезне. Ищецът твърди, че в резултат на действията на органите на досъдебното производство и прокуратурата, изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение и привличането му като обвиняем, изготвянето на обвинителен акт, внасянето му в съда и поддържането на обвинението пред всички инстанции той претърпял неимуществени вреди, поради което моли съда да осъди П. на РБ да му заплати обезщетение в размер на 200 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в продължително стресово състояние и психически дискомфорт, силни негативни психически изживявания, страх, несигурност, срам, депресия, вътрешно напрежение, унижение, сринат професионален авторитет, загуба на доверие в системата, на която бил посветил целия си професионален и личен живот, злепоставяне в обществото, загуба на доверие от страна на близки, приятели и колеги, проблеми в семейството, цялостно емоционално страдание и продължителни душевни болки и страдания, поведенчески промени, изразяващи се в загуба на съня, апатия, липса на визия за бъдещето, отчаяние и безсилие пред случващото се, влошено здравословно състояние, водещо до нетрудоспособност, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу Д. незаконно наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 05.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.