Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 834 от 06.06.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4769/2021
Вид
Решение № 834
Подписан
06.06.2022
Състав
Вера Светославова Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.7 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.29, ал.4 и ал.6 · Закон за потребителския кредит
  • чл.29, ал.4 и ал.6 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. Плевен, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Св. Н.а при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Н.а Гражданско дело №

20214430104769 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по ИМ от С. Р. С., ЕГН **********, от ***, чрез адв.В.Н. от САК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че на 09,12,2017 г. страните по делото са сключили договор за кредит №570317, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем е в размер на 700,00 лева, със задължението да се върне сума в размер на 723,66 лева, платима тридесет дни след сключването на договора. Излага се, че уговореният фиксиран ЛП е бил в размер на 3,38 % /23,66 лева/, а ГПР е бил в размер на 49.85 %. Сочи се, че било уговорено изпълнението на задължението да бъде обезпечено от ***. Излага се, че в изпълнение на горното на същия ден ищецът е сключил договор за гаранция с ***, по силата на който се е задължил да изплати възнаграждение в общ размер на 207,34 лева.

Твърди се, че на ищецът е погасил изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 931,00 лева. Счита, че така сключения между страните договор и последващия договор за гаранция са:

I - НИЩОЖНИ /недействителни/ на основание чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановените императивни правила и по-конкертно:

1/нищожен на основание чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма - сключени в нарушение на процедурата за сключване на договори от разстояние, уредана в ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът и **** не са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на ищеца изискуемата преддоговорна информация и не са получили валидно съгласие на потребителя за 1 сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които кредитополучателят може да се откаже от него; твърди се, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ; сочи се, че своята същност те представляват електронни документи, които са неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от ГПК; излага се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор в нарушение на предвидените императивни правила, без ишецът да е изразил валидно своето съгласие; сключени са в нарушение на изискването същите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договорите;

2/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.7 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита и начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок;

3/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи се, че в нарушение на императивните правила, в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той.

Сочи се, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и, че действителният такъв /в размер на 396% за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК; излага се, че в т.5 от процесния договор е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на ***- сочи се, че на същия ден ищецът се е задължил да заплати на *** възнаграждение в общ размер на 207,34 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на ***. Счита се, че в настоящия случай сключеното с *** съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство; твърди се, че предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита; излага, че процесната договорка противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити. Сочи, че изискването за проверка на кредитоспособността на 2 потребителя е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/, без да се вменява задължение на кредитополучателят да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му да нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост да се увеличава; навеждат се доводи, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Твърди се и, че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП; сочи се, че от начина, по който е формулирана процесната клауза, и поконкретно от „Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“ води до извод, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между ищеца, ответника и ***. Излага се, че целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице „***“ е заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10а, ал.2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“; сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението за заплащане на поръчителство към ***, която счита, че по своята същност представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР. Поради изложеното счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните; счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС;

4/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми;

5/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.11 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

6/нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на 3 потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Твърди се също така, ако съдът приеме договорите за валидни, че те са II.УНИЩОЖАЕМИ на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД поради измама или евентуално на основание чл.28, ал.1 от ЗЗД поради грешка.

Твърди се, че договорът за кредит и договорът за гаранция са и III. УНИЩОЖАЕМИ на основание чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и действителен, ищецът счита, че същият е IV.НИЩОЖЕН на основание 1/чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона; 2/чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. Поради изложеното моли съда да осъди ответното дружество на основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 25,00 лева /частичен иск от 231,00 лева/, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит

№570317/09,12,2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който на първо място сочи, че ИМ е нередовна, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си. Оспорват се предявените искове по основание и размер.

Твърди се, че ответникът е ненадлежна страна по спора за прогласяване нищожност и унищожаемост на договора за гаранция, тъй като същият е сключен между ищеца и ***, което дружество е самостоятелно юридическо лице. Излага се, че твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗП се явяват бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Навеждат се доводи, че ответникът е изправна страна по спора и спазва изискванията на закона, както и че сключените договори за заем са изготвени изцяло в съответствие с императивните норми на закона. Твърди се, че 4 начислената лихва и евентуално такси са изцяло съобразени с действащата нормативна уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Излага се, че прилаганите от ответника ОУ по договорите за кредит са предмет на предварително одобрение от БНБ и за всяка промяна БНБ бива своевременно уведомявана. Сочи се, че вземанията на „*** произтичат единствено и само от валидни договорни основания - сключени договори за кредит и дължими по тях парични суми - главници, лихви и т.н. Твърди се, че процедурата по сключването на процесния договор за кредит е била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове, в това ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излага се, че процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на Фератум включва следните стъпки:Потребителят попълва и подава искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на Фератум с исканите от потребителя параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение, като той избира дали да посочи личен гарант- физическо лице или да се възползва от допълнителна услугагаранция, предоставяна от Фератумбанк; След подаване на искането за кредит, Фератум извършва преглед на същото и оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл.