Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2227 от 19.06.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6004/2022
Вид
Решение № 2227
Подписан
19.06.2023
В сила
03.10.2023
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал.1, т.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2227 гр. Варна, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110106004 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД с ЕИК ****по заповед за изпълнение, издадена по ЧГД № 3054/2022 г. на РС Варна, 14 състав от длъжника А. Х. А. с ЕГН **********, адрес гр. Варна, УЛ.**** 5, общ.

Варна, обл. Варна, в качеството на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****сума в общ размер на 1069.28 (хиляда шестдесет и девет лева и 28 ст.) лева, представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 06.02.2019г. до 10.01.2022г. на адрес гр.Варна, ул.**** бл.5, ап.5; сума в общ размер на 184,24 (сто осемдесет и четири лева и 24) лева, представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 05.04.2019г. до 04.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.03.2022 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 11.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3054/2022г. по описа на ВРС.

Твърденията от които ищецът черпи права са, че вземането произтича от задължения за ползвани и неплатени ВиК услуги п о издадени фактури в периода 05.03.2019 г. – 14.02.2022 г.

Предвид възражението на длъжника по чл.415 ГПК и във връзка с тълк.реш. № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, искове са предявени по фактури за периода от 05.03.2019 г. до 14.02.2022 г. по отношение на главниците и лихвите за забава (за част от сумите, предмет на заповед № 1566 от 11.03.2022г. по ЧГД № 3054/2022г. по описа на ВРС.

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури са посочени в таблица № 1 за задължения по партида с аб.номер 1721902.

Ищецът е посочил, че сумата може да бъде внесена п о банкова сметка IBAN ***** , BIC CECBBGSF в ЦКБ АД.

1

Твърденията на ищеца са, че вземането му произтича от задължения на ответника за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода 6.2.2019 г. – 10.1.2022 г. по партида с абонатен № ****за обект на потребление в гр.Варна.

Ответникът в представения отговор по чл.131 ГПК с който оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Заявява, че начисленото количество за вода е неправилно и неточно определено, тъй като не прибивава постоянно на адреса.

Направил е възражение за погасителна давност за период, който е извън процесния.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, доказателствата по делото и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа страна:

Предвид вида на предявения специален установителен иск за съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на исковата претенция.

С молбата на ищеца са представени Решение № Ц-20/ 28.12.2018 год., публикации – 2 бр., Решение № Ц-37/23.12.2019 год., Решение № Ц-46/ 30.12.2020 год.; Общи условия за утвърждаване на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ВиК” ООД Варна и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ВиК” ООД Варна, Констативен протокол, Справка за облога и плащанията на частен абонат, Жалба.

От справка за недобора на частен абонат за периода от 05.03.2019 г. до 04.03.2022 г. се установява, че в същата е посочен абонат А. Х. А., която е ответник по делото. В същата справка са посочени задължения по издадени фактури за периода с посочени стойности за главница, лихва, обща сума по всяка фактура, остатъчна сума за главница и лихва след извършено плащане в общ размер на 1253.52 лева от които главницата е 1069.28 лева и лихвата е 184.24 лева.

От справка, представена от Служба по вписвания - Варна по партида на физическо/юридическо лице се установява, че собственик на обекта на потребление на посочения адрес е ответницата по иска. Този факт се установява и от свидетелските показания.

От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че съгласно счетоводните документи по фактурите в справка за недобора задължението за главница е 1069.28 лева с ДДС. Общия размер на лихвата за забава за същия периода е 184.24 лева. Вещото лице е заявило, че се е запознало с представените фактури и с опис на отчет № 1721902 до 10.02.2023 год., справка за облога и плащанията на същия абонат към 10.02.2023 год. Отчитанията са правени въз основа на отчет на абонат, защото периода е много преди изготвянето на експертизата. Има служебен отчет, има и реален отчет.

От показанията на свидетелката Обрешкова, които съдът цени като логични и основани на непосредствени впечатления се установява, че двете с ответницата са съседки на ул. „Иван Вазов“ № 5. Последните години А.А. живее на вилата си в 2 местност „Траката“ и много рядко минава за да си нагледа имота. Дори не остава да спи там. Никой друг не е живял и не живее в този апартамент.

От отговор на ищцовото дружество, изготвен във връзка с жалба на ответницата, приложен на лист 76 от делото се установява, че дружеството ще сторнира фактурираното количество вода за аб.№ 1721902 до установените с КП №

03143/10.01.2022 г. Същия не е връчен на абоната, което се установява от приложените известия за доставяне.

При така установеното от фактическа страна, съдът съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума срещу която е постъпило възражение на длъжника. Искът на кредитора по чл. 415 ГПК е предявен в установения в ал.4 на същата норма срок от което следва, че същият е допустим.

В производството по предявеният положителен установителен иск, ищецът следва да установи качеството на потребител на ВиК услуги на ответника, че е изправна страна по договора за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на претендираните суми.

Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

От анализа на събраните по делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните в производството, съдът намира за установено по безспорен начин, че отв.А. е собственик на жилището в което се доставят ВиК услуги от ищеца през процесния период за който са издадени фактури, съгласно справка от Служба по вписвания Варна, от което може да се направи извод, че същата е имала качеството потребител на ВиК услуги по партида с аб.№ ****. В приложената справка за недобора и в справка за облога и плащания се установява, че титуляр на партидата е А.. Ноторно известен е факта, че обекта на потребление с посочения административен адрес е изграден в централната част на град Варна и същия е водоснабден, с изградени съоръжения за доставка на услугите за което ищцовото дружество има лиценз. Обекта на потребление е присъединен към водопроводната и канализационната система по смисъла на чл.3 от Общите условия на дружеството - ищец.

От изложеното, съдът намира, че възражението на ответника в отговора е неоснователно, доколкото не са представени доказателства за същото, а именно че друго лице, а не собственика е потребител на услугата по смисъла на ЗЗП и по смисъла на чл.2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК ООД – Варна.

Собственикът е лице от посочените в ал.1 лица, поради което съдът приема за установено от доказателствата по делото, че ответницата е потребител на ВиК услуги, както и че такива са доставени от ищцовото дружество през процесния период, същите са фактурирани и е настъпил последния падеж за плащане на 15.03.2022 г.

Съгласно императивни разпоредби от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора на ВиК ООД – Варна, потребителят има задължение да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради – етажна собственост, и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата, както и да заплащат ползваните 3

ВиК услуги съгласно чл.33, ал.2. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. В чл. 34, ал.1 е посочено правото на потребителя да направи възражения срещу определената дължима сума писмено пред ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата. ВиК оператора се произнася в срок от 10 работни дни от подаване на възражението по ал.1. Дължимата сума се заплаща след извършване на проверката от ВиК оператора.

През процесния период са били действащи нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., последно изменение бр. 95 от 1.11.2013 г., в сила от 1.11.2013 г. Съгласно чл.11, ал.4 от същата в сгради - етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части.

Ищцовото дружество е оператор, предоставящ услуги - водоснабдяване и канализация на крайни потребители, а ответникът е потребител по смисъла на Наредба № 4 от 11.09.2004г. Възникналото между него и праводателя на ответника правоотношение, което не се оспорва, е облигационно, произтича от сключен договор за услуга при липса на данни за началния момент на откриване на абонатния номер, към процесния период отношенията между страните се уреждат в съответствие със Закона за водите, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите /одобрени от ДЕКВР с решение от ОУ-018/09.06.2006г./ и Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Според чл.8, ал.1 и 3 от посочения подзаконов акт, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на В и К системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник (в редакцията към възникване на конкретното облигационното отношение /решения на КЕВР № Ц-20/2018 г., № Ц37/2019 г. и № Ц-46/2020 г./, които са действащи към процесния период. По аналогия с уредбата на чл. 298, ал.1, т.2 ТЗ следва да се приеме, че потребителите, които не са търговци, които са знаели, респективно са били длъжни да знаят, оповестените в централен ежедневник общи условия и не са ги оспорили в 30-дневен срок, са ги приели мълчаливо.