Решение № 68 от 01.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Благоевград, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Търговско дело № 20211200900072 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№4665/25.05.2021г. подадена от „О.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С ....., представлявано от управителя Б.К.Д., чрез адв.С.Б., САК, с адрес гр.С ... против „Д ....“ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.П..., представлявано от управителя Т.Т..

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество „О.“ ЕООД е търговски представител на D. Е. S. GmbH+Co.KG, съкратено D.. Последното дружество предоставя разработена система за фирмите от транспортния бранш за безкасово разплащане на стоки и услуги на територията на Е. и извън нея. Посочва се, че тази система за плащане се използва с помощта на пластмасова карта със специално предназначение, наречена D. карта, която е с индивидуален номер и съдържа определена информация за картодържателя. Излага се, че използването на картата от картодържателя става с помощта на персонален ПИН, като ползвайки същата клиентът получава стоки и услуги, като: горива, пътни такси, такси ферибот, тунели, мостове, сервизни услуги и др. на търговски обекти, с които D. има сключени договори за използване на тази система. При получаване на стоките и услугите клиентът не заплаща същите веднага. Твърди се, че клиентът има предоставен кредитен лимит, в рамките на който може да закупува стоки и услуги без да ги заплаща веднага.

Същите се заплащат от D. на съответните доставчици. Излага се, че D. издава периодично обобщена електронна фактура към клиента, която съдържа описание на стоките и услугите, които клиентът е получил чрез системата за разплащане за отчетения период. Тази фактура 1 се съпровожда с обобщените фактури /за закупените от клиента стоки и услуги/. Във всяка отделна фактура е посочено конкретната дата, номер на автомобил, номер на карта, доставчик на стоката/услугата и нейната цена, държавата на предоставяне на услугата и др.

На база тази обобщена фактура, клиентът заплаща отложено приетите от него стоки и услуги на „О.“ ЕООД, а последното дружество заплаща тези стоки и услуги на D. като си приспада съответния търговски комисион. Поддържа се, че плащането от „О.“ЕООД към D. се извършва на всеки 15 дни, независимо дали е получено плащането от клиента. Тоест, „О.“ ЕООД плаща вместо клиента. Тъй като става въпрос за голям брой клиенти, плащанията от „О.“ ЕООД към D. се извършват с едно преводно нареждане по всички падежирали фактури по опис. В тези описи се посочва клиентския номер на съответния клиент, по коя фактура се плаща, кой е падежа, името на клиента и платената сума. Поддържат се твърдения, че на 07.04.2016г. ответникът е депозирал пред ищеца Заявление за D. карта и за осигуряване на възможност за ползване от посочената система за разплащане. В това заявление ответникът е заявил данни за предварително необходимите горива с общо количество от 12 000 литра/месец, както и оборот пътни такси от 6000 евро месечно, които желае да заплаща чрез системата D.. Твърди се, че с това заявление ответникът е посочил, че ще ползва D. картата за осъществяване на международен транспорт в изброени държави, както и че ще ползва тази система за 4 броя тежкотоварни автомобила и 1 лек автомобил. Избраният вид на фактурите, които ответникът е заявил за издаване са електронни фактури. Сочи се, че на 07.04.2016г. между „Д ....“ ЕООД /наричан „клиент“/ и „О.“ ЕООД е сключен договор за издаване на D. карти, по силата на който „Д ....“ЕООД е получило достъп до посочената система за разплащане. Твърди се, че съгласно чл.26 от договора същият е безсрочен и влиза в сила от датата на подписването му от двете страни и при предоставяне на надлежно и прието от О. ЕООД обезпечение. Сочи се, че съгласно чл.2 от договора, страните уговарят кредитен лимит, чийто размер с включен ДДС е посочен в приложение №2 към договора.

Кредитен лимит по смисъла на договора е максимално допустимата сума, до която клиентът може да използва D. карти и да заплаща стойността на безкасово получените стоки и услуги отложено. Между страните не е подписано приложение №2. Съгласно чл.14 от договора, плащането по издадените от D. фактури се извършва от клиента в 23-дневен срок от датата на издаване на съответната фактура по изписана банкова сметка на „О.“ ЕООД. Този срок за плащане, както и банковата сметка на ищеца, по която да се плаща са посочени във всяка от обобщаващите фактури. Поддържа се, че при плащанията се погасяват най-старите фактури /задължения/, независимо какво основание за плащане е посочил клиента /чл.15, ал.2 от договора/. В процесните фактури е изписана банковата сметка на ищеца, по която ответникът е задължен да плаща фактурираните суми. Заявено е, че съгласно чл.16 от договора „В случай, че клиентът не заплати на О. ЕООД в уговорения срок дължимите суми по издадените от D. фактури, тогава „О.“ЕООД встъпва автоматично в правата на D. по отношение на задълженото лице. В този случай О. ЕООД има право да предприема от негово име и за негова сметка всички необходими действия за заплащане на дължимите суми по издадените от D. фактури. Съгласно чл.17 от договора, ако клиентът забави с повече от 7 дни плащане по договора, всички задължения на клиента, произтичащи от 2 договора или от други отношения с О. ЕООД или с D. стават незабавно изискуеми и ликвидни, без да е необходимо да се уведомява за това клиента.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора.

„О.“ЕООД е заплатило вместо ответника целия дълг по процесните фактури към D., а последното дружество е заплатило съответните стоки/услуги на доставчиците. По тази причина ищецът има право да получи възстановяване от ответника на платените вместо него парични суми по процесните фактури. Ответникът не е изпълнил основното си задължение да заплати съгласно постигнатите договорености дължимите суми. Заявява се, че на основание сключения между страните договор от 07.04.2016г. за издаване на D. карти, ответникът е приел /закупил/ чрез системата D., но не е заплатил стоки и услуги на обща стойност от 317 488,25 лв. по пера съгласно приложение №1 към исковата молба. С настоящата искова молба се посочва, че се предявява частичен иск за заплащане на главница в размер на 52 136,69 лв. от общо дължими 317 488,25 лв. По пера частичната претенция е формирана съгласно таблица, изготвена в исковата молба, съдържаща номер на фактура, дата на издаване, дата на падеж, сумата по фактурата, дължимата сума, предявения частичен размер от главницата, дължимата сума за неустойка и частичния размер на същата. Излага се, че на основание чл.21 от договора, при забава на клиента в плащане на издадените му съгласно договора фактури, същият дължи на О. ЕООД неустойка в размер на 0,05 % от стойността на неплатената фактура за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на дължимата сума. Неустойката се начислява от първия ден от изтичане срока на отложеното плащане. Неустойка за забава се дължи и при разваляне или прекратяване на договора /чл.21, ал.2 от договора/.

Твърди се, че падежът за плащане на задълженията по процесните фактури е настъпил.

Считано от следващия ден на падежа се начислява неустойка за забава до датата на исковата молба, като се предявява частичен иск за заплащане на неустойка в размер на 10 427,34 лв. от общо дължима неустойка за забава в плащанията от 56 673,17 лв. Излага се, че опитите за доброволно уреждане на финансови отношения с ответника се оказали безуспешни. За обезпечаване плащане на задължението по фактура №18/607827334/000 ищецът е завел срещу ответника по реда на чл.390 ГПК /обезпечение на бъдещ иск/ ч.гр. д. №....., по описа на СРС, 60 св., като с определение по цитираното дело на СРС е допуснато обезпечение на иска. Въз основа на издадената от СРС обезпечителна заповед и по молба на ищеца е образувано изп.дело № ...... по описа на ЧСИ А.Ц.. Във връзка с описаните по-горе действия, ищецът е направил съдебно деловодни разноски / за заплащане на държавна такса по сметката на СРС, такси към ЧСИ, адвокатски възнаграждения по гражданското и изпълнителното дело/ в общ размер от 1 674 лв., от които: 40 лв. за държавна такса по сметка на СРС; 600лв. без ДДС или 720лв. с ДДС -адвокатски хонорар по делото пред СРС;

86 лв. такси към ЧСИ и 828 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено ответното дружество „Д ....“ЕООД, с ЕИК:... да заплати на ищеца „О.“ЕООД, с ЕИК ...

3 сумата от 62 564,03 лв., частичен иск от общо дължими 374 161,42 лв., от която : сумата от 52 136,69 лв. - главница от общо дължима главница от 317 488,25 лв. и представляваща осигурени и платени от ищеца горива, пътни такси и услуги съгласно сключен между страните Договор от 07.04.2016г. за издаване на ДКВ карти, които ответникът е приел/закупил чрез системата за безкасови разплащания ДКВ и не е заплатил/възстановил на ищеца. По пера претенцията е формирана съгласно изготвена таблица в исковата молба; сумата от 10 427,34 лв. - неустойка от общо дължима неустойка от 56 673,17 лв., представляваща неустойка за забава в плащанията по сключен между страните Договор от 07.04.2016г. и издадени във връзка с този договор фактури с общ период на забава от 24.10.2018г. до подаване на исковата молба – 25.05.2021г. По пера претенцията е формирана съгласно изготвена таблица в исковата молба, ведно със законната лихва върху исковите суми за периода от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Направено е искане да бъдат присъдени на ищеца направените съдебно-деловодни разноски за обезпечаване на част от исковете в общ размер от 1 674 лв., от които: 40 лв. за държавна такса по сметка на СРС; 600 лв. без ДДС или 720 лв. с ДДС — адвокатски хонорар по делото пред СРС; 86 лв. такси към ЧСИ и 828 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Иска се да бъдат присъдени на ищеца направените в исковото производство разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл.367 от ГПК, като книжата по делото са връчени на ответника на 25.08.2021 г. при условията на чл.50, ал.4 от ГПК, във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК.

В срока за отговор по реда на чл.367 ГПК ответникът не е депозирал такъв.

С определение № 197/27.09.2021 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който е направил искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това, като бъдат уважени предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.

В проведеното съдебно заседание на 27.10.2021 г. ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

С оглед така изложеното, съдът намира следното от правна страна:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца, чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на посочените предпоставки.

Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.