Решение № 442 от 21.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20215300501700 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение юг“ ЕАД против Решение № 261486/17.05.2021г., пост. по гр.д.№ 7961/2020, ПдРС, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на „Богалита Трейд“ ЕООД сумата от 617,61лв., представляваща заплатена, без наличие на валидно правно основание за това, такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение за м. август 2018 г., за която е издадена фактура № 8202419498/31.08.2018 г., и сумата от 186,79лв., представляваща заплатена без наличие на валидно правно основание за това цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа за м. август 2018 г., за която е издадена фактура № 8202419498/31.08.2018 г., ведно със законна лихва върху сбора на претендираните главници, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, като се присъдени и разноски.

Жалбоподателят „Електроразпределение юг“ ЕАД обжалва решението, като поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че събраните по делото доказателства не могат да послужат за формиране на крайните изводи на съда за основателност на иска.

Настоява, че ищецът дължи такса пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа, независимо от местоположението на точката на измерване. Посочва, че присъдените суми не кореспондират с процесната фактура за м.08.2018г., поради което и не става 1 ясно за какво се отнасят. Развива доводите си относно тълкуването и приложението на чл.16, ал.1 от ПИККЕ/2007/ относно заварените случаи и поддържа, че потребителят е следвало да реконструира съоръжението си и го приведе в съответствие с нормативната база. Прави възражение, че дори да се приеме твърдението за дължимост на платената сума за пренос на ел.енергия за ниско напрежение, то същата следва да се прихване с таксата пренос за средно напрежение, при което дължимата за връщане сума би била 374,75лв. Развива доводи, че съоръжението на ищеца е присъединено при действието на предходна нормативна уредба, при която извършеното измерване е законосъобразно, т.к. мястото на измерване и нивото на напрежение се договарят към момента на присъединяване. По отношение на претенцията за връщане на сумата, платена като цена за достъп до електропреносната мрежа , поддържа че правната уредба предвижда всички клиенти да заплащат подобна цена , т.к. друг метод за получаване на ел. енергия освен присъединяване към разпределителната или преносната мрежа не съществува. На следващо място се твърди, че претендираните суми не се дължат, т.к. не се намират в патримониума на дружеството, а са заплатени от него на „ЕСО“ ЕАД съгл. чл.29, ал.3 от ПТЕЕ. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново , с което се отхвърлят исковете. Евентуално моли за присъждане единствено на разликата между заплатените суми , начислени за пренос и достъп до мрежата за ниско напрежение с дължимите суми, които би следвало да се начислят за преноса и достъп до мрежата за средно напрежение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение над минималните размери по Наредба №1/2004 МРАВ.

Въззиваемата страна „Богалита трейд“ ООД не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Обжалва се решение, в частта му, в която е уважен иск за осъждане на ответника да върне заплатени без основание суми за такса пренос по електроразпределителната мрежа и цена за пренос и достъп по електропреносната 2 мрежа. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото не се доказва основание, на което да са заплатени процесните суми.

Предявеният иск е по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание. За да се докаже основателността на предявения иск по чл.55, , ал.1, пред. първо от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че е дал претендираното. Ответникът, от своя страна, следва да установи основанието, на което е получил, за да докаже неоснователността на исковата претенция.

По делото се установява, че между “Богалита трейд“ ООД и „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД /с ново наименование Електроразпределение юг ЕАД/ е сключен Договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа №2347/16.01.2015г., с който ЕВН ЕР като собственик и оператор на електроразпределителната мрежа / ЕРМ/ предоставя на „Богалита трейд“ ООД като мрежов клиент право на ползване на ЕРМ с цел снабдяване на неговите обекти с електрическа енергия. Този договор е такъв по чл.11, т.3 от ПТЕЕ - договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.

Съдържанието и страните са определени нормативно в чл.14 от ПТЕЕ , съгласно който „предмет на договорите по чл. 11, т. 3 е предоставянето на услугите "достъп до електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа", като договорите се сключват между оператора на електроразпределителна мрежа, от една страна, и крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при общи условия“. Съгл. чл.29, ал.3 от ПТЕЕ клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат цена „за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа“. За тях цената за достъп до и за пренос по електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Следователно е нормативно определено задължението за заплащане на осигурения достъп до и пренос по електропреносната мрежа, както и за достъп до и пренос по електроразпределителната мрежа. Наличието на сключен договор между ищеца „Богалита трейд“ ООД и ЕР ЮГ ЕАД, като притежаващ лицензия за ЕРМ е основанието за дължимост на тези такси.

Представена е фактура № 8202419498/31.08.2018г., от която се установява, че „Богалита трейд“ ООД е заплатило на ЕР ЮГ ЕАД за периода 01.08.-31.08.2018г. следните суми : 514,59лв. без ДДС/ 617,51лв. с ДДС/ - пренос през ЕРМ, 155,66лв. без ДДС/ 186,79лв. с ДДС/ - пренос и достъп но електропреносната мрежа, 36,86лв. без ДДС / 44,23лв. с ДДС/ - достъп до ЕРМ. Не е повдиган спор относно получаване на тези суми от мрежовия оператор. Тук е мястото да се отговори на оплакването на 3 жалбоподателя ЕР ЮГ ЕАД относно това, че исковите претенции не съответствали на заплатеното по фактурата, като се посочи, че исковите претенции съответстват на заплатената цена за пренос през ЕРМ и пренос и достъп но електропреносната мрежа по представената фактура, като в исковата молба същите са посочени с платеното ДДС по пера, а по фактура дължимото ДДС е посочено като обща стойност.

Ищецът Богалита трейд ООД основава претенцията си за недължимост на извършеното плащане поради факта, че свързването с ЕРМ е чрез мачтов трафопост за преобразуване на ел. енергията от средно в ниско напрежение , като всички разходи по поставянето му и поддръжката ги извършва сам. Поддържа, че уредите за измерване на електроенергията за краен потребител са монтирани от страната на преобразуваното ниско напрежение, т.е. не на точката на свързване. При това положение счита, че заплащайки процесните две суми на база измерена ел. енергия ниско напрежение е заплатил услуги и дейности, които не са му предоставени.

По отношение собствеността на посочения трансформатор, по делото са представени нотариални актове за собственост на земята, геодезично заснемане, разрешение за строеж, фактура, разрешение за ползване, които доказват, че в собствения на дружеството имот е изградено съоръжението трафопост и то е негова собственост. В този смисъл неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя ЕР ЮГ ЕАД, че по делото не е доказана собствеността на същото.

За установяване на твърдението къде са монтирани измервателните уреди / за които няма спор , а и по закон са собственост на разпределителното дружество/ по делото е допусната и изготвена СТЕ, както и е представена кореспонденция между двете дружества и списъци за монтираните измервателни уреди. От последните се установява, че в имота на Богалита трейд ООД в с. Б. е монтирано измервателно устройство за измерване на ниско напрежение. От кореснопденцията между двете дружества се установява, че Богалита трейд ООД е възразило през 2019г. по отношение начина на изчисляване на дължимите такси за достъп и пренос през разпределителната и преносната мрежи, като е поддържало, че е присъединено към мрежи със средно напрежение, а не ниско, а ЕР ЮГ ЕАД е отговорило, че мачтовия трафопост следва да се преустрои, за да позволи монтиране на измервателни уреди за измерване на средно напрежение. Приетата и неоспорена от страните СТЕ, която се възприема от съда като обективна и компетентна, установява, че мачтовият трафопост е присъединен към ЕРМ на ЕР ЮГ ЕАД на страна 20кV и се захранва със същото напрежение. В долния край на железорешетъчния стълб, под площадката за трафомашината е разположено разпределителното табло ниско напрежение, където е монтирана и измервателнага група – търговски електромер и понижаващи токови трансформатори ниско напрежение. Въз основа на тези констатации, експертизата заключава, че измерването 4 на електроенергията се извършва на изхода на трафопоста, на страната ниско напрежение и след преобразуването му от средно такова. Съгласно действащите ПИКЕЕ, относими към периода на действие на процесния договор, респ. процесната фактура, обнародвани в ДВ бр.98/2013, в чл.14 е посочено, че при отдаване на ел. енергия от електроразпределителната мрежа към краен клиент, мястото на измерване е от страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента.

Експертизата установява, че в процесния период е налице и разлика в цената за пренос за двата вида напрежение, като при отчитане на ниско напрежение цената е по-висока.

В този смисъл се явява основателно оплакването на ищеца, че при определяне на дължимата цена за достъп до разпределителната и преносната мрежи е използвано неправилно отчитане на количеството енергия, като е отчитана енергия с ниско напрежение, вместо реално предоставената – със средно. Според експертизата по процесната фактура , за отчетеното количество енергия са надвзети като цена за пренос по ЕРМ 374,75лв. без ДДС. Експертизата установява и че съществуващият трафопост технологично не позволява монтиране на средство за измерване на ниво средно напрежение без преустройство на същия, като е посочило и набора ремонтни дейности, които представляват сериозна реконструкция на самия трафопост.

По делото е изготвена и приета ССЕ, също неоспорена от страните , която се възприема от съда като компетентна и незаинтересована, която установява вече посочената разлика за достъп до ЕРМ в стойността на цената между средно и ниско напрежение с оглед остойностяването при измерено количество енергия на ниско напрежение.