Решение № 27 от 04.02.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Попово, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маринела Г. С.а при участието на секретаря И.Д.Б. като разгледа докладваното от Маринела Г. С.а Гражданско дело № 20213520100856 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание по чл.45 вр. с чл.51 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Ищецът - Д. Р. ЮЛ. от с.Б., общ.П., твърди в исковата молба, че на 17.11.2020г. около 18.30 ч., в с. Д., пред магазина на РПК, ответника - КР. М. СТ. изненадващо му се нахвърлил, и започнал да го удря с юмруци, като го ударил няколкократно по лицето. От ударите бил зашеметен и окървавен, и в един момент се сринал на земята. Там му били нанесени още удари с юмруци и ритници от ответника, след което го извлачил до колата си, и продължил да му нанася силни удари с юмруци и ритници, вследствие на което изпаднал в пълно безсъзнателно състояние. Веднага след нанесеният побой, К.С. избягал с колата си, а той останал да лежа на пътя в пълно безсъзнание в продължение на няколко минути.

Наложило се по спешност да бъда откаран в МБАЛ Т., където му била оказана медицинска помощ. С оглед тежкото му състояние, лекарите настояли да бъда настанен в болницата за лечение, но от страх същия отказал, и се прибрал у дома си.

На следващия ден продължавало да му бъде зле и се чувствал замаян, а цялото му лице било обезобразено от побоя, поради което на 19.11.2020 г. отново отишъл до МБАЛ Т., където бил прегледан от лекар специалист и му било издадено съдебномедицинско удостоверение, в което било описани множеството наранявания, които бил получил, вследствие на ударите, които му нанесъл ответника.

Ищецът твърди, че след случилото се, седмици наред изпитвал болки и неудобства.

Раните му заздравявали бавно, а лицето му било като обезобразено. Налагало се близките му да полагат грижи за него, като в началото му помагали и в най-простите житейски ситуации.

Избягвал натоварванията и гледал да лежи постоянно, за да се възстанови, тъй като имал мозъчно сътресение.

Освен болките и страданията, след случая преживял неимоверен ужас и страх. Страх го било да не го нападнат отново, избягвал да бъда сам навън, постоянно се оглеждал. Този побой нанесъл и голям удар по достойнството му, като много хора започнали и да му се подиграват. И към настоящият момент твърди, че често се случвало да има проблеми със 1 съня, изпитвал емоционално раздразнение и психическо напрежение.

За гореописаното събитие, на ответника били повдигнати обвинения от Районна прокуратура - гр. Търговище, ТО - гр. Попово, и било образувано НОХД № 182/2021г., по описа на РС-Попово. По това НОХД, съгласно протоколно определение по реда на чл.382 от НПК, ответника бил признат за виновен, в това, че на 17.11.2020г. в с. Д., общ.П, е причинил средна телесна повреда на Д. Р. ЮЛ. от с.Б., общ.П, изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота- престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Въз основа на изложеното ищеца претендира от ответника да му заплати сумата от 5000.00лв., като частично предявен иск от 10 000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на нанесена средна телесна повреда на 17.11.2020г., неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от момента на деянието до пълното изплащане на задължението. Претендира и разноски по делото.

В с.з. иска се поддържа така както е предявен лично и чрез упълномощен представител-адв.Л.Ц. от САК

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника- КР. М. СТ. от с.С., общ.А., действащ чрез адв.А.Д. от ТАК, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че от фактическа страна иска се основавал на невярно представени факти и обстоятелства, като имало пълно несъответствие между анамнезните данни при непосредственото му преглеждане на ищеца на 17.11.2020г. и съдебно-медицинското удостоверение от 19.11.2020г. Освен това с ИМ се претендирали леки наранявания, за които не му били повдигнати обвинения, които не признава и не е съгласен да отговаря за тях. Твърди още, че имало данни за нанесен едни удар от лицето А.С.П., който удар бил квалифициран от съдебния експерт, като причина за изпадане в безсъзнание на ищеца. Твърди се още, че не ответника, а ищеца пръв му нанесъл удар и го нападнал. Освен това било установено, че освен той, удари на ищеца били нанесени и от други две лица, които били с него. Твърди, че изпадането в безсъзнание било недоказано, и състоянието на ищеца не било критично.

В.з. се явява лично и с упълномощен представител- адв.А.Д. от ТАК Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното НОХД №182/2021г. на ПпРС се установява, че с определение от 26.08.2021г., по силата на одобреното от съда споразумение, ответника КР. М. СТ. от с.С., общ.А. е признат за виновен за това, че на 17.11.2020г. в с. Д., общ.П, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата, е причинил средна телесна повреда на Д.

Р. ЮЛ. от с.Б., общ.П, изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, което деяние съставлява престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. За това престъпление съда му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години, на осн. чл.66 от НК.

От показанията на разпитания по делото св.А.Х., се установи, че на 17.11.2020г., около 18.30ч., ищеца се намирал магазина в с. Д., общ.П. Докато пазарувал, в магазина влезли три лица, след които и ответника, и започнали да му нанасят удари. От тези удари потекла кръв от ищеца, и той паднал на пода. Въпреки, че ищеца паднал на земята, ответника продължил да му нанася нови удари с юмруци и ритници, след което го извлачил навън от магазина. Навън побоят продължил, като по данни на св.С., преди да влезе той в магазина видял ищеца да лежи на тротоара, а на следващия ден, на това място измил останалата на място кръв от ищеца. По данни на св.С.а ( майка на ищеца), на този ден, сина й се върнал от с.Д. в безжизнено състояние. Целият бил в синини, подут и в кръв, не можел 2 да говори. Когато го докарали пред тях с колата, същия лежал безжизнено отзад на седалките, а главата му била дълбоко сцепена. От момчето, което го докарало майката разбрала за побоя, както и че когато вдигнали М. от земята, същия бил като „умрял“, не говорел. Затова го сложили на задната седалка и го докарали в дома му. Виждайки го в това състояние св.С.а се обадила за линейка, която дошла на място и откарала Д. в МБАЛ-Т.. От страх обаче същия отказал да остане в лечебното заведение, и още същата вечер се върнал обратно в дома си. По данни на св.С.а два месеца Д. се възстановявал от този побой. В началото не можел да се храни, да се обслужва сам, поради което се налагало майка му както да го храни, така и да го къпе, и въобще да се грижи за хигиената му. По нейни данни Д. често викал на сън да спрат да го бият, и да не го бият. А по-късно отказвал в тъмната част на денонощието да излиза от дома си, поради страх от нов побой.

Съдът не намира основания да не кредитира така дадените показания на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни взаимно свързващи и подкрепящи се с останалия доказателствен материал приобщен по делото.

Причиняването на уврежданията и средната телесна повреда на Д.Ю. – мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, се установява, както от приложените доказателства към НОХД №182/21г. по описа на ПпРС (приложени и към настоящото гр.дело) медицински документи- мед.удостоверение от 19.11.2020г., когато лично ищеца посетил съдебен лекар, лист за преглед на пациент в СО, извършена съдебномедицинска експертиза, от която безспорно се установява, че вследствие на нанесени удари с юмруци и ритници по лицето и тялото Д.Ю. е получил множество дълбоки охлузвания по челото и лявата ръка; разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда; отоци по горната и долната устна с разкъсно-контузна рана по горната устна и разкъсвания по лигавицата на долната устна; мозъчно сътресение, с изпадане в пълно безсъзнателно състояние за няколко минути, което е причинило на Ю. разстройство на здравето временно опасно за живота..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства, съдът приема, че така предявения иск е допустим и основателен, и като такъв следва да бъде уважен, поради следните съображения:

Съгласно чл. 300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд по въпросите - извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието, т. е. в случая влязлата в сила присъда, обвързва гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и в това отношение е задължително за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е институт на гражданското право, който се основава на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически и юридически лица. По правната си същност непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 от ЗЗД е сложен юридически факт, чиито елементи са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. При наличието на всички тези елементи възниква обезщетителната отговорност на едно лице на деликтно основание. По силата на чл. 51 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В настоящия случай съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установено по делото е , че на 17.11.2020г. в с. Д., общ.П, ответника КР. М. СТ. от с.С., общ.А. нанесъл на Д. Р. ЮЛ. от с.Б., общ.П средна телесна повреда- мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, 3 което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което противоправно поведение е признат за виновен и му е наложено съответно наказание. От споразумението (присъдата) на наказателния съд се установява противоправното деяние на ответника, неговата вина и причинната връзка между действията на ответника и причиненото телесно увреждане на ищеца. Естеството на понесените болки и страдания се установяват от медицинските документи в т.ч. и извършената в ДП експертиза и свидетелските показания. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на претърпяното травматично увреждане.

Неоснователни са твърденията на ответника, че не е автор на побоя, довел до травматичното увреждане, както и че деянието е извършено от друго лице, или заедно с друго лице. Както бе посочено по-горе, авторството на деликта е установено с влязла в сила присъда (споразумение), която е задължителна за граждански съд. С присъдата наказателният съд е признал ответника за виновен, като други лица като съизвършители нито са установени, нито са съдени в образуваното наказателно производство. Вярно е че по силата на чл.53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, но също така в избор на кредитора е срещу кого да насочи претенцията си, а длъжникът не може да му противопоставя възражение, че част от вредите се дължат на действия на други лица, особено ако те не са установени.

Неоснователни са възраженията на ответника за липса на вреда и причинна връзка между травматичните увреждания и деянието. Процесното травматично увреждане е съставомерна последица, включена във фактическия състав на престъплението, за което ответникът е осъден. Естеството на понесените болки и неудобства и причинната им връзка с травматичната увреда се установява от неоспорените доказателства в т.ч. и приложената медицинска експертиза.