Решение № 133 от 05.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500005 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 5/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт С., против решение № 1080/20.10.2023г. по гр.дело № 371/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е осъдено да заплати на П. Д. П. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.01.2021г.

Навеждат се оплаквания, че присъденото на ищеца обезщетение е необосновано завишено с оглед всички относими обстоятелства, установени в производството. Съдът, според въззивника, неправилно е определил процента на съпричиняване от страна на пострадалия като не е отчел обстоятелството, че той е пресичал на неразрешено място, бил е във видимо неадекватно състояние и е напуснал местопроизшествието, прибирайки се вкъщи. Счита за адекватен процент на съпричиняване в размер на 80%. Предвид това, с изплащането на обезщетението на пострадалия по предявената му извънсъдебно претенция, дружеството е изпълнило изцяло задължението си към него. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част или, при условията на евентуалност, на пострадалия да бъде определен по – висок и по – справедлив процент на съпричиняване и да им бъдат присъдени разноските 1 за процесуално представителство от юрисконсулт.

В отговор на въззивната жалба, подаден от П. Д. П., чрез пълномощника адв.Я., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Счита жалбата за насочена против решението единствено в частта, с която е определен процент на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 40 %. Оспорва твърденията в жалбата, че при настъпване на процесното ПТП П.

П. е бил в неадекватно състояние, тъй като такива доказателства не са събрани по делото. Обстоятелството, че той е напуснал местопроизшествието и се е прибрал в дома си не сочи неадекватност, а естествена реакция от претърпяното произшествие. Единственото нарушение на пострадалия е пресичането в нарушение на чл.113 ЗДвП, отчетено от предходната инстанция при определяне на обезщетението.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз основа на собствена анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение съдът е присъдил сумата от 17 500 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 02.01.2021 година, като в останалата част до претендираните 60 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска.

За да приеме решение в този смисъл съдът, след като приел за установена по основание отговорността на ответника, предвид безспорно установеното застрахователно правоотношение между дружеството и прекия причинител на вредите, отчел наличието на принос от страна на пострадалия, който определил на 40%. На основание чл.51, ал.2 ЗЗД съдът намалил общо определеното справедливо обезщетение до размера на присъдените суми.

Правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

Не се спори по фактическите обстоятелства, установени по делото по отношение на основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество, настъпването на застрахователното събитие, вината на застрахования водач и причинно-следствената връзка между неговото противоправно поведение и настъпилото увреждане на здравето на ищеца.

По отношение на тези обстоятелства въззивният съд, на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, поради отсъствие на основание въз основа на събраните доказателства и липса на оплакване, да приеме различни фактически изводи.

Спори се пред настоящата инстанция по отношение на размера на общо определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД и по определения относителен дял на приноса на пострадалия, послужил на основание чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.

Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се присъжда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, като съдебната практика е установила значимите обстоятелства, въз основа на които съдът следва да извърши оценъчната си дейност.

2

В този смисъл е задължителната практика на ВКС, съгласно която при приложение на чл.52 от ЗЗД, приложим и по отношение на отговорността на застрахователя, като функционална на отговорността на делинквента, напр. в решение № 749/05.12.2008г. по т. д. № 387/2008г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020г. по т.д.2181/19г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/18г,. ТО на ВКС.

Според разясненията в цитираните актове на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при смърт на близък е необходимо да се съобразят следните общи критерии: обстоятелствата, при които са настъпила смъртта, интензитет и продължителност на болките и страданията на ищците, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението ВКС е разяснил, че е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост.

В конкретния случай пострадалият от ПТП е мъж в работоспособна възраст (р. 1973г.), от удара са счупени и двете му рамена, претърпял е многочасова операция, подложен е бил на болезнено продължително лечение, травмите са оставили отпечатък върху психиката му и до сега не е напълно възстановен, въпреки, че има значително подобрение, но медицинската прогноза за пълно възстановяване не е обнадеждаваща.

Определеният от окръжния съд размер, при отчитане на компенсаторния характер на обезщетението, съответства на установените по делото по вид и размер увреждания, получени в резултат на настъпване на застрахователното събитие.

Размерът на определеното обезщетение не разкрива несъответствие с установените по делото конкретни вреди- две средни телесни повреди, продължително обездвижване на крайниците, пълна зависимост от чужда помощ при обслужване на ежедневните нужди от хигиена, хранене и обличане, съпътващо болезнено лечение и труден възстановителен период.

По размер обезщетението не се отличава и от вече присъдени за подобни житейски случаи суми, които са близки по време и конкретен обем на вредите.

Установено е по делото и наличие на съпричиняване от страна на пострадалия - ищецът е предприел неправилно пресичане на пътните платна 3 на булевард „Тракия“, което поведение е противоправно, изразяващо се в нарушаване на чл. 108 ЗДвП и чл. 113 ЗДвП. Най-близката пешеходна пътека, където това е можело да бъде извършено по правилата, е на около 50 метра.

Изясненият механизъм на произшествието доказва по неоспорим начин, че пострадалият ,като пешеходец, пресичащ не необозначено място е допуснал нарушение на правилата за движение на пешеходците. От друга страна, водачът на автомобила, въпреки позволената скорост на движение въобще не го е видал поради отклонено внимание, въпреки че е могъл да спре.

В ППВС № 17/63г. т.7 е разяснено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. За подобен извод е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.

Обективният характер на съпричиняването е признат и в решение № 165 от 26.10.2010г. по т. д. №93/2010г. на ВКС, ІІ т. о. В същото е посочено, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването, а принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В множество решения на ВКС, напр. по т.д.№ 1879/2019г. на ВКС, ТК, т.д.№ 2722 по описа за 2019г., т.дело № 3252 /2015 година, т. дело № 598 по описа за 2016г. и т.д.№ 1879 по описа за 2019г. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС № 4/68г. след обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването.

Съдебната практика съобразява, при отчитане на относителния дял на всеки от участниците в увреждащото събитие, тежестта на противоправните прояви на всеки от тях, имащи непосредствено въздействие за възникване на увреждането и вредите.

Спорният въпрос се разрешава въз основа на експертното заключение, приетото по делото в първата инстанция. Експертните констатации сочат, че водачът на автомобила е нямал техническата възможност да възприеме пешеходеца, и да спре .

Според съда две са основните технически причини, довели до възникването на ПТП - неправилното поведение на пешеходеца, който предприел пресичане на платното извън зоната на действие на пешеходна пътека и технически неправилното поведение на водача на автомобила допуснал да шофира с отклонено от пътя внимание.

Изводът за съпричиняване е обоснован в определената от окръжния съд степен. На неопределено за целта място, пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на булевард в населено място и на незначително отстояние от обозначени зони за пресичане на пътното платно. Установеното поведение на пострадалия е в нарушение на правилата за движение и обуславя извод за 4 съпричиняване, но не и в претендираната от ответната страна степен.

Ето защо въззивният съд споделя като краен резултат изложените в обжалваното решение съображения пи потвърждава решението.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас, гражданско отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1080/20.10.2023г. по гр.дело № 371/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5