Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 304 от 30.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1248/2023
Вид
Решение № 304
Подписан
30.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Красимир Аршинков, Диана Узунова, Атанас Маскръчки

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Благоевград, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря М. Палова в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200601248 по описа за 2023 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на подсъдимата по НОХД № 1255/23г. по описа на РСБлагоевград- В. Н. И. чрез служебния й защитник – адв.А. против постановената по същото дело осъдителна присъда № 62 от 03.10.2023г..

Сочи се в жалбата, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана в частта относно наложеното на подсъдимата наказание, като се излагат доводи, че същото е несправедливо и районният съд не е съобразил, че по отношение на жалбодателката са налице многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства. Ето защо се иска въззивният съд да измени така постановената присъда на БлРС в наказателната й част и замени наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“ в минималния размер.

В с.з. подсъдимата се явява лично, моли да бъде отменена присъдата, тъй 1 като се грижи за болния си син и за внучката си. Изразява съжаление за случилото се. Защитникът й поддържа жалбата по съображенията в нея. Не представя доказателства.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Благоевград изразява становище, че жалбата е неоснователна, атакуваната присъда - правилна и законосъобразна, а наказанието, наложено на подсъдимата- справедливо, поради което пледира атакувания акт на БлРС да бъде потвърден.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314,НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от фактическа и правна страна:

С атакуваната присъда въззивницата В. Н. е призната от състав на Районен съд- Благоевград за виновна, затова че на 07.10.2021г. около 13 часа в Благоевград в магазин за алкохол и цигари , стопанисван от търговско дружество „Д.2г.“ ООД, находящ се на ул.К.М.*, е отнела чужди движими вещи – 1/един/ брой дамско портмоне на стойност 25 лева, ведно със съдържащата се в него парична сума от 500 лева, всичко на обща стойност 525 лева, собственост и от владението на Р.Д.С. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, за което престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, във връзка и с чл.58а, ал.1 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца, изпълнението на което е отложил -на основание чл.66,ал.1 от НК - за срок от 3 (три) години. Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на ОДМВР – Благоевград сумата 106,50 (сто и шест лева и петдесет стотинки) лева, представляващи разноски за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза в хода на досъдебното производство, както и сумата 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районнен съд - Благоевград.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимата е направила признания в с.з. относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебната фаза доказателства. Съобразно императивната разпоредба на чл.373,ал.2,НПК във връзка с чл.58а,ал.1,НК е определено и наказанието на подсъдимата.

Въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че 2 признанието на въззивницата се подкрепя от събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите С., В.И., В.И., Т., К. и В.; заключението по съдебно-оценителната експертиза, фотоалбума от предоставените видеофайлове на магазина за алкохол и цигари, както и писмените доказателства, приложени по ДП и приети от съда в хода на съдебното следствие- протоколи за доброволно предаване и за разпознаване на лица, справки от мобилни оператори и за роднински връзка, справка за съдимост на подсъдимата и декларация за семейното, имотното и материално й състояние) и съобразно постановеното от БлРС определение по чл.372,ал.4,НПК, приема за безспорна следната фактическа обстановка:

Подсъдимата е 59- годишна жена, ромка, вдовица, с основно образование. Безработна е, издържа себе си, психично болния си 35-годишен син и 18-годишната си внучка с вдовишката пенсия от 345 лева месечно.

Свидетелката Р.Д.С. е от гр. Благоевград и е пенсионер. Около обяд на 07.10.2021г. изтеглила от банкомат в Благоевград сумата от 500 лева, които прибрала в дамското си портмоне от естествена кожа, черно на цвят, в което към този момент държала и два броя банкови карти, личната си карта и сумата от 60 лева. Около 13.00ч. свидетелката С. влязла в магазин за алкохол и цигари, находящ се на ул.К.М.*, откъдето си поръчала цигари и ядки. За да заплати покупките си, св.С. извадила дамското си портмоне от раницата и от него извадила три банкноти с номинал от 20 лева. Докато св.С. прибирала в раницата си покупките, портмонето й паднало на пода на заведението. Това било забелязано от стоящата зад нея въззивница, която се навела и незабелязано за другите лица в магазина, го прибрала в носената от нея найлонова торбичка, след което закупила цигари от магазина и го напуснала.

След като прибрала покупките в раницата си, свидетелката С. потърсила портмонето си, за да прибере рестото, върнато й от свидетелката К.В. и установила липсата му. Незабавно пострадалата се обадила в банкитеиздатели на банковите й карти, които били блокирани и по/с тях не били извършени транзакции и опити за такива. Същия ден св.С. депозирала жалба до Началника на Първо РУ Благоевград, която станала повод за извършване на проверка и впоследствие за образуване на настоящето досъдебно производство. Във връзка със сигнала за извършеното престъпление били предприети незабавни оперативно-издирвателни мероприятия за

3 установяване на престъпление. извършителя на деянието и вещите, предмет на

В хода на проверката по жалбата са приобщени записи от охранителните камери, предадени от управителя на магазина – св.В.И.. При преглед на записите водещият проверката - свидетеля В.И. разпознал като извършител на деянието подсъдимата В. Н. И.. В хода на разследването е извършено процесуалноследственото действие разпознаване, при което св.С. разпознала жалбодателката, като жената, стояща зад нея в магазина.

От заключението на назначената и изготвена оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетото портмоне е 25 лева.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка е правилен изводът на районния съд, че деянието на подсъдимата представлява престъпление по чл.194,ал.1,НК.

Обект на това престъпление са обществените отношения, гарантиращи и охраняващи правото на собственост, а предмет- в случая- дамско портмоне на стойност от 25 лева и съдържащата се в него сума от 500 лева. Правилно районният съд е приел, че подсъдимата е осъществила действия, с които е прекъснала владението на собственика- св.С. върху процесните вещи и е осъществила своя фактическа власт върху тях, като е отчетено и отсъствието на съгласие у (от) пострадалата за отнемане на процесните портфейл и пари.

Не подлежи на корекция и съдебния извод относно умисъла на подсъдимата –пълнолетна и вменяема към датата на извършване на деянието, тя ясно е разбирала свойството и значението на извършваното от нея и е могла да контролира действията си и ръководи постъпките си. Същата добре е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, че ги отнема без съгласието на собственика и че те отиват в нейна полза и владение. Налице е и другият субективен признак от фактическия състав на престъплението “кражба”намерението, целта противозаконно да се присвоят описаните по-горе вещи, т.е. въззивницата да ги счита като че ли са нейна собственост, с която може да се разпореди в своя полза, без обективно да е така /както е заявила и на св.В.И., когато той я е посетил в дома й/. В горния смисъл подсъдимата ясно е съзнавала обществено-опасния характер на деянието си и е искала и целяла настъпването на вредоносните (общественоопасни) последици от него.

4

Въззивната инстанция обаче намира, че случаят е маловажен и престъпната деятелност на И. следва да се преквалифицира по по-леко наказуемия състав на чл.194,ал.3,НК. Тук следва да се вземат предвид не само обстоятелствата, че се касае за невисоката сума на вещите- предмет на престъплението, изразеното от подсъдимата съжаление и разкаяние, тежкото й материално и социално положение и ниската степен на обществена опасност на самата жалбодателка - касае се за вдовица, полагаща грижи за болен син и непълнолетна внучка, с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Т.е. осъщественото от под.И. е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Действително, поради липса на средства, подсъдимата –въпреки изразеното за това желание- не е успяла да възстанови откраднатото на пострадалата, поради което по отношение на нея е неприложима хипотезата за налагане на административно наказание по реда на чл.218б,НК.

Съобразявайки гореизброените обстоятелства, които са /и/ смекчаващи отговорността на подсъдимата и предвидените в нормата на чл.194,ал.3,НК алтернативни наказания въззивният съд намира като най-справедливо с оглед целите по чл.36,НК и личността на И. наказанието „глоба“. Счита, че с оглед социалния и материален статус на тази подсъдима подходящ размер за това наказание е 150 лева. Предвид горното, независимо от така протеклото производство по реда на чл.371,т.2,НПК, БлОС намира, че по аргумент на чл.58а,ал.5,НК не може да се направи редукция на наказанието „глоба“ с 1/3.

Съобразно с разпоредбата на чл.189,ал.3,НПК сторените деловодни разноски са възложени с присъдата върху осъдената подсъдима.

При служебната проверка въззивната инстанция не намери основания за отменяване на атакуваната присъда, но същата следва да се измени в посочените части.

Така мотивиран и на основание чл.334,т.3 и т.6,НПК, във връзка с чл.337,ал.1,т.1 и т.2 и чл.338,НПК, Благоевградският окръжен съд в този му състав

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 62 от 03.10.2023г., постановена по НОХД № 1255 по описа на Районен съд- Благоевград за 2023г. КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимата В. Н. И. от такова по чл.194,ал.1,НК в такова по чл.194,ал.3,НК.

ИЗМЕНЯ същата присъда и в санкционната част като Я отменя относно наложеното на подсъдимата В. И., с установена по делото самоличност наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ месеца и налага на последната наказание „глоба“ от 150 /сто и петдесет лева.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваната присъда в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6