Решение № 3107 от 16.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3107

Хасково, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20267260700376 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „НЕДПЛОД“ООД, [населено място], насочена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-687-0189103 от 23.12.2025г. на Началник отдел “Оперативни дейности“, [населено място] в ЦУ на НАП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на заповедта, поради издаването й в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Изложени са съображения, че заповедта е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 6 . ал.5 от АПК / ДВ бр. 30 от 11 април 2006 г./, съгласно която разпоредба административните органи трябва да се въздържат от актове и действия , които могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел, а в частта за продължителността на срока, за който се налага ПАМ - 30 дни, била немотивирана. Твърди се, че заповедта е немотивирана, защото били посочени общи теоретични положения, без изложени и изрично посочени конкретните факти и обстоятелства, които в случая били взети предвид при преценка на тежестта на кокретното нарушение, с цел правилното обосноваване на определения в заповедта срок за запечатване на обекта. В мотивите относно продължителността на срока на запечатването било записано ,че от съществено значение в случая било, че нарушението е повторно, тъй като „ НЕДПЛОД „ ООД било санкционирано за същото по вид нарушение с НП № 811101 - F805518 / 30.01.2025 г., влязло в сила на 13.03.2025г., т.е настоящото нарушение било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на посоченото НП. От употребяваните бланкетно формулирани аргументи за големина и местонахождение на обекта, вид и цена на търгуваните от обекта стоки и т.н., нямало как да се обосноват тежестта на конкретното административно нарушение, как да бъде изведен и извода, че преследваните с ПАМ цели ще бъдат постигнати именно със запечатването на обекта и забрана достъпа до същия, т.е чрез забрана дружеството да извършва търговска дейност и да реализира приходи за така, за определения период от 1 месец. Със затварянето на обекта, чрез прилагането на ПАМ, нямало как да се предотврати извършеното нарушение. Нямало как със затварянето на ТО за срок от 30 / тридесет / дни ,да бъде преустановено извършването на нарушението, тъй като това нарушение не било продължавано.

Сочи се още, че макар в случая формално да били налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186. ал. 1. т. 1. б. "а" от ЗДДС, то обжалваната заповед била необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.

На следващо място от посоченото в самата заповед, се виждало, че за същото административно нарушение на разпоредбана на чл. 3 , ал.1 от Наредба Н - 18 / 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118 , ал.1 от ЗДДС на ЗЛ, освен процесната административна санкция - запечатване на ТО за срок от 30 - дни, била наложена и имуществена санкция в размер на 2 000 / две хиляди / лв. , за същото административно нарушение. Въз основа на подадено Заявление по чл. 796 от ЗАНН дружеството е заплатило така наложената му санкция с предвидената в чл. 796 от ЗАНН отстъпка, с което наказателното постановление е изпълнено. С молба на основание чл. 187 , ал.4 от ЗДДС, към която било приложена и вносната бележка за плащане на санкцията било поискано да бъде прекратено изпълнението на процесната ЗНПАМ. Т.е при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принуда фактически състав - едно и също неизпълнение на задължение по ЗДДС, в случая били кумулирани мярка на административна принуда и административнонаказателно производство за налагане на имуществена санкция с наказателно постановление. В тази връзка се сочи, че националната уредба, допускаща такова кумулиране била несъвместима с Правото на ЕС - дело С-97/21 на СЕС. С решението по посоченото делото СЕС се приемало, че предвиденото в ЗДДС образуване на административнонаказателно производство, и на административно такова за налагане на ПАМ не било в съответствие с изискването на чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото процесната правна уредба не осигурявало координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.Поради което било налице и друго самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваната ЗНПАМ.

С оглед на гореизложеното, моля съдът да постанови решение ,с което да отмени обжалваната ЗНПАМ ,като неправилна и незаконосъобразна, като прекомерна , с която на жалбоподателят се налагат две административни санкции за едно и също нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява от адвокат М. Ф.. В писмена молба от жалбоподателя чрез адв.М. Ф., се поддържа жалбата на изнесените в нея основания, развиват се доводи по същество, претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. В становище по жалбата, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорената заповедта била издадена от компетентен орган при спазване на разпоредбата на чл. 59 от АПК. Заповедта била издадена за неспазване на реда и начина на издаване на съответния документ за продажба, като административното нарушение се доказвало от събраните доказателства. Позовава се на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Моли за присъждане на разноски в полза на НАП съгласно предоставения списък. Алтернативно, моли в полза на жалбоподателя да се присъди адвокатски хонорар в минимален размер.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.10.2025г. около 13:41 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - склад за плодове и зеленчуци, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „НЕДПЛОД” ООД с [ЕИК]. При проверката било констатирано, че „НЕДПЛОД” ООД в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискалнскустройство. За извършената в момента на проверката, контролна покупка на 3 бр. зелки, 1 бутилка зехтин и моркови на обща стойност 16,30 лв., платена в 13:41 часа на 23.10.2025г. в брой на лицето А. З., лице обслужващо обекта, от З. Д. Щ. /проверяващ/, преди легитимацията не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Datecs DP-150 с per. № 4410036 от 04.05.2020г., Инд. № на ФУ DT834481 и ИН на ФП 02834481, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението било извършено на 23.10.2025г. в [населено място] и довело до неотразяване на приходи. За установените факти и обстоятелства бил съставен протокол за извършена проверка сер. АА№ 0178304 /23.10.2025 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и акт за установяване на административно нарушение № F859172/11.11.2025г., съставени от З. Д. Щ. на длъжност инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите. На база констатациите от проверката било прието, че „НЕДПЛОД” ООД с [ЕИК], като не е издало съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС е изпълнило състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явявало основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. За констатираното нарушение е съставен и Акт за установяване на административно нарушение № F859172/11.11.2025 г., а в последствие е издадено и наказателно постановление № 868361-F859172/22.12.2025г., с което е наложена административна санкция в размер на 2000 лв.

Органът е приел, че е налице повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС за извършеното от страна на „НЕДПЛОД” ООД с [ЕИК] нарушение, тъй като последното било извършено в едногодишен срок от влизането в сила на 13.03.2025 г. на Наказателно постановление № 811101- F805518/30.01.2025 г., връчено на 26.02.2025 г., с което дружеството е било наказано на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за същото по вид нарушение - на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Така на основание чл. 186, ал. 1 т.1, б.“А“ и чл. 187, ал. 4 ЗДДС е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-687-0189103 от 23.12.2025г. на Началник отдел “Оперативни дейности“, [населено място] в ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект – склад за плодове и зеленчуци, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „НЕДПЛОД” ООД с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 30 (ТРИДЕСЕТ ДНИ) на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 4, изречение последно от Закона за данък върху добавената стойност.

Заповедта е връчена на 05.02.2026г. на представляващ дружеството.

На 16.02.2026г. е подадена жалба срещу заповедта до Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С Решение №ГДФК-5/24.02.2026г. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е отхвърлена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-687-0189103 от 23.12.2025г. на Началник отдел “Оперативни дейности“, [населено място] в ЦУ на НАП. Решението е връчено на 13.03.2026г. на представляващ дружеството.

Така на осн.чл.98, ал.2 от АПК, е подадена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-687-0189103 от 23.12.2025г. на Началник отдел “Оперативни дейности“, [населено място] в ЦУ на НАП, на 19.03.2026г. в Административен съд Хасково.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол на осн. чл. 186, ал. 4 ЗДДС, чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган, в установената писмена форма /чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност по смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна - по смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, резултатите от проверката на стопанисвания от дружеството жалбоподател обект са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА№ 0178304 /23.10.2025 г., който е подписан от присъствалото при проверката лице в обекта – продавач –консултант и не са вписани и възражения. Тоест този протокол се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл. 50 ДОПК /така вж. Решение по адм. д. № 6422/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/ и неоспорен по реда на чл. 193 ГПК. Обстоятелствата изложени в този протокол на практика и не се оспорват от жалбоподателя. В случая безспорно се установява извършването на продажба без регистрирането и отчитането й по някой от начините по чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. На представляващия дружеството са връчени оспорената заповед и издаденото НП. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на „НЕДПЛОД” ООД - данъчно задължено лице, чийто обект е проверен от органите по приходите, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 АПК.

Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10b9585a-7d1f-45c0-9adc-60ff218e1c1f