Решение № 4063 от 13.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4063 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело № 20253110103941 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от С. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „**" № 29Б, ет. 2, ап. 1, чрез адв. Р. Д., срещу „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023

В исковата молба се излага следното:

По силата договор от 22.12.2017 г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, предоставила на ищцата потребителски кредит в размер на 4000, 00 лв., при годишен процент на разходите 46,73 % и годишен лихвен процент от 31,84 %. Общият размер на кредита възлиза на 5318.66 лв. от които 4000,00 лв. реално усвоена главница, 748,80 лв. общ размер на застрахователната премия, 569,86 лв. еднократна такса за оценка на риска. В договора не е посочен броя на погасителните вноски. В инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план" вноските са 48, като всяка вноска е дължима месечно и размерът и е 197,23 лв. Общата сума която следва да бъде върната е 9467.30 лв.

Договорът за потребителски кредит е недействителен, поради това, че не е съставен на ясен и разбирам език. Не е ясно защо кР.та дължима сума е 9467.30 лв. оскъпяването допустимия от закона ГПР от 50%. Не е ясно какво съдържа месечната погасителна вноска като компоненти. Липсва методика на формиране на ГПР. Не е изяснено как договорената лихва се отнася към ГПР.

Не е посочен разхода за застрахователна премия, както и допълнителната такса за оценка на риска. Недействителен е и поради липсата на подробен погасителен план.

1

На следващо място се прави възражения за нищожност на уговорената възнаградителна лихва от 31,84 %, поради накърняване на добрите нрави.

Навежда се и възражения за нищожност на уговорената в чл. . 7 от договора - еднократна такса за оценка на риска. Тази такса също следва да се третира, като част от лихвата по кредита, невключена във възнаградителната, поради което е и нищожна. Задължение на кредитора по смисъла на ЗПК е да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля отговорността за това на потребителя, възлагайки му заплащане на допълнителни такси, които реално представляват скрити лихви.

Релевира възражение за неравноправност на клаузата, с която е уговорено да заплати застрахователна премия. Тя не представлява отделна услуга, а е част от цялостното споразумение и следва да бъде включена в ГПР.

Не е имал възможност да влияе върху уговорката, тя е била задължително условие за сключване на договора.

Твърди, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не е заплатило на застрахователя застрахователните премии по процесните застраховки и няма право да събира от потребителя застрахователни премии от името на застрахователя. Отделно договора за застраховка е нищожен, поради това, че застрахователната програма не отговаря на условията за шрифт.

В договора за потребителски кредит липсва и ясно посочен лихвен процент на ден.

Моли да се постанови решение, по силата на което на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10,11 и 12 от ЗПК да прогласите за недействителен Договор за потребителски кредит № **/22.12.2017 г. сключен между С. Д. К. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД в условията на евентуалност моли.

Да се прогласи на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 2, т.10 и т.

19 от закона за защита на потребителите за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № **/22.12.2017 г. сключен между С. Д. К. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в частта в която в общия размер на отпуснатия кредит е калкулиран размера на застрахователната премия -748,80 лв, като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 10 и т. 19 от 3ЗП.

Да се прогласи на основание на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК вр. с §1, т.1 от ДР към ЗПК за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договора, в частта в която в общия размер на отпуснатия кредит е калкулиран размера на застрахователната премия -748,80 лв., нищожна поради противоречие със закона, доколкото не са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит във вр. с §1 т. 1 от Допълнителните разпоредби към закона за потребителския кредит, предвид че еднократната такса не е включена към общите разходи на кредита, а към главницата.

Да се прогласи на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 2, т.10 и т.

19 от закона за защита на потребителите за нищожна клаузата в чл. 7.1 от 2

Договор за потребителски кредит № **/22.12.2017 г. сключен между С. Д. К. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в частта в която е уговорена дължимост на еднократна такса за оценка на риска в размер на 569,86 лв. като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 19 от ЗЗП предвид, че същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Да се прогласи на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК вр. с §1, т.1 от ДР към ЗПК за нищожна клаузата в чл. 7.1 от Договор в частта в която е уговорена дължимост на еднократна такса за оценка на риска в размер на 569,86 лв., е нищожна поради противоречие със закона, доколкото не са спазени изискванията на чл. 19 ал. 1 от Закона за потребителския кредит във вр. с §1 т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за потребителския кредит, предвид, че еднократната такса за оценка на риска не е включена към общите разходи на кредита, а към главницата.

Да се прогласи на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за нищожна, поради накърняване на добрите нрави клаузата на чл. 9.1 от Договор за потребителски кредит № **/22.12.2017 г. сключен между С. Д. К. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД в която е уговорен лихвен процент в размер на 31.84%.

Да се прогласи на основание, чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закон за потребителския кредит за нищожна клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № **/22.12.2017 г. сключен между С. Д. К. и "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в която е уговорен годишен процент на разходите по кредита в размер на 46.73%, доколкото не са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК и ГПР по разходите не изразява общите разходи по кредита и е по-висок от пет пъти размера на законната лихва определена с постановление на МС. Претендира разноски.

В срока по е постъпил отговор на исковата молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, чрез юрисконсулт Красимир Запрянов, в който е изложено следното становище:

Искът е допустим. Но е неоснователен, за което излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че застраховката и такса за оценка на риска са включени в главницата.

Моли да се отхвърлят предявените искове, претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Р. Д., която моли да се уважи предявенит иск. За ответника не се явява законен представител и упълномощен такъв.

От представените писмени доказателства, от назначената съдебно – счетоводна експертиза, от становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно и видно от предоставения договор за потребителски кредит 3

№ **/22.12.2017 г., е следното:

На 22.12.2017г. ответникът предоставил на ищеца потребителски кредит за общо ползване, на основание договор за потребителски кредит № **.

Съгласно чл. 7 от общият размер на кредита и условията за усвояването му са: 4000,00 лева кредит, 748,00 лева застрахователна премия по застраховка Bank Живот Агент, 569,86 такса оценка на риска. Общ размер на кредита 5318,66. В чл. 6 е уговорен срок на кредита до 25.12.2021г. В договора чл. 7.2.2 е посочено, че когато потребителят е пожелал да сключи някоя от предлаганите му от кредитора застраховки съгласно уговорката по чл. 19 от договора, застрахователните премии се превеждат от кредитора по договора за кредит непосредствено по банковата сметка на застрахователя. Уговореният лихвен процент е 31.84 %. В чл. 10 е отразено, че ГПР е 46,73 %.

В чл. 19 от договора е уговорено, че при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка, но може по свое желание да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от банката кредитор като застрахователен агент, без обаче да е задължително условие за сключване на договора.

В чл.11.2 от договора е инкорпориран погасителен план, включващ единствено падеж и размер на вноската.

От назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като пълна и ясна, се установява следното:

Усвоената на 22.12.2017 г. главница по кредита е 5 318.66 лева. От тази сума банката е събрала на 22.12.2017 г. 569.86 лева такса оценка на риск и 748.80 лева застраховка.

В записаното ГПР от 46.73%. е включена таксата за оценка на риска, но не е включена застраховката.

Ако в ГПР се включи и събраната сума за застраховка в размер 748.80 лева, то променената стойност на ГПР би била 64.59%.

Сумата в размер на 748.80 лева е преведена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „Уника Живот“ АД на 24.01.2018 г. ведно с други суми.

От така изложената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.

В настоящия случай поради това, че длъжникът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и вземането произтича от договор за кредит, приложение следва да намерят правилата на Законът за потребителския кредит./ЗПК/.

По силата на чл. 7 ал. 3 от ГПК е вменено правомощие на съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е и процесният.

4

В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Основание водещо до недействителност на договор за потребителски кредит според чл. 22 от ЗЗП, е нарушението на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му /в този смисъл решение от 9 юли 2015 г. по дело C-348/14 Bucura/.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е спазено това изискване. В процесния договор липсва ясно разписана методика, за това как се формира ГПР. Не са разписани кои точно разходи и тяхната стойност са формирали годишното оскъпяване на кредита. Посочена е само абсолютната стойност на ГПР от 46,73 %, като в отделна разпоредба е посочена стойността на годишния лихвен процент от 31.84 %. Необходимо е, на ясен и разбираем език, да са посочени всички данни послужили за изчисляване на ГПР. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз в решение по дело C448/17, EOS KSI Slovensko.