Решение № 839 от 17.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330202206 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от А. Н. С., ЕГН: **********, против Електронен фиш № 8506060444 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 179, ал.3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП. Счита, издаденият електронен фиш за незаконосъобразно издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени електронния фиш. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В молба-становище към жалбата А. Н. С. чрез процесуалния си представител адвокат М. К. от Адвокатска колегия - Пловдив моли за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт И., която оспорва подадената жалба. Моли съда да потвърди електронния фиш. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Електронният фиш е издаден за това, че на 19.01.2023г. в 10:08 часа на път 64 км 45+850 в община Марица, с посока нарастващ километър, с устройство № 10681, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път

64 км

45+850 е било установено нарушение

№

F29A6ECA61E02D2CE053011F160ADB4D с ППС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с регистрационен номер ******, с технически допустима максимална маса 1650, упралвляван от жалбоподателя.

Установено било, че на 19.01.2023г. в 10:08 часа горепосоченото превозно средство, което попадало в катерогията на пътно превозно средство, за което е дължима такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП нямало заплатена такава пътна такса.

Място на нарушението било посочено - път 64 км 45+850, за който се събирала такса за ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съглано приложено № 2 към т.2 на Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018г.

Винетната такса се заплащала за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона.

За извършеното нарушение бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, заедно със статично изображение като снимков материал с техническо средство (контролно устройство с идентификатор № 10681.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

2

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен поради нарушения на процесуалния закон.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Овен това, тя се доказва от приложените по преписката: статични изображения, от които се установява, че процесният автомобил се е движел по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа; доклад за нарушението, от който е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесния автомобил и в този смисъл е пасивно легитимиран именно на него да се издаде ЕФ; справка от електронната система за валидна електронна винетка, от която е видно, че за процесния автомобил е била закупена електронна винетка с период на валидност 22.02.2023г. до 22.02.2024г. Тоест за деня на нарушението 19.01.2023 г. няма валидна електронна винетка и заплатена пътната такса, което се установява и от самия доклад за нарушението.

В конкретния случай не е приложимо Решение на СЕС (шести състав) от 21.11.2024 година по дело С-61/23, с което е дадено тълкувание за съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба. В посоченото Решение на СЕС е дадено тълкувание, че посоченото в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 [община] 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с фиксиран размер. Безспорно е, че в случаят автомобилът на жалбоподателя не е тежкотоварен, а лек автомобил и не 3 попада в обхвата на тълкуваната норма. - Решение № 8687 от 13.10.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1792/2025 г.

Настоящият състав намира обаче, че административнонаказателната отговорност на нарушителя е погасена поради изтичане на предвидената от закона давност за наказателно преследване на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Безспорно в настоящият случай са изминали три години от извършване на административното нарушение - деянието е осъществено на 19.01.2023 година, като датата на нарушението е и датата на издаване на Електронният фиш. Приложима е хипотезата на чл. 81, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, съгласно която норма, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящият случай давността е прекъсната с издаването на правораздавателният административен акт, след което е започнала да тече нова давност, която не е прекъсната с предприемането на надлежни действия спрямо лицето, срещу което е насочено наказателното преследване. Така до връчването на електронния фиш – 30.03.2026г. е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е била прекъсвана. С изтичане на тригодишният срок на новата течаща давност, което е станало към 19.01.2026 година, административнонаказателната отговорност е била прекратена.

По тези съображения отговорността за административнонаказателно преследване на А. Н. С. е изключена поради изтичане на предвидената по закон погасителна давност, което е абсолютна процесуална предпоставка за продължаване на наказателното производство и за която в наказателният процес съдът следи служебно на основание чл. 289 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН - Решение № 1909 от 18.02.2026 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 2877/2025 г.

Не може да бъде споделена тезата, че в административнонаказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на 4 основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност.

Обикновената преследвателната давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административнонаказателния процес се прилага "институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава". След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на думите "включително и" преди израза "абсолютна давност" ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно давността по НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т. е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателска давност.

В актуалната съдебна практика на касационната инстанция също е преодоляно разбирането за приложение единствено на срока на абсолютната давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, като вместо това последователно се приема, че следва да бъде съобразяван и 3-годинишният срок на обикновената преследвателска давност. В този смисъл са: Решение № 1909 от 18.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2877/2025 г.; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. а. н. д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1671 от 16.10.2023 г. по к. а. н. д. № 1977/2023 г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1011 от 31.05.2023 г. по к. а. н. д. № 959/2023 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1428 от 21.07.2022 г. по к. а. н. д. № 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 583 от 27.03.2023 г. по к. а. н. д.

№ 470/2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. Така още:

Решение № 107 от 29.07.2021 г. по к. а. н. д. № 101/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение от 15.12.2021 г. по к. а. н. д. № 185/2021 г. на Административен съд – Сливен; Решение № 340 от 01.04.2022 г. по к. н. а. д. № 76/2022 г. на Административен съд – София област; Решение № 241 от 28.10.2021 г. по к. а. н. д. № 232/2021 г. на Административен съд – Видин.

5

Тъй като процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство, записващо включително датата на извършване на нарушението, то датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпада с тази на извършването и на установяването на нарушението - така Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Макар в цитираното решение да е изследван въпросът за датата на издаване на електронен фиш за нарушение, установено с техническо средство за видеоконтрол, използвано в дейността на областните дирекции на МВР, то принципът на установяване е еднакъв, доколкото и двата вида автоматизирани устройства създават запис в момента на самото засичане на движението на съответното ППС без за него да е изпълнено някое от задълженията му по ЗДвП, респ. по ЗП. В този момент се генерират още докладът по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и самият електронен фиш.

Последният съгласно § 6, т. 63 от допълнителните разпоредби на ЗДвП представлява електронното изявление, създадено чрез административноинформационна система, а то се създава автоматично в момента на установяване на нарушението. Следователно действия като например разпечатването на хартиен носител на вече създадения чрез информационната система електронен фиш нямат отношение към преценката за датата на издаването му. Това означава, че наказващата администрация не оспорва правния извод, че атакуваният електронен фиш е издаден на дата 19.01.2023 г.