Решение № 1518 от 30.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. Русе, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520100806 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.59 и чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Ню Проджектс Консулт” ЕООД срещу OУ „Никола Обретенов“ гр.Русе, в която се твърди, че на 29.11.2022г. е депозирано заявление от ищеца срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №6156/2022г. и издадена Заповед N:2996/01.12.2022г. за изпълнение на парично задължение за сумите: 1659,02 лева главница, представляваща стойността на доставените плодове за месеците ноември и декември 2018г., ведно със законната лихва считано от 29.11.2022г. до изплащане на вземането, 514,30 лева, представляващи лихва за забава за периода от 22.10.2019г. до 28.11.2022г. , както и 43,47 лева държавна такса в заповедното производство.

Вземането по заповедта произтичало от обстоятелството, че през месец ноември 2018г. дружеството било доставило на ответното учебно заведение плодове, както следва: на 0 5.11.2018г. - ябълки – 45,100 кг.; на 0 7.11.2018г. банани – 44,440 кг.; на 1 2.11.2018г. - ябълки - 44,440 кг.; на 1 4.11.2018г. ябълки - 44,440 кг.; на 19.11.2018г. - банани - 44,4400 кг.; на 2 1.11.2018г. круши - 44,440 кг.; на 2 6.11.2018г. - ябълки - 44,440 кг.; на 28.11.2018г. – 1 мандарини – 42,420 кг.

За доставените плодове бил съставен приемо-предавателен протокол, двустранно подписан, както от доставчика, така и от получателя. Въз основа на този протокол дружеството издало фактура от 01.12.2018 г. за доставените плодове на обща стойност 771,44 лева без ДДС, или 925,73 лева с ДДС.

Същата 2018г., през месец декември дружеството ищец доставило отново на учебното заведение плодове, както следва: на 0 3.12.2018г. - ябълки - 44,440 кг.; на 05.12.2018г. - круши - 44,880 кг.; на 10.12.2018г. - мандарини – 42,840 кг.; на 1 2.12.2018г. - банани - 44,880 кг.; на 1 7.12.2018г. - ябълки 44,880 кг.; н а 20.12.2018г. - круши - 44,880 кг.. За същите бил съставен приемо-предавателен протокол №2, двустранно подписан от страните и въз основа на него издадена фактура от 21.12.2018г. на обща стойност 611,08 лева без ДДС, или 733,30 лева с ДДС.

Твърди се, че между учебното заведение и ищцовото дружество нямало както формален, така и неформален договор за доставка на плодовете нито пък имало сключен договор за търговска продажба, поради което ответникът се обогатил неоснователно с получените плодове за сметка на дружеството и дължал да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването, т.е. плодове по вид, количество и качество като доставените, или тяхната равностойност по издадените фактури.

Сочи се също така, че ответното учебно заведение е заявило участие по схема „Училищен плод“ с подаване на декларация в Държавен фонд „Земеделие“ за три учебни години - от 2018 до 2021г., а ищцовото дружество било одобрен изпълнител за доставка на плодове в това учебно заведение също от Държавен фонд „Земеделие“.

За извършените доставки дружеството-ищец не получило заплащане, поради което и отпочнало посоченото по-горе заповедно производство по чл.410 от ГПК.

Въпреки поканите нямало доброволно изпълнение и с оглед дадените от съда указания за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли да бъде признато за установено по отношение на ОУ „Никола Обретенов“ гр.Русе, че дължи на „Ню Проджектс Консулт” ЕООД онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, а именно: получени плодове за месец ноември 2018г. без основание на обща стойност 925,73 лева 2 с ДДС и получени плодове за месец декември 2018г. без основание на обща стойност 733,30 лева с ДДС, или общо 1659,02 лева с ДДС за месеците ноември и декември 2018г., ведно със законната лихва от 22.10.2019г. до 28.11.2022г. в размер на 514,30 лева, сумата от 43,47 лева държавна такса, както и законна лихва върху главницата от 29.11.2022 год. до окончателно изплащане на задължението. Претендира се присъждане и на направените както в настоящото, така и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва извършването на посочените в исковата молба доставки на плодове, както и че същите са получени в учебното заведение в посочените количества. Твърди се, че основание за това да бъдат извършени въпросните доставки и същите приети, било участието на учебното заведение в схема

„Училищен плод“ и в схема „Училищно мляко“ с подаване на декларация в Държавен фонд „Земеделие“ за трите учебни години, посочени от ищеца.

Ищецът бил одобрен изпълнител за доставка на плодове по тази схема от Държавен фонд „Земеделие“ за същите тези три учебни години при определени цени на килограм. Условията за доставките и начина на заплащането им по тази схема били нормативно установени с наредба, която предвиждала изрично, че плащането се извършва от Държавен фонд „Земеделие“, а не от учебните заведения. Оспорва се, че с получените плодове ответникът се е обогатил, защото те не останали в неговото имущество, а стигнали до учениците и консумирани от тях . По тези съображения се счита, че предявеният иск е неоснователен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че ответното училище е било одобрено за участие в схема „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ съгласно Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", а ищцовото дружество е било одобрен изпълнител за доставка по същата схема.

В изпълнение на поетите задължения, като изпълнител, дружеството3 ищец е доставяло в ответното училище различни видове и количества плодове. Няма спор, че са доставени и съответно получени от представители на ответника през месец ноември и през месец декември 2018г. подробно описаните в исковата молба по вид и количество плодове на обща стойност 1659,02 лева с ДДС. За извършените доставки са съставени съответните приемо-предавателни протоколи и издадени фактури. Същите са предявени за плащане на ДФ „Земеделие“, но такова не е последвало.

С покана от 21.10.2019г. ищцовото дружество е поканило ответното училище да заплати издадените фактури за доставените му плодове през месец ноември и месец декември 2018г.

По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.

№6156/2022г. по описа на РС -Русе и срещу ответното училище издадена Заповед N:2996/01.12.2022г. за изпълнение на парично задължение за сумите:

1659,02 лева главница, представляваща стойността на доставените плодове за месеците ноември и декември 2018г., ведно със законната лихва считано от 29.11.2022г. до изплащане на вземането, 514,30 лева, представляващи лихва за забава за периода от 22.10.2019г. до 28.11.2022г. , както и 43,47 лева държавна такса в заповедното производство.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в срока и по реда на чл.414 от ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до кредитора за предявяване на установителен иск за претендираното вземане по издадената заповед.

Въз основа на установената по този начин фактическа обстановка, съдът формулира следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е предявен в срока по чл.415 от ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл.415, ал.1 т.1 от ГПК.

Не е налице различно основание на исковата претенция с тази посочена в заявлението по чл.410 от ГПК – посочено е ясно и недвусмислено при какви обстоятелства са извършени процесните доставки на плодове, както и че претенцията не се основава на договорни отношения, а на неоснователно обогатяване. Издадените фактури не са основание за плащане. Такова би могло да бъде договор или както в случая неоснователно обогатяване при 4 липса на договор. Поради това предявеният иск се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане от настоящия съд.

Безспорно е по делото, че доставката на претендираните за заплащане плодове е извършена от ищцовото дружество в изпълнение на поети от него задължения като одобрен изпълнител (доставчик) по схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения, правилата за които са уредени с Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата). Съгласно чл. 2 от нея, доставените плодове в учебните заведения се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет. В чл.13 от Наредбата е предвидено, че заявители по схемите могат да бъдат:

1. учебни заведения – детски градини, училища и центрове за специална образователна подкрепа;

2. еднолични търговци, търговски дружества и кооперации, които са поели задължение към едно или повече учебни заведения за доставка на плодове и зеленчуци и/или на мляко и млечни продукти;

3. производители на плодове и зеленчуци, включително организации и групи на производители на плодове и зеленчуци, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите съгласно Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и подзаконовите актове по неговото прилагане, и производители на мляко и млечни продукти, включени в приложение № 3, които имат одобрени обекти по чл. 9, ал. 5 и чл. 10, ал. 2, т. 2 ;

4. общините – за учебните заведения, които се намират на тяхната територия. В конкретния случай няма ангажирани конкретни доказателства в настоящото производство въз основа на които да се направи извод, дали ищцовото дружество е извършило процесните доставки като лице по т.2, но от установената фактическа обстановка би могло да се приеме, че това е така.

По делото е установено и няма спор, че ответното учебно заведение не е участвало самостоятелно в схемата „Училищен плод“, а чрез доставчик в 5 лицето на ищцовото дружество. В този случай и на основание чл.18 от Наредбата, дружеството следва по утвърден ред и след подаване по образец на заявка за плащане да претендира стойността на доставените в учебното заведение плодове от ДФ „Земеделие“, който е компетентен да одобри и заплати плодовете. Няма спор по делото, че това е направено от ищцовото дружество, като плащане не е извършено по неизяснени в настоящото производство причини.

В изпълнение на задълженията си по схемата „Училищен плод“, директорът на ползващото се учебно заведение следва да организира приемането и проверката на продуктите, осъществяването на контрол на количествата и качествата на предоставяните продукти, както и да гарантират получаването им от децата и учениците – чл. 4, ал.5 от Наредбата. Целта на последната е именно да уреди условията и реда за предоставяне на плодове на деца и ученици, които се заплащат от средства от ЕС и държавния бюджет.

Няма спор по делото, че плодовете по процесните доставки са предоставени на учениците в ответното училище.

Изложените от ищеца твърдения дават основание на съда да формулира извод, че исковата му претенция се основава на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД, доколкото липсват твърдения, които да могат да се подведат под някой от съставите на чл.55, ал.1 о т ЗЗД (изначална липса, неосъществено или отпаднало основание).

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.