Решение № 922 от 17.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Велико Търново, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110100370 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на ***** сутринта, ищцата се придвижвала с автомобил, заедно с приятелката си Р К, връщайки се от работа в г*************. Спряла автомобила и се отправила до кафе- автомат, за да си купи кафе.

През това време до нея се доближило куче, което започнало да я обикаля. Ищцата се притеснила и му направила жест с ръка, за да се махне. Изведнъж кучето скочило върху нея и я захапало за тялото от дясната страна под гърдите. Ищцата твърди, че изпитала силна болка и побягнала към автомобила, а кучето я подгонило, като точно преди да влезе в автомобила, отново я ухапало, този път по лявата ръка. Ищцата заявява, че от местата на ухапване течало обилно кръв и тя изпитвала силна болка. Прибрала се в вкъщи, където промила раните си и се обадила на сина си, който я поканил да нощува при неговото семейство, за да не е сама. На следващия ден посетила «Спешна помощ» в гр.***но там служители й казали, че след като са минали 24 часа, по добре да посети личния си лекар.

Ищцата заявява, че и друг път е виждала глутници с бездомни кучета на мястото и подала сигнал във ВТРП. Ищцата твърди, че е била нападната от жълто-кафеникаво на цвят куче, което се установило при проверката на Прокуратурата. Ищцата заявява, че вследствие на инцидента получила кръвонасядане с разкъсно-контузни рани по лявата мишница, одирания на десен лакът, кръвонасядане с оток и разкъсно-контузни рани по гръдния кош и корема.

Твърди, че травмите се отразили на физическото й състояние. От раните течало обилно кръв 1 и секрети. Чувствала постоянен дискомфорт. Наред с физическите травми, преживяла и душевни страдания. Ищцата счита, че е налице основание да се ангажира отговорността на ответника ****на която по закон е възложено задължение за надзор и грижи за безстопанствените кучета на нейна територия. Отправя искане за осъждане на *** да й заплати сумата 60лв. за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечението и сумата 10 000лв. за обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие ухапване от безстопанствено куче на 01.05.2022г. в гр.***, ведно със законната лихав, считано от датата на непозволеното увреждане-01.05.2022г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ***, в който иска е оспорен като неоснователен и недоказан. Счита, че не е доказан механизма на непозволеното увреждане, че не е доказано ухапване от безстопанствено куче. Оспорва съдебно- медицинското удостоверение, по изложени в отговора съображения. Заявява, че в отдел „****е направена справка от личните досиета на заловените безстопанствени кучета за близките два месеца от соченото нападение над ищцата и не е постъпвал сигнал за конкретния случай за района на парк „***“ за ухапване от безстопанствени кучета. За същият период било заловено само едно женско безстопанствено куче, черно на цвят. Счита, че не е налице и противоправно деяние от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на нейно нормативно или договорно задължение, което да е довело до настъпване на увреждане на ищеца. Счита, че по отношение вредите не са ангажирани доказателства. Според ответника не е налице и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилото увреждане. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

С определение, постановено в закрито заседание на 17.03.2023г., по искане на ответника, съдът на основание чл.219 ал.1 от ГПК е конституирал в процеса ***, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника Община В.Търново. Третото лице-помагач не изразява становище по делото и не се представлява в проведените открити съдебни заседания.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото се установи, че на **** в близост до кафеавтомат ищцата, докато си взема кафе, до нея се приближило куче, което започнало да я обикаля, скочило и я захапало от дясната страна на гърдите. Ищцата побягнала към автомобила си, но кучето я подгонило и преди да се качи в автомобила отново я ухапало, по лявата ръка.

Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение, издадено от д-р ***, се установява, че при преглед на ищцата на 03.05.2022г. лекарят е констатирал кръвонасядане с разкъсно-контузни рани по лява мишница, одирания по десен лакът, кръвонасядане с оток и разкъсно-контузни рани по гръдния кош и корема. В заключението е посочено, че тези увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с интензивни болки и страдания.

2

По делото е представен касов бон за заплащане на сумата 60лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение на ищцата.

По подадена от ищцата жалба по ВТРП е била образувана преписка и извършена проверка по повод ухапване от куче, при която проверка не е било констатирано извършено престъпление от общ характер и е отказано образуване на досъдебно производство с постановление от 16.09.2022г.

По делото е представен договор от *** за възлагане на обществена поръчка на основание чл.74 ал.1 от ЗОП, сключен между *** като възложител и ***" като изпълнител, с предмет услуги по залавяне, ветеринарно-медицинско обслужване с настаняване в помещения за следоперативен престой, връщане на местата на залавяне и други услуги, свързани с намаляване популацията на безстопанствените кучета, при съобразяване със ЗВД, ЗЗЖ, Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и действащото в страната законодателство, който договор е със срок три години.

Представени са и лични досиета на заловените безстопанствени кучета за месец май 2022г.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в резултат от нападение и ухапване от бездомо куче на *** ищцата е получила следните травматични увреждания: разкъсно-контузни рани по лявата мишница-3 броя на обща площ 9х10 см. с наличие на хематом по кожата и подкожието; екскориации/охлузвания/-два броя с дължина 1см. в областта на десния лакът; на гръдния кош откъм корема вдясно екскориации и рани на площ 10х12 см. с ангажиране на кожа и подкожие. Вещото лице е посочило, че описаните травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалата, а именно при нападения и ухапване от куче, като по форма, дълбочина и вид нараняванията отговарят да са причинени от остър пробождащ предмет, респ. кучешките зъби. Вещото лице е направило извод, че на пострадалата са причинени болки и страдания, временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок 15-20 дни, като първоначално тя изпитвала болки и страдание с висок интензитет до седмия ден, а впоследствие интензитета намалява и настъпва вторично заздравяване на раните. Вещото лице е констатирало, че към момента на прегледа няма данни за функционални увреждания или засягане на ръцете и коремната стена, като е постигнато пълно възстановяване от претърпените ухапвания. При прегледа вещото лице е констатирало леки белези на мястото на ухапването.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р И К и С Й К. Свидетелката К, разпитана каза, че на **** тръгнали с автомобила на ищцата от апартамента й на ***. Ищцата спряла до магазинчето да си купи кафе, като по едно време свидетелката я чула да пищи. Ищцата хвърлила кафето и побятнала към колата. Кучетата били към парка на ***» и кучето захапало ищцата от дясната страна. Свидетелката каза, че кучето било кафяво, намало марка на ухото или каишка. Отсреща имало и други кучета, налягали. Ищцата била уплашена, развикала се, че е ухапана. Свидетелката заяви, че блузата на ищцата била скъсана и с кръв по нея. След като потеглили с колата останалите кучета 3 залаяли след тях. Свидетелката заяви, че промила в дома си раните на ищцата, имало кръв, одрано, едната рана била отзад, около кръста, а другата-на ръката. Свидетелят К, син на ищцата, разпитан каза, че ****сутринта получил обаждане оп телефона от майка си, която му казала уплашена и плачеща, че я ухапало куче. Свидетелят извикал майка си в дома си в **** и видял, че е нахапана по лявата ръка и отдясно под гърдите. Била много изплашена.

Направили компреси и на следващия ден, понеделник я закарал в Спешното, но там има казали, че са минали 24 часа и ги изпратили при личния лекар. Свидетелят заяви, че майка му посетила личния си лекар, който й поставил някаква инжекция. Лечението й се състояло от поставяне на компреси, докато зарастнат раните. Лечението продължило седмици до около месец. Майка му се чувствала зле, била уплашена до ходи сама по улиците, заобикаляла мястото, където станал инцидента.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Изложените в исковата молба твърдения за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди-болки и страдание вследствие ухапване от безстопанствено куче сочат на искова претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Във всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал.1 от ГПК.

От събраните по делото доказателства- писмени, съдебно-медицинска експертиза, гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност по безспорен начин се установи, че на *****» ищцата е била ухапана от безстопанствено куче, жълто-кафяво на цвят, като в резултат на ухапването получила разкъсно-контузни рани по лявата мишница-3 броя на обща площ 9х10 см. с наличие на хематом по кожата и подкожието, охлузвания в областта на десния лакът и на гръдния кош. Раните били почистени и в продължение на няколко седмици продължило зарастването им, като през това време на пострадалата били правени компреси в домашни условия. Постадалата изпитала силна уплаха при инцидента и стресът продължил и след това, като ищцата изпитвала страх да ходи сама по улиците и заобикаляла мястото, където възникнал инцидента. Горепосочените обстоятелства се установяват от събраните гласни доказателства, в т.ч. показанията на свидетелката К, която е очевидец на самия инцидент с ухапването, на св. К, който е видял ищцата непосредствено след инцидента и пряко е възприел раните от ухапването и състоянието на ищцата. Съдът 4 кредитира показанията на двамата свидетели, като непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Показанията на свидетеля К, син на ищцата, съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но ги кредитира, защото същите възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата след ухапването и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства-показанията на другия разпитан свидетел и съдебно-медицинска експертиза, според което раната може да бъде получена по описания от ищцата начин, време и място. По делото е доказан механизма на увреждане, както и обстоятелството, че се касае за безстопанствено куче. Това се установява от показанията на свидетелката Кирова, която заявява, че кучето е било без каишка, без марка на ухото. Неснователно е възражението на ответника, тъй като от своя страна ответната *** не е провела обратно доказване и не е установила друг възможен източник на телесното увреждане, както и не е доказано, че кучето е имало собственик.