Решение № 66 от 17.03.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №54

№ 66 гр. С., 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 202***70100681 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Я. Г. Г. от гр. С. е предявила срещу Е. П. С. от гр. С. искове за установяване, че е собственик на 7/12 идеални части от недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., Община С., представляващи поземлени имоти с идентификатори 62***.44.5, 62***.48.79 и 62***.63.5 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, както и че е собственик на 20/35 идеални части от недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., Община С., представляващи поземлени имоти с идентификатори 62***.44.4, 62***.53.32, 62***.67.42, 62***.72.218, 62***.81.16, 62***.84.206, 62***.85.66, 62***.89.88, както и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху претендираните идеални части от тези имоти.

Ищцата твърди, че е собственик в претендирания обем на право на собственост върху първите три описани в исковата молба поземлени имота на основание договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 101/2021 г. на нотариус М. Х., с район на действие съдебния район на РС – С., вписан на 02.08.2021 г. Сочи, че е собственик на 20/35 ид.ч. от останалите поземлени имоти на основание договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 192/2021 г. на същия нотариус, вписан на 20.09.2021 г. В исковата молба се твърди, че на 20.12.2016 г. между Г. П. С. като арендодател и ответника като арендатор е сключен договор за аренда на 63 земеделски имоти за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2016 г., който договор е вписан на 20.12.2016 г. в Служба по вписванията – С.. Предмет на този договор били и процесните земеделски земи. Изтъква се в исковата молба, че арендодателят Г. С. към датата на сключване на договора за аренда е притежавал по-малко от 50 % от правото на собственост върху процесните имоти и е предприел сключване на договора без съгласието на останалите съсобственици, поради което договорът за аренда не бил противопоставим на всеки от останалите съсобственици заедно или поотделно. По същите съображения договора не бил противопоставим и на лица, придобили след вписването му право на собственост 1 върху тези имоти в обем по-голям от 50 % от съсобствеността. По тези съображения се твърди, че ответницата Е. С. осъществява фактическа власт върху имотите без правно основание.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е изразила становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Срещу допустимостта на исковете е изложила съображения, че в исковата молба не се сочат твърдения за наличие на правен интерес у ищцата от предявяване на исковете. Срещу основателността на исковете ответницата е заявила становище, че ги оспорва изцяло. Твърди, че ищцата не е собственик на 7/12 ид. ч. от първите три земеделски имота описани в исковата молба (62***.44.5, 62***.48.79 и 62***.63.5), като в отговора на исковата молба са изложени подробни съображения, че с договора за дарение, с който ищцата се легитимира за съсобственик на тези имоти, праводателите й не са могли да й прехвърлят повече от 20/42 ид. ч. от всеки от имотите и за по-голям от този обем на право на собственост договора не е произвел вещнопрехвърлително действие. За останалите имоти (поземлени имоти с идентификатори 62***.44.4, 62***.53.32, 62***.67.42, 62***.72.218, 62***.81.16, 62***.84.206, 62***.85.66, 62***.89.88) ответницата оспорва претендираното от ищцата право на собственост на последната върху 20/35 ид. ч. от всеки от имотите по същите съображения – че с договора за дарение, с който ищцата се легитимира за съсобственик на тези имоти, праводателите й не са могли да й прехвърлят общо 20/35 идеални части от всеки от имотите. В тази връзка ответницата противопоставя твърдението, че с договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 92/2015 г. на нотариус Б. М., с район на действие съдебния район на РС – С. и с договор за продажба, сключен с Нотариален акт № 38/2016 г. на същия нотариус Г. С. е придобил 13/30 ид. ч. от част от процесните недвижими имоти, а именно – поземлени имоти с идентификатори 62***.44.4, 62***.53.32, 62***.72.218, 62***.81.16 и 62***.85.66, съответно 1/30 ид. ч. от друга част от процесните недвижими имоти, а именно поземлени имоти с идентификатори 62***.67.42, 62***.84.206 и 62***.89.88. Наред с това ответницата твърди, че осъществява фактическа власт върху имотите на правно основание. В тази връзка изтъква, че договора за аренда от 19.12.2016 г. е валиден и противопоставим на ищцата, тъй като е сключен при действието на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието в такава нейна редакция, която позволява на съсобственика да сключи такъв договор независимо от обема на правата му в съсобствеността. Излага подробни правни съображения, че изменението на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието обнародвано през 2017 г. има действие само занапред. По тези съображения ответницата сочи, че осъществява фактическа власт върху имотите на правно основание и предвид цялостното й становище по исковете моли за тяхното отхвърляне.

Пред съда ищцата се представлява от пълномощника си адв. Е. К., която заявява, че поддържа исковете.

Ответницата се представлява от пълномощника си адв. Р. К., която заявява, че поддържа становището по исковете, изразено с отговора на исковата молба.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 20.01.2025 г. по искане на ищцата е допуснато изменение на иска за собственост на поземлени имоти с идентификатори 62***.44.5, 62***.48.79 и 62***.63.5 като същият се счита предявен за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е съсобственик с дял 61/84 идеални части на всеки от тези имоти и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху така претендираните идеални части от тези имоти.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 20.01.2025 г. е открито производство по оспорване на истинността на удостоверение за наследници изх. № 46/05.05.2015 г. (л. 159-162 от делото), издадено от кметство с. Р., Община С. за смъртта и наследниците на А. С. М., починал на 13.10.1961 г., относно 2 верността на посочването в него, че Р. С. П. и В. Д. А. не са сред законните наследници на А. С. М..

В хода на устните състезания пълномощникът на ищцата счита исковете за основателни и моли същите да бъдат уважени като се вземе предвид и допуснатото изменение на част от тях.

Пълномощникът на ответницата моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС).

Исковете са допустими с оглед твърденията на ищцата, че притежава дял в съсобствеността върху процесните недвижими имоти и че ответницата ги владее изцяло без да има основание за това. Освен това с отговора на исковата молба е оспорен обемът на дяловете на ищцата в съсобствеността върху процесните имоти и наличието на този правен спор потвърждава правния интерес за ищцата от предявяване на исковете.

По същество по исковете съдът намира следното:

І. По исковете по чл. 108 от ЗС с предмет поземлени имоти с идентификатори 62***.44.5, 62***.48.79 и 62***.63.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Р., Община С. в установителните им части:

Не е спорно, че тези поземлени имоти са земеделски земи, които с решение № 469РЛ/09.12.1996 г. на Поземлена комисия (ПК) – С., са възстановени с план за земеразделяне на наследниците на Л. Л. Г., б. ж. на същото село. Страните не спорят за обстоятелствата, че решението на компетентния административен орган по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи е влязло в сила и е придружено със скици на имотите, заверени от административния орган, както е посочено в самото решение и също не е спорно по делото. Поради това и с оглед задължителната съдебна практика решението има конститутивно действие относно обектите и субектите на възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Възстановените с решението имоти се приобщават към имуществото на Л. Л. Г. след неговата смърт с възстановяването им с конститутивно решение на административния орган по ЗСПЗЗ. Тези имоти са новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а, изр. второ, вр. чл. 1 от ЗН, следователно правото на собственост върху тях е обект на наследствено правоприемство в имуществото на лицата, които са призовани към наследяване на Л. Л. Г. по силата на закона към тази дата.

Спорно е по делото какви са били дяловете на наследниците на Л. Л. Г. в съсобствеността върху тези имоти.

В удостоверение за наследници, изх. № 22/23.10.2024 г., издадено от кметство с.

Р., Община С. за смъртта и наследниците на Л. Л. Г. е посочено, че същият е починал на 17.05.1978 г., към момента на настъпване на смъртта си е бил женен за Р. М. Г.

(починала на 25.07.2002 г.) и е имал пет деца – В. Л. П. (починала на 06.10.2005 г.), В.

Л. З. (починала на 07.09.2014 г.), Л. Л. Г. (починала на 21.07.2004 г.), Л. Л. Д. и Н. И. Г..

В удостоверение за наследници изх. № 23/23.10.2024 г., издадено от кметство с. Р., Община С. за смъртта и наследниците на Р. М. Г. (посочена в горното удостоверение преживяла съпруга на Л. Л. Г.), е посочено, че същата е починала на 25.07.2002 г. като вдовица и е имала едно дете – Н. И. Г.. Следователно Н. И. Г. е еднокръвен брат на В.

Л. П., В. Л. З., Л. Л. Г. и Л. Л. Д., а последните четири лица са помежду си пълнокръвни сестри.

Със смъртта на Л. Л. Г. съпругата му и петте му деца са придобили на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН по 1/6 идеална част от всеки от трите процесни поземлени имота. От тях първа е починала съпругата му Р. М. Г. – на 25.07.2002 г. Така 3 нейният дял в размер 1/6 идеална част е преминал по наследство изцяло в имуществото на единствения й син Н. И. Г., с което делът му в съсобствеността върху тези имоти е станал 2/6 идеални части.

Л. Л. Г. е починала на 21.07.2004 г., без да остави низходящи, възходящи и съпруг.

Така делът й в съсобствеността върху трите процесни имота е преминал в имуществата на братята и сестрите й. С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗН еднокръвният й брат Н. И. Г. следва да получи два пъти по-малък дял от дела, който би получила всяка от пълнокръвните й (родните й) сестри В. Л. П., В. Л. З. и Л. Л. Д..

Така по наследство от Л. Л. Г. еднокръвният й брат Н. И. Г. е получил 1/42 идеална част, а родните й сестри В. Л. П., В. Л. З. и Л. Л. Д. – по 2/42 идеални части.

Така след смъртта на Р. М. Г. и на Л. Л. Г. делът на Н. И. Г. в съсобствеността върху процесните недвижими имоти е бил 15/42 идеални части (1/6 + 1/6 + 1/42 = 15/42), а дяловете на В. Л. П., В. Л. З. и Л. Л. Д. – по 9/42 идеални части (1/6 + 2/42 = 9/42).

В. Л. П. е починала на 06.10.2005 г. и нейни наследници са синовете й В. Т. П. и Г.

Т. П. – всеки с дял по 9/84 идеални части от процесните имоти. С нотариален акт № 21, т. 2, рег. № 1305, д. № 193/2015 г. на нотариус Б. М., с район на действие съдебния район на РС – С., на 15.06.2015 г. е сключен договор за дарение, с който В. Т. П. и Г. Т.

П. са дарили на Г. П. С. общо 1/6 идеална част (всеки от дарителите – по 1/12 идеална част) от всеки от процесните три недвижими имота. След сключването на този договор всеки от дарителите по него е останал съсобственик на тези имоти с дял по 1/42 идеална част (9/84 – 1/12 = 9/84 – 7/84 = 2/84 = 1/42). След това В. Т. П. е починал на 24.11.2016 г., без да остави съпруга, низходящи и възходящи, поради което делът му в съсобствеността е преминал по наследство в имуществото на брат му Г. Т. П., чийто дял е станал 2/42 идеални части.