Решение № 1349 от 20.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. Бургас, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222100501577 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби срещу Решение №87/01.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 566/21г. на Районен съд Поморие. С обжалваното решение Поморийският районен съд:

ОСЪЖДА Ц. С. Г., да заплати на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, сумата от 1341.59 лв., представляваща дължима наемна цена по договор за наем на движима вещ – компресор „Tredent klasik 200“, за периода от от 08.06.2015 г. до 01.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, за разликата над уважения до предявения размер, като неоснователен;

ОТХВЪРЛЯ иска на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, против Ц. С. Г., за осъждане ответника да заплати на ищеца сума в размер 2 880 лв. представляваща стойността на отдадената под наем, невърната и амортизирана вещ компресор „Tredent klasik 200“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане;

ОТХВЪРЛЯ иска на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, против Ц. С. Г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди и пропуснати ползи от неизпълнението на задължението на ответника да върне наетата вещ компресор „Tredent klasik 200“, както следва: сумата 3 410 лв., представляваща стойността на 10 бр. оборотни водолазни бутилки, сумата 1 882.50 лв., представляваща разходи за зареждане на бутилките и сумата 10 000 лв., представляваща пропуснати ползи от неосъществена дейност на ищеца като водолазен център за 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници от предявяване на иска до окончателното им изплащане;

ОСЪЖДА Ц. С. Г., да заплати на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, сумата 205.55 лв, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от 1 исковете;

ОСЪЖДА „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД, да заплати на Ц. С. Г., сумата 3261.88 лв, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете;

С Решение №124/20.07.2022 г., Районен съд Поморие ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Лалов Егрек Мениджмънт“ – ЕООД, за допълване на решение №87/01.06.2022 г., с произнасяне по претенция с правно основание чл.233 ЗЗД, за осъждане на ответника Ц. С. Г. да върне на ищеца „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД компресор „Tredent klasik 200“, която вещ е наета по прекратен договор за наем, сключен между страните

Въззивникът – ответник Ц. С. Г. обжалва Решение №87 в уважителните части.

Излага подробни съображения за оспорване твърденията на ищеца, че между страните е сключен договор за наем на компресор „Tredent klasik 200“, като в тази връзка подлага на анализ показанията на разпитаните по делото свидетели. Заявява, че така посочената вещ не е конкретно индивидуализирана с посочване на модел, производител, година на производство, сериен номер и др., не са представени доказателства, установяващи право на собственост на ищеца върху такава машина; признава, че е получил такава от служител на ищеца, но счита искът за неоснователен, доколкото за уважаването му е необходимо да се докаже собствеността върху нея.

Заявява твърдения за факти, относно предадена му такава машина, която била повредена и на която ответникът извършил ремонт, поради което счита, че не дължи заплащане на наем. В тази връзка заявява и пред въззивната инстанция възраженията, направени с отговора на исковата молба, като твърди, че посочената вещ се намира в работилницата му в гр.Варна в разглобено състояние. В тази връзка подлага на анализ свидетелските показания и извършената съдебно –техническа експертиза.

Заявява и възражение за погасяване на вземането по давност, ако се приеме, че такъв договор е бил сключен.

Заявява право на задържане по претенцията за заплащане равностойността на вещта.

Въззиваемият – ищец „Лалов Егрек Мениджмънт“ – ЕООД чрез адв. Златев представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на жалбата на Г.. В него въззиваемият излага съображения за потвърждаване на решението в тази част.

Анализират се показанията на разпитаните свидетели, за да се обоснове тезата, че първоинстанционният съд е извършил оценка на същите, за да уважи иска. Оспорва аргументите на ответника досежно собствеността и индивидуализацията на вещта и извършената съдебно – техническа експертиза. Оспорва съображенията на ответника, изложени в отговора на исковата молба и повторени във въззивната жалба досежно фактологията на правоотношенията.

Въззивникът – ищец „Лалов Егрек Мениджмънт“ – ЕООД обжалва Решение №87 в отхвърлителните части. Излага съображения относно характеристиките и правните последици на нотариалната покана. Според въззивника, по делото е установено сключването на договор за наем на компресор „Tredent klasik 200“, както и елементите на договора – срок, наемна цена, предаването на вещта и невръщането й от наемателя. Намира за доказани твърденията си за претърпени загуби – разходи за закупуване и зареждане на бутилки, за което са представени писмени и гласни доказателства. Намира за доказани твърденията си за пропуснати ползи за 2016 и 2017г., в размер на 10000 лева – последица от неизпълнение на договора. В тази връзка излага съображения, че при повторното разглеждане на делото, съдът е следвало да приобщи и вземе предвид доказателствата, събрани при първоначалното му разглеждане – свидетелски показания и СИЕ.

Въззиваемият – ответник Ц. С. Г., чрез адв. Михалева представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на жалбата на „Лалов Егрек Мениджмънт“ ЕООД. В него излага съображения за потвърждаване на решението в тази част. По 2 изложените в жалбата оплаквания развива подробни съображения за същността и доказателствената сила на нотариалната покана, както и фактите и обстоятелствата около връчване на същата и опитите му да осъществи връзка с ищеца. Въззиваемият излага съображенията, изложени във въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение, в т.ч. обсъждане на свидетелските показания, за да обоснове тезата си за липса на сключен договор за наем. Излага подробни съображения досежно момента, в който е конституиран като страна в процеса и невъзможността върху събраните преди това доказателства да се основават изводите на съда.

Въззивникът – ищец „Лалов Егрек Мениджмънт“ – ЕООД обжалва Решение №124/20.07.2022 г. Излага съображения, че искът за присъждане на равностойността на вещта е предявен като евентуален – ако същата е погинала или негодна за употреба.

Намира за доказано съществуването на договор за наем, който е развален и наемателят дължи връщане на вещта, което не е сторено. Изяснява правната стойност на доклада по делото, като намира, че поради непълният и неточен доклад на първоинстанционния съд, първоинстанционното допълнително решение следва да бъде отменено.

Въззиваемият – ответник Ц. С. Г. чрез адв. Михалева представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК подаден писмен отговор на жалбата на „Лалов Егрек“ - ЕООД. В него излага съображения за потвърждаване на решението. Излага хронологията на предявените искове,образуването и движението на делото, за да обоснове тезата си, че не са налице основания за допълване на първоинстанционното решение.

Подадена е и частна жалба от „Лалов Егрек Мениджмънт“ – ЕООД, срещу Определение № 324/20.07.22г., постановено по реда на чл.248 ГПК.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което са допустими.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира че чрез разпит на свидетелите С. Д. и П. Т., извършените съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертизи и писмени доказателства, първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно сключен през лятото на 2014г. между страните по делото договор за наем, по силата на който дружеството – ищец е предоставило на ответника Г. за временно ползване движима вещ - компресор „Tredent klasik 200“, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 50 лева. Съдът е установил, че процесната вещ се намира във фактическа власт на ответника, като не се установяват твърденията на ищеца, че същата е напълно амортизирана и негодна за употреба. Установил е, че ответникът не е заплащал уговорената месечна наемна цена. Установил е, че ответникът не е върнал вещта на ищеца, поради което дължи заплащане на уговорената наемна цена в периода от 08.06.2015 г. до 01.05.2017 г. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Въззивната инстанция намира, че от показанията на св. Г., Ч. и П. не се установяват твърденията на ответника, че основанието, на което е получил вещта е договор за изработка – да я ремонтира и евентуално – да намери купувач. Св.Ч. и П. установяват, че по възлагане на ответника са изработили части, но показанията им не установяват, че тези части са вложени именно за ремонт на процесния компресор.

Освен това от показанията на св.С. Д. се установява, че ответникът е поискал да наеме компресора на ищеца, т.к. собствения му компресор бил повреден – до ремонтирането му. Поради това въззивната инстанция намира, че изработените от посочените свидетели части е по-вероятно да са били използвани за ремонт на собствения му компресор.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на 3 страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

По изложените във въззивните жалби оплаквания, следва да се каже:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства и извършените експертизи се установява, че ищцовото дружество е собственик на компресор „Tredent klasik 200“, която вещ е заприходена в аналитична сметка „инвестиционни имоти“ и отбелязване, че е въведен в експлоатация на 30.09.2008г. Поради това въззивната инстанция не споделя оплакванията на ответника, че ищецът не е доказал собствеността си върху вещта.

При липса на писмени доказателства, въззивната инстанция формира изводите относно характера на облигационните правоотношения между страните си въз основа на свидетелските показания. В тази връзка, с най-голяма степен на доверие съдът кредитира показаният на св.Д., установяващ че управителят на ищцовото дружество Б. и ответника Г. са се запознали чрез него. Свидетелят е пряк очевидец на постигнатите уговорки – компресорът да се предостави от ищеца на ответника за временно ползване, при заплащане на минимален наем, докато ответникът ремонтира своя компресор. Показанията на св.Д. се потвърждават и от тези на св. Т., който също има непосредствени впечатления в тази връзка. Показанията на св.Г. – брат на ответника - съдът кредитира с по-ниска степен на доверие не само поради родството му с ответника, но и предвид липсата на непосредствени впечатления от постигнатите от страните договорки – свидетелят разполага и изнася информация, споделена му от ответника.

Ето защо въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че между страните по делото е сключен договор за наем, по силата на който ответникът се е задължил, но не е заплащал дължимата наемна цена. Поради това следва да бъде осъден да я заплати.

Искът е основателен. Първоинстанционното решение, с което е уважен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.