Решение № 700 от 09.11.2018, Районен съд - Монтана

№.. 700 / 9..11..2018 г..

Р Е Ш Е Н И Е

09..11..2018 година, град Монтана

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в

ОТКРИТО съдебно заседание от 27..09..2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Д.. Цветанов и с участието на прокурора............................................................................................................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №.. 149 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл..124 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК..

Ищецът ”У.. Б.. А.. Е.. 8.., със седалище и адрес на управление гр.. София, р.. ,.. п.. „.. Н.. №.. 7.., представлявано от Л.. К.. Х..- Член на УС и Изпълнителен директор на „У.. Б.. АД и А.. К.. Член на УС и Изпълнителен директор на „У.. Б.. А.. чрез процесуалния си представител адвокат Д..М..Д.., е предявил иск СРЕЩУ: Д..А..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx..

В исковата си молба твърди, че на основание Заявление от ,,У.. Б.. АД по чл..

417 от ГПК на РС- гр.. Монтана по ЧГД №.. 2148/2015 г.. е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника Д..А..М....

Ответникът по иска е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на основание чл.. 422, ал..1 във вр.. с чл.. 415 ГПК, за е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането..

Д..А..М.. е ползвал банков кредит, съгласно Договор за банков кредит №.. ТR71185095 от 20..02..2008 г.., сключен с „У.. Б.. А.. с разрешен размер на 8000 лева и срок за погасяване до 25..01..2018г.. Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 25..03..2015г.., като от тази дата кредитополучателят е изпаднал в забава.. Поради допуснатите просрочия, а именно четири вноски за договорни лихви и главница, дължими за периода от 25..03..2015г.. до 25..06..2015г.., на основание чл.. 16..2..4 във връзка с чл.. 16..1..1 от Договора за кредит „У.. Б.. АД едностранно е обявило целият дълг за предсрочно изискуем, считано от 03..07..2015г.., като към тази дата ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими.. С Нотариална покана №.. 9853/2015г.. по описа на нотариус В.. Т.., рег.. №.. 596 от НК, връчена на 27..10..2015г.., банката е уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост и го е поканила доброволно да погаси задълженията си в пълен размер.. Към датата на заявлението длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по договора на ,,У..

Б.. А.. което обуславя правния интерес на банката от снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист..

На 15..12..2017 г.. е получено съобщение, че срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.. 417 ГПК по ЧГД №.. 2148/2015 г.. е подадено в срок възражение от длъжника.. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регисгрирано по ДДС лице..

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че „У..

Б. АД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на:

1)

Сумата от 2 988, 43 лв.. главница за периода 25..03..2015 г.. до 17..11..2015 г..

2)

Сумата от 54,02 лв.. договорни лихви за периода от 25..03..2015 г.. до 17..11..2015 г..

З)

Законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (18..11..2015г) до окончателното й изплащане..

4)

Сумата от 464, 64 лв.. разноски в заповедното производство, от които 60,85 лв.. платена държавна такса и 403, 79 лв.. - адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство..

Ответникът Д..А..М.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска.. В проведено съдебно заседание, редовно призован сочи, че му е известно, че следва да ги връща..

Доказателствата по делото са писмени..

Изискано е и приложено ч..гр..д..№.. 2148 по описа на Районен съд Монтана за 2015 година

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл..235 ГПК прием за установени следните обстоятелства:

Няма спор между страните, че Д..А..М.. е ползвал банков кредит, съгласно Договор за банков кредит №.. ТR71185095 от 20..02..2008 г.., сключен с „У.. Б.. А.. като е получил сума в размер на 8000 лева и срок за погасяване до 25..01..2018г..

Не се спори и относно обстоятелството, че кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 25..03..2015г.., като от тази дата кредитополучателят е изпаднал в забава.. Поради допуснатите просрочия, а именно четири вноски за договорни лихви и главница, дължими за периода от 25..03..2015г.. до 25..06..2015г.., на основание чл.. 16..2..4 във връзка с чл.. 16..1..1 от Договора за кредит „У.. Б.. АД едностранно е обявило целият дълг за предсрочно изискуем, считано от 03..07..2015г.., като към тази дата ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими..

Установено е и че с Нотариална покана №.. 9853/2015г.. по описа на нотариус В.. Т.., рег.. №.. 596 от НК, връчена на 27..10..2015г.., банката е уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост и го е поканила доброволно да погаси задълженията си в пълен

В съответствие с разпоредбата на чл.. 60 ал.. 2 от ЗКИ , а също и с разпоредбата на чл.. 417, т.. 2 от ГПК, банката е подала срещу Д..А..М.. Заявление за издаване на заповед за изпълнение в РС- Монтана, с което е претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит суми..

Ищецът твърди неизпълнение на договор по разрешен и усвоен кредит в конкретно посочени размери на неизпълнение от длъжника..

Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл..

422 ГПК..

Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство - чл.. 422 ГПК.. При предявен иск по чл.. 422, ал..1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение..

Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.. 417 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл.. 414 ГПК е с установителен характер.. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, с който съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч..гр..д.. №.. 2148 по описа на Районен съд Монтана за 2015 година и е определен ясно и недвусмислено в закона - чл.. 415, ал..1 ГПК.. Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила.. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила.. Производството по разглеждане на иск по чл.. 422 от ГПК е свързано с производството по чл.. 417 и сл.. от ГПК.. Заведеният установителен иск по чл.. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл.. 415, ал.. 1 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл.. 417 от ГПК.. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл.. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.. Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл..

422, ал.. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.. 417 от ГПК.. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение..

Съобразено с представените по делото доказателства, съда намира следното:

Действително, от представените в заповедното производство по ч..гр..д..№.. 2148 по описа за 2015 година на МРС е било необходимо, съобразно законовите разпоредби, да се представят доказателства, а съда е приел заявеното изцяло, съобразно придружаващите го писмени доказателства заявлението на „У.. Б.. АД от 18..11..2015 година за основателно, като на 19..11..2015 година е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено и е издал и изпълнителен лист..

Едва в исковото производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл.. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията..

По отношение основателността на иска, касаещ съществуване на вземане към един минал момент от подписан между страните Договор за банков кредит няма спор..

От друга страна, съдът следва да съобрази и разпоредбите на Тълкувателно решение №.. 4 от 18..06..2014 година на ВКС по тълкувателно дело №.. 4/2013 година, ОСГТК ВКС, съгласно т.. 18 от което, в хипотезата на предявен по реда на чл..

422, ал.. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.. В хипотезата на предявен иск по чл.. 422, ал.. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.. 60, ал.. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.. В конкретния случай ищецът ангажира доказателства в тази насока.. При така установените факти, съдът е приема, че предявеният иск за установяване съществуването на вземането е основателен - предсрочната изискуемост на вземането е настъпила със спиране на плащанията от страна на длъжника и упражнените от кредитора активни действия по събиране на вземането чрез подаване на заявление по чл.. 417 ГПК.. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.. Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл..