Решение № 1012 от 11.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000500070 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.247, ал.1 и чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от „Столичен автотранспорт“ ЕАД чрез неговия процесуален представител, за изменение на въззивното решение в частта на разноските, които са му присъдени от въззивниата инстанция. Счита, че цената на иска не е 36 311, 50 лв., както е посочена в исковата молба, тъй като се претендира и законна лихва от 11.12.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди от 35 000лв. А законната лихва от 11.12.2017г. до 05.12.2022г. върху тази главница е 17 705, 58лв. Поради това цената на иска е по- голяма от 36 311, 50лв. и адвокатският хонорар трябва да съобразен с това. В същата молба е направено искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в осъдителния диспозитив досежно изписаният словом размер на присъденото адвокатско възнаграждение.

Затова моли съда да измени решението си в частта за разноските като му присъди разноски за адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.78 от ГПК в размер на 6 024 лв. с ДДС и да допусне поправка на очевидна фактическа грешка.

М. С. в депозиран писмен отговор счита подадената молба от „Столичен 1 автотранспорт“ ЕАД за неоснователна.

Постъпила е молба по чл.248, ал.1 от ГПК от М. С. С. по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника като счита, че следва то да се намали до 500лв., тъй като делото не съставлява фактическа и правна сложност. Позовава се на решение на СЕС по дело С-438.

Съдът след като обсъди доводите на страните намира, че производството по реда на чл.247, ал.1 от ГПК е инициирано от страна по делото, както и е допустимо.

За да е налице очевидна фактическа грешка трябва да има противоречие между формираната воля на съда и обективирането й в диспозитива на решението. Налице е очевидна фактическа грешка не само, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. Такава има и в случаите, когато е налице грешка в пресмятанията или в други случаи, когато не се засяга правилността на постановения съдебен акт.

Видно от въззивното решение е, че в осъдителния диспозитив е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като при посочване на сумата от 3555лв. с думи е изписано три хиляди триста петдесет и пет лева вместо петстотин петдесет и пет лева.

С оглед на изложеното молбата по реда на чл.247, ал.1 от ГПК следва да бъде уважена.

По молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК „Столичен автотранспорт“ ЕАД. Подадена е в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК съдържа в себе си две хипотези, при които всяка от страните може да поиска съдът да се произнесе по разноските след като вече е постановен съдебен акт. Първата е при допълването му, когато съдът е пропуснал да се произнесе по такова искане, а втората когато се иска изменение на присъдените вече разноски. В последния случай изменение на решението в частта на разноските може да се иска от страна, която е представила списък по чл.80 от ГПК. Той е абсолютна положителна процесуална предпоставки за разглеждането на молбата. / т. 2/ ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/ В настоящото производство „Столичен автотранспорт“ ЕАД е представил списък, поради което е допустимо да 2 поиска изменение на решението в частта на присъдените му разноски.

Счита молбата за неоснователна по следните съображения: Разноските, съгласно правилото на чл.78 от ГПК се дължат и на двете страни по делото съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. В случая исковете, предявени от М. С. са отхвърлени от първоинстанционният съд и САС е потвърдил решението му. В този случай ответникът има право на разноски. За въззивното производство те се свеждат до претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 6 024 лв. с ДДС. Своевременно, до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, М. С. е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което е уважено по подробно изложени мотиви в решението. Следва да се посочи, че в материалният интерес, служещ като база за определяне на адвокатското възнаграждение, не се включва лихвата, която се дължи върху главницата до окончателното й изплащане. На първо място искът е отхвърлен заедно със законните последици, а те включват лихвите. На второ място лихвата до окончателното изплащане на главницата се определя в индивидуалното принудително изпълнение и там може да се претендира адвокатско възнаграждение и за нея. Но не и в настоящото производство. Само претендирана мораторна лихва по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД би се включила в материалния интерес, върху който се определя адвокатско възнаграждение, но размерът й се определя от съда и се формира като вземане, подлежащо на изпълнение от съдебния изпълнител. Развилото се производство пред въззивния съд не представлява фактическа и правна сложност, не са събирани нови доказателства, които да я обосноват. Поради изложеното молбата на „Столичен автотранспорт“ ЕАД следва да бъде оставена без уважение.

По молбата на М. С. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

В нея се излага, че присъденото адвокатско възнаграждение на противната страна следва да се намали до 500 лв., тъй като няма фактическа и правна сложност на делото. Т.е. оспорват се разноските, присъдени на противната страна. Поради това за допустимостта й не е необходим списък на разноските. Размерът на възнаграждението е определен според чл.7, ал.2, т.4 от

Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В решението си въззивният съд е посочил, че е взел предвид направеното от процесуалния представител на молителя възражение по реда 3 на чл.78, ал.5 от ГПК. Въззивният съд следва да съобрази и решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. Трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение не следва да е в размер обидно нисък с оглед на положения труд от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси. Не без значение е и обстоятелството, че се претендира адвокатско възнаграждение от пълномощника на ищеца по реда на чл.38 от ЗАдв. в размер на 3555 лв., такъв какъвто е присъден и на ответното дружество. Не може да има различни критерии за една и съща свършена работа от процесуалните представители и при една и съща фактическа и правна сложност на делото. Поради изложеното и тази молба е неоснователна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка реда на чл.247, ал.1 от ГПК в диспозитива на решение № 862/22.07.2024г., САС, ГО, 10 състав, постановено по гр.д. № 70/24г. като в осъдителния диспозитив сумата от 3555лв. се чете три хиляди петстотин петдесет и пет лева вместо три хиляди триста петдесет и пет лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на „Столичен автотранспорт“ ЕАД и М. С. С. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните в частта по чл.247, ал.1 от ГПК.

В останалата част решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5