Присъда № 16 от 16.02.2026, Районен съд - Казанлък

МОТИВИ към Присъда № 16 от 16.02.2026 г. по НОХД № 1188/25 г.

Обвинението срещу подс. С.Р.М. е по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 18.02.2024 г. в гр. К., обл. С.З. по ул. „Х.Д.“ до № ** в посока север - юг е управлявал моторно превозно средство – л.а. „Х. А.“ с рег. номер *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 ‰, а именно 1,32 ‰, установено по надлежния ред с химическа експертиза (Протокол № А69П от 21.03.2024 г. на БНТЛ при ОД на МВР-С.З.), съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози на МП, МВР и МЗ (Наредбата).

Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен.

Защитникът му – адв. Н. Н. в с.з. пледира за оправдателна присъда.

Представителят на РП-С.З., ТО-К. в с.з. поддържа обвинението.

От събраните по делото доказателства , установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Подс. М. бил правоспособен водач. На 17/18.02.2024 г. подсъдимият изпълнявал задълженията си като охрана на дискотека „Д.“ в гр. К.. По време на работа му било забранено да употребява алкохол, но след приключване на работата на дискотеката, но преди да затворят заведението имал право да употреби алкохол. Около 5 часа на 18.02.2024 г. работата приключила и по настояване на негов приятел в чашата с натурален сок му било налято водка, която подсъдимият изпил. Около 5.40 часа подс. М. напуснал заведението и се качил в собствения си л.а. „Х.А.“ с рег. номер *******, паркиран пред дискотеката, който привел в движение. На ул. „Х.Д.“ до № ** в посока юг подсъдимият бил спрян за проверка от служители на РУМВР-К. – свидетелите - мл. автоконтрольор В.В. и мл. автоконтрольор Т.Т., които изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил. Подс. М. бил тестван за употреба на алкохол от св. Т. Т. с техническо средство – „Алкотест 7510 Дрегер“ с фабричен № ARPM 0705, което в 5.53 часа отчело концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1.51 ‰. На подс. М. бил издаден и връчен Талон за изследване № 0152547 от 18.02.2024 г. Тъй като по време на проверката подс. М. проявил вербална агресия спрямо проверяващите го полицейски служители, същите поискали съдействие от втори полицейски екип – свидетелите И.Д. и М. К., които се отзовали на мястото на проверката. След връчването на талона за медицинско изследване, подс. М. бил отведен във ФСМП-К., където около 7.30 часа пред свидетеля д-р П.Т. и полицай – дал кръв за химичен анализ. Кръвта била взета от медицински специалист въз основа на подписано от свидетеля Т. медицинско направление. Св. П. Т. съставил Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози съгласно Приложение № 4 към чл. 14, ал.2 от Наредбата. С Протокол за оглед на местопроизшествие МПС-во било иззето като веществено доказателство и оставено на съхранение при домакина на РУМВР-К. с предавателно – приемен протокол. На подс. М. бил съставен АУАН серия GA № 1166726 от 18.02.2024 г. от св. В. В. по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Подс. М. бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР.

Видно от заключението на Химическа експертиза – Протокол № А 69 П от 21.03.2024 г. на БНТЛ при ОД МВР С.З. концентрацията на алкохол в кръвта на подс. М. се била 1.32 ‰.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Т., Й.Г., Д.К., В.В., Т.Т., И.Х.Д., Ю.В., С.Ю. и М.М., Протокол за оглед на местопроизшествие, копие на свидетелство за регистрация част I, данни за промяна на регистрация на МПС марка и модел „Х.А.“ с рег. № *******, справка за нарушител/водач, АУАН серия GA № 1166726 от 18.02.2024 г., извлечение от паметта на техническо средство Drager Alcotest 7510, Протокол за лабораторна проверка, Протокол за медицинско изследване и вземане на 1 биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, талон за изследване № 0152547 от 18.02.2024 г., медицинско направление/искане, заповед за задържане на лице, предавателно-приемен протокол, график за месец февруари 2024 г. на Център за спешна медицинска помощ, писмо на ЦМП-С.З. изх. № 03-401-5 от 16.06.2025 г., копие от амбулаторен журнал, експертните заключения на химическата и повторната химическа експертизи, които отчасти кореспондират на обясненията на подс. М..

Описаната фактическа обстановка се оспорва от адв. Н., доколкото в с.з. не се е установило, кой медицински специалист е попълнил медицинското направление (зелен талон), и че било налице противоречие в показанията на полицейските служители без да се конкретизира.

Съдът не приема възраженията.

Съдът отбелязва по принцип, че съществени противоречия са само тези, които противоречат на предмета на доказване, а именно – управление на МПС-во след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1,2 ‰ и надлежния ред за установяване на тази концентрация.

Съдът отбелязва също, че в с.з. не се оспорва управлението на МПС-во, употребата на алкохол от подсъдимия преди това управление, резултатите от техническия тест и химическото изследване и, че е била взета кръв от подсъдимия, но може да се приеме, че се оспорва надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в частта му при вземането на кръвната проба.

От показанията на св. Т. се установява, че зеленият талон е попълнен от сестра, но подписът в него е негов и, че кръвта е била взета от сестра.

От показанията на св. мед. сестра Й.Г. се установява, че не е била на смяна, че не е възможно кръвта да бъде взето от лице, различно от лекар или медицинска сестра и е абсурдно санитарка да вземе кръв. Установява, че почеркът в медицинското направление не бил неин и не помни подписът на д-р Т..

От показанията на св. мед. сестра Д.К., дадени в с.з. и от ДП, прочетени на осн. чл.

281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че сестрите взимали кръв за анализ, не е попълвала медицинското направление и не знаела, дали подписът е на д-р Т.. Възможно било докторът да напише зеления талон, но било възможно и диспечера да го напише.

От показанията на св. В. В. от ДП, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че кръвта за анализ била взета от дежурен лекар.

От показанията на св. Т.Т. от ДП, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че кръвта за анализ била взета от дежурен лекар.

От показанията на св. Д., дадени в с.з. и от ДП, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал.

1, т. 2 от НПК, не се установява да е присъствал на вземането на кръвна проба.

От показанията на св. мед. сестра Ю.В. се установява, че не е попълвала зеления талон, но подписа върху него бил на д-р Т., на смяна били 9 човека, а в спешният център работили около 50 човека. Установява, че няма как кръвта да се вземе от лице с цивилни дрехи, дори да е мед. сестра.

От показанията на св. мед. сестра С.Ю. се установява, че не е попълвала зеления талон, но подписът в него бил на д-р Т.. Установява, че акушерката, която работи при тях е медицински специалист и може да взема кръв, диспечерът също бил медицински специалист.

От обясненията на подсъдимият се установява, че е бил придружаван през цялото време от цивилно лице – жена, която му взела кръвната проба, но тези показания не се подкрепят остават изолирани от останалите свидетелски показания. Затова съдът не им дава вяра.

Показанията на св. М. са несъществени, доколкото потвърждават обясненията на подсъдимия, че е употребил алкохол преди напускане на дискотеката.

От цитираните по-горе показания се установяват два съществени факта, имащи значение за надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, а 2 именно, че кръвната проба е била взета от медицинска сестра или лекар, и че подписът в зеления талон е на св. д-р Т.. Тъй нар. зелен талон не представлява задължителен документ по Наредбата. Същественото в него е, че той отразява вида на препарата за почистване на кожата преди пробовземане (чл. 16 от Наредбата). От гл. точка на качеството на документ е без правно значение кое е написал документа, защото документът като волеизявление, го прави подписа на лицето направило волеизявлението.

Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка, съдът намира, че подс.

М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 343б, ал. 1 от НК.

С привеждане в движение на л.а. „Х.А.“ с рег. номер *******, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „управлявал“ от състава на престъплението.

По-горе бе установено, че кръвта за химическото изследване е била взета от мед. специалист или лекар. Формално това е противоречие в свидетелските показания, но то е без съществено значение, защото в чл. 12, ал. 1 от Наредбата се посочва, че медицинското изследване се извършва от лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент, които са медицински специалисти (чл. 14, ал. 1 от Наредбата), т.е. няма значение кой е взел пробата, стига да е медицински специалист.

Тестването (чл. 3, ал. 1 от Наредбата) с изправно техническо средство (Протокол за лабораторна проверка на л. 31), съставянето на АУАН (чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 от Наредбата), освидетелстването от медицински специалист (Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози) – чл. 12, ал. 1 от Наредбата, издаването на талон за изследване № 0152547 от 18.02.2024 г. от полицейски орган със съответните стикери (чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата), използването на кислородна вода за почистване (чл. 16 от Наредбата) преди вземане на кръвната проба (медицинско направление-зелен талон), пренасянето на пробата в хладилна чанта, дава основание на съда да приеме, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия по Наредбата, е бил спазен.

От повторната химическа експертиза на втора контролна проба на л. 67 се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 1,32 ‰, т.е. над 1,2 на хиляда.

От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че същият е действал с пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият напълно е съзнавал, че управлява МПС-во след употреба на алкохол.

Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че подс. М. следва да бъде признат за виновен и наказан.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало, добрите характеристични данни, невисоката концентрация на алкохол в кръвта спрямо границата от 1,2 ‰ и изразеното критично отношение. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме допуснатите др. нарушения на ЗДвП по справката за нарушител водач (издадени 18 ЕФ в периода на абсолютна давност от четири години и шест месеца назад спрямо извършеното деяние).

Следователно на подс. М. следва да се наложат наказания при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказания лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, глоба в размер на 300 €, съобразена с имотното му състояние и лишаване от право да управлява МПС-во за срок от 18 месеца по чл. 343г от НК, като съдът съобрази при налагане на наказанията по-благоприятния закон действал към момента на деянието на 18.02.2024 г.

Съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати ако наказанието лишаване от свобода не се изтърпява ефективно, а на осн. чл. 66, ал. 1 от НК се определи изпитателен срок от три години.

3

От АУАН е видно, че свидетелството за управление на МПС-во е било иззето по административен ред, затова на осн. чл. 59, ал. 4 от НК лишаването от право да управлява МПС-во по административен ред следва да се приспадне. Това наказание е било изтърпяно изцяло.

От регистрационен талон е видно, че л.а. „Х.А.“ с рег. номер ******* е собственост на подсъдимия, затова на осн чл. 343б, ал. 5 вр. чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК същият следва да се отнеме в полза на държавата.