Решение № 45 от 05.06.2025, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 156/2025
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 05.06.2025
- В сила
- 27.10.2025
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. Асеновград, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200156 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 9795826 на ОДМВР Пловдив на Т. В. В.
ЕГН: ********** - с постоянен адрес: ***, на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.4 , във вр. с ал.2 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал Т. В. и чрез пълномощника сиадв. К. е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В жалбата се излага становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на ЕФ, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването на фиша, както и се твърди и неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, но чрез пълномощника си – ст.юрисконсулт Пенкова взема становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На 05.09.2024 г., в 17.52 часа, на път ІІ- 86 в зоната на км. 22+300, посока на 1 движение на контролираните МПС от север към юг било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1 с № 120ccd7, което е било временно разположено на посочения участък от пътя.
В контролирания участък действало общото ограничение на скоростта до 90 км., за движение извън населено място, за което бил поставен и пътен знак. В 17.52 часа системата заснела лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 Д“ с рег.
№ *** да се движи със скорост от 122 км/ч. при разрешената за участъка 90 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила Т. В. В. за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП извършено при условията на повторност, с който на основание чл.182 ал.4, във вр. ал. 2 т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лв.
Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.
От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21, ал.2,вр. с ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство – Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация - ARH CAM S 1 с № 120ccd7, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща метрологична проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за проверка.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 116 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 112 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната отговорност. Електронен фиш е издаден срещу Т. В. В.. Видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив процесното МПС е регистрирано именно на него, като негов собственик. Съгласно нормата на чл.
188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В това отношение е спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, т.е на собственика на МПС какъвто е жалбоподателят В. . Същият не се е възползвал от процедурата по 2 чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Спазено е изискването за задължително съдържание на Електронният фиш по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за доброволното й заплащане.
Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като нормата е специална по отношение на чл.
57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в електронния фиш. В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци в изискуемия от закона обем. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, както и от писмените доказателства приложени към преписката и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.
Видно от представено копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването на техническото средство по чл.10 от Наредбата. Посоченият протокол е официален удостоверителен документ и установеното в него се ползва с доказателствена сила в случаите след като е надлежно съставен, коректно попълнен и подписан от издателя. В него коректно е посочено действащото ограничение на скоростта, основанието за въвеждането, а именно с пътен знак, както и разстоянието от техническото средство до пътния знак, въвеждащ ограничението от скоростта. Спазено е и изискването по чл.10 ал.3 от Наредбата, като е приложена снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението.
3
По отношение на наложената глоба в размер 200 лв. съдът намира, че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба чл. 182 ал.4, във вр. ал.2 т.3 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда глоба за превишаване на скоростта извън населено място от 21 до 30 км. ч. какъвто е конкретния случай в абсолютно определен размер от 100 лв. Когато нарушението е извършено при условията на повторност, глобата се налага в двоен размер, а именно 200 лева, който размер правилно е отразен в ЕФ. Правилно е обоснована и доказана повторността, тъй като видно от приложената справка от АИС – АНД за нарушителя същият вече е бил наказан по административен ред за същото по вид нарушение с ЕФ № К/8421784, влязъл в сила на 19.12.2023 г., а процесното нарушение е извършено на 05.09.2024 г., т.е. в едногодишния срок от влизането в сила на предходния електронен фиш. Ето защо, като е наложил глобата в законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива. Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, който препраща към реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 9795826 на ОДМВР Пловдив на Т. В. В. ЕГН: ********** - с постоянен адрес: ***, на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.4 , във вр. с ал.2 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. В. В. ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР- Пловдив сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4
5