Решение № 60 от 02.07.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Радослав Кр. Славов

Дарина Ст. Маркова

Мария Ив. Христова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно търговско дело № 20213001000229 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Т. АТ. Ж., лично и със съгласието на майка си М.

Т. ХР., чрез адв.Н., срещу постановеното решение №260010/13.01.2021г. на ВОС в частта, с която е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София, сумата от 20 105,13лв., представляваща изплатено на наследниците на С С Я, починал в резултат на ПТП по вина на А Т Ж., застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 22.01.2020г. до окончателното плащане на задължението, заявена като частична от сумата от 128 999,37лв.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, а в условие на евентуалност неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Твърди се, че по отношение на ищеца не е налице положителна процесуална предпоставка за разглеждане на предявените искове, а именно накърнено материално право, което да се нуждае от съдебна защита. По своята същност регресното право се поражда в полза на застрахователя едва след изплащане на застрахователното обезщетение на пострадалите. Безспорно е, че деликвентът А Ж., наследодател на въззивника, е починал при ПТП, настъпило на 03.04.2012г. Към този момент в наследството му не са съществували задължения по регресни претенции срещу него от ЗК „Лев Инс“ АД.

Сочи, че исковата молба, въз основа на която е образувано производството пред ВОС, 1 е останала нередовна, тъй като въпреки въведените възражения, ищецът не е уточнил как е формирана сумата, предмет на претенцията, кои са изплатените от дружеството суми, чието възстановяване се претендира. Не е уточнено кои суми се обхващат от пълния размер на претенцията и кои са част от стойността на предявения иск.

Твърди се още, че решението е неправилно и житейски несправедливо, тъй като въззивникът не познава баща си и през целия си живот е бил отглеждан само и единствено от своята майка. Освен това, по претенциите на наследниците на починалия С С Я са водени съдебни производства, в които той е взел участие като трето лице помагач на страната на застрахователя, с което е допринесъл до значително намаляване на размера на присъдените суми.

Прави възражение за погасяване по давност на претендираната сума от 40 000лв., заплатена през 2012г. в полза на С А Я. Сочи, че в хода на производството не е проведено главно и пълно доказване на реалното изплащане на присъдените обезщетения на всеки един от наследниците – С А Я в размер на 32 046,06лв.; на Я С С от 23 743,28лв. и на Н И Х в размер на 37 510,45лв. Неправилни са и изводите на съда за дължимост на законната лихва за забава върху присъдените суми, както и за заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като въззивникът не е станал причина за понесените от застрахователното дружество разходи - разноски по делата, държавни такси, депозити и адвокатски хонорари, разноски за ЧСИ и др. Същият няма и задължение по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./, тъй като няма качеството застраховано лице. В хода на производството е установено, че претендираните суми са прекомерно завишени.

В условие на евентуалност се твърди дължимост единствено на реално заплатените от застрахователя главници по обезщетенията на наследниците на С Яов.

По същество се претендира обезсилване на постановеното решение като недопустимо и прекратяване на производството по делото. В условие на евентуалност, отмяна на същото като неправилно и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. С писмено становище, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Претендира присъждане на направените разноски и прави възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София с писмен отговор и с писмено становище в съдебно заседание, чрез ю.к.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства и при правилно приложение на съдебната практика. В съответствие със същите съдът е приел, че ответникът е надлежно легитимиран 2 да отговаря по предявените искове, с оглед наличните данни за приемане на наследството по опис. Съобразно чл.48, изр.2 от ЗН същото има обратно действие, считано от датата на откриването му, поради което включва и задължението възникнало от деликта, осъществен на 03.04.2012г. Не е спорно обстоятелството, че въззивникът е бил конституиран като трето лице – помагач на страната на застрахователя в образуваните от наследниците на починалия дела, поради което установените в производствата факти са задължителни и по отношение на него, на основание чл.223, ал.2 от ГПК.

В изготвената и представена по делото справка ясно са посочени сумите, предмет на предявеното парично вземане, поради което възражението за нередовност на исковата молба е неоснователно. Неоснователно е и възражението за недоказаност на плащанията. Същите се установяват от заключението по допуснатата експертиза, която не е оспорена от страните по делото.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.

Претендира и присъждане на разноски за производството в размер на 300лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна, редовно призована, не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове /уточнени с молба от 21.02.2020г. и от 02.12.2020г./ от ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София срещу Т. АТ. Ж., действащ лично и със съгласието на майка си М. Т. ХР., в качеството му на наследник на А Т Ж., б.ж. на гр.Варна, за заплащане на сумата от 88 999,27лв., частичен иск от 128 999,27лв., представляваща изплатено на наследниците на С С Я, починал в резултат на ПТП по вина на А Т Ж., застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 03.04.2012г., по пътя от гр.Варна към с.Каменар, 1,5км. след табелата за край на града, срещу магазин „Куул стар“, при управление на л.а.“Форд модел Ескорт“, с рег.№В6044 КВ, водачът А Т Ж., след употреба на алкохол, при управление на МПС е нарушил правилата на ЗДвП за постоянен контрол над автомобила и управление с разрешената за пътния участък скорост от 90 км/ч, в резултат на което е предизвикал произшествието. От същото е настъпила смъртта на С С Я. Към датата на настъпване на произшествието, горепосочения автомобил е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №22111890116710.

3

Вината на водача е установена по ДП №ЗМ-116/2012г.по описа на ОД ВРВ Варна, което е прекратено поради смъртта на извършителя.

Въз основа на подадена претенция от Н И Х, Я С С, И С С и С А Я, в качеството им на наследници на починалия С С Я, при ищеца е образувана преписка по щета №0000-100061-12-7638. По същата на наследниците са изплатени 40 000лв.

Твърди се още, че срещу застрахователното дружество са предявени и искови претенции за заплащане на пълния размер на претендираните от наследниците на С С Я обезщетения, както следва:

1/ С решение по г.д.№1519/2013г. на СГС и в.г.д.№3827/2015г. на АпС София е присъдено в полза на Н И Х обезщетение в размер на 24 000лв. Въз основа на същото е образувано изп.д.№20158760400824 за сумата от 37 510,45лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП. На лицето са изплатени сумите, както следва: - 24000лв. – главница;

9 201,91лв. – законна лихва за периода от 03.04.2012г. до 06.01.2016г.; 1450лв. – адвокатски хонорар по изп.д.№824/2015г.

2/ С решение по г.д.№1526/2013г. на СГС, потвърдено с решение по в.г.д.№1641/2014 на АпС София е присъдено в полза на Я С С обезщетение в размер на 10 000лв. Въз основа на същото е образувано изп.д.№714/2015г. за сумата от 23 743,28лв. На лицето са изплатени сумите, както следва: - 15 000лв. – главница; 5 575,83лв. – законна лихва за периода от 03.04.2012г. до 25.11.2015г.; 1180лв. – адвокатски хонорар по изп.д.№714/2015г.

3/ С решение по г.д.№4709/2014г. на СГС в полза на С А Я е присъдено обезщетение в размер на 40 000лв. Въз основа на същото е образувано изп.д.№20168760400399 за сумата от 32 046,06лв. На лицето са изплатени сумите, както следва: - 20 000лв. – главница;

8 224,35лв. – законна лихва за периода от 03.04.2012г. до 15.04.2016г.; 1330лв. – адвокатски хонорар по изп.д.№399/2016г.

Общо изплатения размер на обезщетенията е 128 999,27лв., от които се претендира заплащане на сумата от 88 999,27лв., представляваща сбор от описаните изплатени главници, лихви и разноски.

Излага се, че решенията по посочените дела са постановени при участието на Т А Ж. като трето лице – помагач на ответника – застраховател. С изплащане на присъдените обезщетения на наследниците на С С за ищеца е възникнало право на регрес от наследника на деликвента, на основание чл.274, ал.1 от КЗ /отм./, тъй като същият е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол над допустимото по закон количество.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Т А Ж., действащ лично и със съгласието на майка си М. Т. ХР., с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез адв.Н., оспорва предявените искове като 4 недопустими, а в условие на евентуалност като неоснователни. Твърди, че наследодателят му е починал мигновено след ПТП, настъпило на 03.04.2012г., към който момент регресното право на застрахователя не е възникнало, поради което и не е наследено. Същото възниква едва от момента на изплащане на обезщетението на пострадалите от произшествието лица.

Излага се още, че ответникът е приел по опис наследството на своя баща, като общата стойност на същото е в размер на 20 105,13лв. В него не са включени регресните права на застрахователя.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме исковете за допустими, оспорва същите като неоснователни. Прави възражение за липса на доказателства за изплащане на сумите в полза на наследниците на С С Я. Прави възражение за погасяване по давност, на основание чл.197 от КЗ на сумите, както следва: от 40 000лв. по цета №0000-100061-12-7368; от 37510,45лв. изплатена на Н И Х; от 23 743,28лв. изплатена на Я С С; от 31046,06лв. изплатена на С А Я. Оспорва вината на водача, механизма на настъпване на ПТП и качеството си на застраховано лице.

По същество претендира прекратяване на производството. В условие на евентуалност отхвърляне на исковете, евентуално уважаването им до размер на 20 105,13лв. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо. С осъществяване на деликта – процесното ПТП на 03.04.2012г. за деликвента е възникнало задължение за обезщетяване на претърпените от пострадалите от произшествието лица имуществени и неимуществени вреди, независимо от факта на неговата смърт. С настъпване на последната задължението, като такова преминава към неговите наследници по закон, в случая неговия син А Т Ж.. С оглед на това и установения по делото безспорен факт на приемане от А Т Ж. на наследството на неговия баща А Ж. по опис, по реда на чл.61 от ЗН, то същият се легитимира като негов наследник към момента на откриване на наследството, поради което е легитимиран да отговаря по предявения иск.