Акт № 282 от 29.10.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- 423/2026
- Подписан
- 29.10.2026
- В сила
- 29.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 242, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 242а, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 282 гр. *******, 29.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20265600200423 по описа за 2026 година
Производството е образувано по получено в ОС- ******* удостоверение по реда на чл. 4, § 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 год. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в *********** съюз, респективно по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, на ******* език и в превод на ********* език, издадено от несъдебен орган – **** ******** – експерт по изпълнително – правните въпроси към Ведомството за корекционно – възпитателна работа, отдел "Правен", звено "Клиентско право", секция "Международни дела на клиенти и изчисление а наказателни срокове" от 29.05.2026год., за признаване и изпълнение на ******* съдебно решение № В 3571-25, постановено на 10.09.2025 г., влязло в сила на 08.10.2025 г. спрямо *********я гражданин А.
Р. А., роден в гр. ************** на **********год., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **************, ул. ****** ****** № ****** и настоящ адрес с. *****, община **************, обл. *******.
Към удостоверението са приложени в заверени копия решението, въз основа на което е издадено удостоверението и решението, с което е потвърдено процесното такова, на ******* език и с превод на ********* език; копие на два документа за самоличност на осъденото лице – ********* – лична карта № *********, издадена на 07.012019 от МВР- 1
******* и ******* документ; заявление от 21.01.2026 г. на ********* език до *******те власти от осъденото лице, че желае изпълнението на съдебното решение да се трансферира.
При проведената кореспонденция с *******те съдебни власти са предоставени освен тези документи, и допълнителни такива от молещата държава в превод на ********* език.
Осъденото лице, редовно призовано и явяващо се в съдено заседание чрез проведена видеоконферентна връзка с администрацията на пенитенциарното заведение, в което осъденото лице изтърпява наказанието си "лишаване от свобода" – затвора ********, заяви , че желае лично да участва в съдебното производство.
В проведеното на 29.10.2026 г. открито съдебно заседание, прокурорът от ОП- ******* предлага постановяване на решение, с което да се признае постановеното в ********* *******, решение № В 3571-25 на Апелативен съд ***** и ******** от 10.09.2025год. и влязло в сила на 08.10.2025 г., с което е потвърдено решението на Окръжен съд ******* от 09.07.2025год. по дело № Б 966-25, по отношение на *********я гражданин А. Р. А., с което му е наложено наказание "лишаване от свобода", в размер на 5 години и 6 месеца за едно престъпление, извършено на територията на ********* *******. Застъпва становище, че престъпленията, за които е осъдено лицето, съответства на престъпление по чл. 242а, ал.2 от НК на Р *********. Предлага на съда да приспадне от срока на наказанието времето, през което осъденото лице е било предварително задържано с мярка за неотклонение "задържане под стража" и изтърпяната в ********* ******* част от наказанието му до влизане в сила на решението на *********я съд, при първоначален "строг" режим.
Защитата пледира за признаване на наложеното наказание, съгласно изложеното от прокурора, като изразява желание да бъде зачетен и полагания от него труд, като относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието предлага да бъде "лек" такъв.
Осъденото лице в проведената видеоконферентна връзка зявява, че желае да изтърпи остатъка от наказанието си в Р *********, тъй като не знае *******, не може да общува с никого там, домът и семейството му са в Р *********, където има транспортна фирма.
Съдът, като прецени наличните по делото материали, конкретно съдържанието на удостоверението и решението, въз основа на което е издадено, както и становищата и доводите на страните и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Със съдебно решение от 10.09.2025год., влязло в сила на 08.10.2025 г. на Апелативен съд ***** и ********, постановено по дело № Б 3571-25, е потвърдено съдебно решение на Окръжен съд ******* от 09.07.2025 г. по дело № Б 966-25.
С последното *********ят гражданин А. Р. А., роден в гр. ************** на **********год., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **************, ул. ****** ****** № ****** и настоящ адрес с. ***** , община **************, обл. *******, е 2 признат за виновен и осъден на наказание "лишаване от свобода", за срок от пет години и шест месеца за общо едно престъпление , съответно по чл. 3, ал. 1 и ал. 4 и по чл. 6, ал.3 от Закона за наказанията за контрабанда, публ. 2000:1225, в редакцията му преди 01.09.2025год. за наркотичните вещества (публ. 1968: 64), изразяващо се в това, че: на 13.03.2025 г., в ******, терминал „*********************- строго местоположение, пристанище ******, Община ****** А. Р. А. и съобвиняемият му съвместно и съгласувано не са декларирали 14 635г метаамфетамин, който представлява наркотик , пред службата на *******то Митническо ведомство във връзка с внасянето му в страната, като по този начин са нарушили специално предписаниа забрана или условие за внос- престъпление по чл. 3, ал. 1 и ал. 4 и по чл. 6, ал.3 от Закона за наказанията за контрабанда, публ. 2000:1225, в редакцията му преди 01.09.2025год. за наркотичните вещества (публ. 1968: 64).
С влязлото в сила съдебно решение на Апелативния Областен съд на ***** и ******** *********ят гражданин е осъден и на експулсиране от ********* *******, като му е наложена и забрана за връщане там.
Преди постановяване на посоченото съдебно решение, осъденото лице е задържано под стража за период от 197 (сто деветдесет и седем) дни, а именно от 13.03.2025 г. до 25.09.2025 г., а от 26.09.2025 г., е започнал да изтърпява наказанието си в пенитенциарно заведение в ********* ******* – затвора ********.
Осъденото лице е участвало в занимания/работа по време на престоя си затвора, но според *******то законодателство, това не му дава право да бъде намалено/приспаднато/ от оставащото му време за изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" /л. 136/.
Въз основа на гореописаното решение от 10.09.2025 г. на Апелативен Областен съд ***** и ********, постановено по дело № Б 3571-25, влязло в сила на 08.10.2025 г., е издадено и удостоверението по реда на чл. 4, § 1 от Рамковото решение.
При така установената фактическа обстановка, съдебният състав намери, че са налице предпоставките на чл. 12, ал. 7, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за признаване и приемане за изпълнение на присъдата на чуждестранния съд.
Формалните предпоставки на закона, визирани в чл. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, са налице.
Престъплението, за което е осъден в ********* ******* *********ят гражданин отговаря на изискването за двойна наказуемост по реда на чл. 8, ал. 1, от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно на чл. 7, § 3 от Рамковото решение, тъй като попада в обхвата на каталога по чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно по чл. 7, § 1 от Рамковото решение.
В частност, и деянието осъществява общите и частни съставомерни признаци на престъпление по НК на Р *********, конкретно по чл. 242, ал.2 НК, съответно за престъпленията по чл. чл. 3, ал. 1 и ал. 4 и по чл. 6, ал.3 от Закона за наказанията за контрабанда, публ. 2000:1225, в редакцията му преди 01.09.2025год. за наркотичните 3 вещества (публ. 1968: 64) на ********* ******* и е налице съответствие между обективните и субективни признаци от съставите на престъплението, за които *********ят гражданин е осъден в издаващата държава, и съставите на посоченото престъпление от *********я НК.
На следващо място, не се установи наличие на нито едно от факултативно дадените в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС отрицателни условия.
Така, представеното удостоверение по чл. 4, § 1 от Рамковото решение, респективно по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е изпратено в превод и на ********* език (чл.
4, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС), същото е пълно и отговаря изцяло на приложения към него съдебен акт – съдебно решение (чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Осъденото лице се намира на територията на издаващата държава – в затвора ******** в ********* *******, като с оглед обстоятелствата, че е ********* гражданин и има постоянно местожителство в Р ********* (чл. 22, ал. 2, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 6, § 2, б. "а" от Рамковото решение), както и в същата ще бъде депортирано, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието, въз основа на заповед за експулсиране, съдържаща се в процесното съдебно решение - присъда (чл. 22, ал. 2, т. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 6, § 2, б. "б" от Рамковото решение), не се изисква съгласие от негова страна (чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 6, § 2 от Рамковото решение), въпреки че такова е дадено.
Признаването на процесното съдебно решение не би било в противоречие с принципа "non bis in idem" (чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. "в" от Рамковото решение). Това е така, тъй като от служебно направената от съда справка за осъждания на лицето и/или наличие на неприключили наказателни производства срещу него (чл. 10, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС), не се установиха такива.
Както вече се посочи по-горе, съдебното решение е постановено за деяние, което представлява престъпление и според българското законодателство, тъй като попада в обхвата на каталога по чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно по чл. 7, § 1 от Рамковото решение.
Изпълнението на наказанието по съдебното решение не е погасено по давност, съгласно българското законодателство /чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. "д" от Рамковото решение/.
Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство /чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. "е" от Рамковото решение/.
Осъденият ********* гражданин е пълнолетен и е наказателноотговорен за деянията, за които е осъден в ********* ******* /чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. "ж" от Рамковото решение/.
Към момента на получаване на съдебното решение от издаващата държава остава срок за изтърпяване на наложеното с него наказание "лишаване от свобода" повече от шест месеца /чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. "з" от Рамковото решение/.
4
Съдебното решение е постановено в процес, в който осъденото лице лично е участвало /чл. 15, ал. 1, т. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. "и" от Рамковото решение/.
В настоящия случай не са налице основания за обсъждане на обстоятелствата по чл. 15, ал. 1, т. 10, вр. чл. 27, ал. 1, т. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б.
"й", вр. чл. 18, § 2 и § 3 от Рамковото решение, нито по чл. 15, ал. 1, т. 11, вр. чл. 13, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. "к", вр. чл. 18, § 3 от Рамковото решение.
Това е така, доколкото наложеното на осъденото лице наказание е "лишаване от свобода" и не включва в себе принудителни медицински мерки.
Престъплението, за което е осъден *********ят гражданин в издаващата държава, не е извършено изцяло или частично на територията на Р *********, включително на място, приравнено на нейна територия /чл. 15, ал. 1, т. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл.
9, § 1, б. "л" от Рамковото решение/.
На следващо място, съдът не установи необходимост от извършване на преценка по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като, видно от гореизложеното, поради липса на която и да е от отрицателните предпоставки, закрепени "numerus clausus" (изчерпателно, лимитативно) в нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, не се налага обсъждане за частично признаване и изпълнение.
Отделно, определеното от чуждестранния съд наказание не надхвърля максималното наказание, предвидено в *********я закон за извършеното престъпление, поради което не са налице условията за обсъждане на евентуалното му редуциране му, по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.