Решение № 107 от 26.06.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. С., 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Радка Д. Дражева Първанова

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600248 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия М. Ш. М. срещу Присъда № 48/09.03.2023 г. по НОХД №924/2022 г. по описа на РС-С..

С посочената по-горе присъда подсъдимият М. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198, ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че на 06.04.2020 г. в с.Ср, общ.С., като съизвършител в съучастие с К. С. А. отнел чужда движима вещ-сумата от 275 лв. от владението на Р. Р., на *** г от с.С., общ.Е., обл.ВТ, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила.

Съдът при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е определил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години.

Постановената присъда е обжалвана от защитника на

1 подсъдимия.

Твърди се,че присъдата е неправилна като постановена пир нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се иска от въззивния съд отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В допълнение към жалбата се сочи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както и че приобщените многобройни доказателства не подкрепят обвинението.

Счита се, че не е установено категорично, че е извършен грабеж, както и че участието на подсъдимия в изпълнителното деяние не се подкрепя от гласните доказателствени средства. В с.з. защитникът поддържа жалбата и направените в нея искания.

При упражняване правото си на лична защита и последна дума подсъдимият заявява, че поддържа въззивната жалба и желае да бъде отменена атакуваната пирсъда и да бъдат признат за невиновни по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура- гр.С. дава становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, както и че присъдата е правилна и законосъобразна. Заявява, че в мотивите на атакуваната присъда първостепенният съд е формирал подробни и обосновани изводи, основани на извършен задълбочен доказателствен анализ както относно обективната, така и спрямо субективната съставомерност на деянието, също и относно индивидуализацията на наложеното наказание.

Въззивната инстанция, след като се запозна с исканията на жалбоподателя, изслуша страните в с.з. и извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 314 ал. 1 от НК прие за установена следваната фактическа обстановка:

Въз основа на внесен в Окръжен съд-С. обвинителен акт спрямо подсъдимите К. С. А., обвинен в престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, М. Ш. М., обвинен в извършване на престъпление по чл.198, ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 и ал.3 от НК, подсъдимия Ю.Е.Й., обвинен в престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, е било образувано НОХД № 644/2020 г. по описа на 2 съда. С Присъда № 19/12.11.2021 г. съдът е признал подс.Ю. Й. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Останалите двама подсъдими са оправдани по обвинението да са извършили вмененото им престъпление в съучастие с оправдания подсъдим Й.. Признати за виновни по обвинението за извършен грабеж като на подс.К. А. съдът е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да търпи при първоначален строг режим, а на подс.М. е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложил за изпитателен срок от три години.

Присъдата е била протестирана от ОП-С. само в частта относно подсъдимите М. и А. като прокурорът е поискал изменение на присъдата в частта относно размера на наложените наказания, които е преценил като занижени от решаващия първостепенен съд.

Защитниците на двамата подсъдими са поискали от съда да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която същите да бъдат признати за невиновни, а алтернативно искане е направено за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

С Решение № 39/16.05.2022 г. по ВНОХД № 50/2022 г. АС.Бургас е отменил Присъда № 19/12.11.2021 г. по НОХД № 644/2020 г. на ОС-С. само в частта по обвинението срещу К. А. за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и срещу подсъдимия М. за престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 и ал.3 от Нк, както и в гражданско-правната част като е върнал делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на ОС-С..

В мотивите си съдът е приел, че при формиране волята на съда са допуснати сериозни нарушения, които са създали пречка за редовен контрол от страна на въззивната инстанция. Апелативният съд е констатирал, че първостепенният съд е пропуснал да обсъди обективираните действия на М. и А., представляващи израз на инкриминираното им поведение по отнемане на паричната сума от пострадалия с намерение да я присвоят; не е изложил фактическо описание на извършеното от двамата престъпление с оглед характеристиките на изпълнителното деяние по текста на обвинението; не е очертал в достатъчна степен и яснота всяка от двете прояви на дейците3 принуда и кражба/ функционално свързани и включени в състава на престъплението грабеж/; не е посочил по какъв начин и с какви конкретни действия М. в ролята си на подбудител е въздействал върху А. в преследваната и постигната цел да формира решението му за умишлено извършване на престъпното посегателство, към което е насочван, а именно грабеж;допуснал е вътрешно противоречие при формиране на правните си изводи с направените фактически констатации относно предварителната уговорка между тримата подсъдими, към кого са били насочени намеренията им за саморазправа, за извършването на какво престъпление подс.М. е подбудил съучастниците си, кога е формирано решението за реализиране на нападение върху пострадалия с намерение да му бъде отнета паричната сума; констатиран е дефицит в мотивите относно индивидуализацията на наказанието, наложено на подс.М..

Апелативният съд изрично е подчертал, че въпреки преценката за наличие на основание по чл.335, ал.2 от НПК, не разполага с правомощия да отмени изцяло присъдата, тъй като в подадения протест на ОП-С. не се съдържат възражения срещу оправдаването на подсъдимия Й., съответно не е направено искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част.

След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-С. е образувано НОХД № 263/2022 г. В разпоредително заседание, проведено на 1.06.2022 г. съдът, след като е предоставил на страните да изложат становище по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, след тайно съвещание, е постановил определение, с което е прекратил съдебното производство по НОХД № 263/2022 г. и е върнал делото на Окръжна прокуратура-С. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Съдът е приел, че такива са липсата на обосноваване защо прокурорът е приел, че А. е участвал в съучастническата дейност като извършител, а М. като подбудител и извършител. Установени са противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт и досежно субективната страна на деянието.

След връщане на делото на прокурора, в ОС-С. е било внесено за одобряване споразумение между ОП-С., К. А. и неговия защитник. С протоколно определение № 27 от 15.07.2022 г. по НОХД № 330/2020 г. ОС-С. е одобрил споразумение между ОП-С. и К. А. и защитника му. А. се е признал за виновен в това, че на 06.04.2020 г. в с.Ср, общ.С., в съучастие с М. М. , 4 като съизвършител, отнел чужди движими вещи, а именно парична сума в размер на 275 лв., от владението на Р. Р. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, като деянието представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29 б.“б“ от НК / извършил е престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, наказанията по които не са отложени по реда на чл.66 от НК /- престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. На А. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и девет месеца, което да се търпи при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, б.“б“ от ЗИНЗС. На основание чл.24, ал.3 от НПК съдът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №380/2020 г. по описа на РУ-С. в частта по отношение на К. А. за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Доколкото правната квалификация на деянието, вменено на А. е обуславяло делото да е подсъдно на ОС-С., след сключване на споразумение между ОП-С. и А. и прекратяване на наказателното производство, касаещо последния, с постановление от 26.07.2022 г. на прокурор от ОП-С. делото е изпратено по компетентност на РП-С..

С постановление от 01.08.2022 г. на Зам.районния прокурор на РП-С. досъдебното производство е било прието по компетентност.

НОХД № 824№2022 г. по описа на РС-С. е образувано на основание внесен обвинителен акт само срещу М. за престъпление по чл.198, ал.1, предл.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че на 06.04.2020 г. в с.Ср, общ.С. като съизвършител, в съучастие с К. А. отнел чужди движими вещи-парична сума от 275 лв. от владението на Р. Р., на *** г от с.С., общ.Е., обл.ВТ, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила.

Производството се е развило по общия ред.

По надлежния ред са приобщени множество писмени и гласни доказателствени средства, както и заключението по назначените съдебномедицинска експертиза /от досъдебното производство/ и съдебно-техническа експертиза /назначена по делото/.

Доколкото във въззивното производство

5 не бяха направени доказателствени искания, настоящата инстанция въз основа на наличния доказателствен материал изведе следните фактически констатации:

Подсъдимият М. М. и свид. К. А. се познавали от години. През месец април 2020 год. двамата, докато обсъждали извършена кражба на техни животни /коне/, стигнали до извод, че вероятно свид.Г. Ф. е съпричастен с това деяние. Решили да му нанесат побой и да му отнемат парични средства.

В изпълнение на това решение М. разговарял със свид.Ю. Й., който живеел в с.Ср, общ.С. и за когото подсъдимият знаел, че познава свид.Ф., да го уговори да дойде в селото и да носи опредЕ. сума пари, която да бъде в размер над 200 лв.

На 06.04.2020 год. около 17,00 -18,00 часа свид. Ю. Й. провел няколко разговора със свид. Г. Ф., в които първоначално споделил за проблеми със жена си и му поискал пари в заем, но след като получил отказ, му предложил за продан моторна резачка за сумата от 300,00 лева. Свид. Г. Ф. му обяснил, че не му трябва такава вещ, като вметнал, че същата вечер ще отиде до с. Ср, общ. С. с баща си, за да пазаруват. Свид. Г. Ф. попитал баща си - свид. Р. Р. дали иска моторна резачка, като последният отговорил, че може да даде 280,00 лева. Свид. Ю. Й. настоял да продаде резачката на бащата на свид. Г.

Ф..

Вечерта на 06.04.2020 год. около 20,30 часа свид. Г. Ф. отишъл със своя баща свид. Р. Р. в с. Ср, общ. С.. До селото се придвижили с лек автомобил м.

„Ауди 80“ с рег. № ***, собственост на жената, с която свид. Г. Ф. живеел на съпружески начала - свид. Г. Х.. Свид. Р. Р. имал в себе си сумата от 300,00 лева, съобразена с евентуалната цена на моторната резачка. Двамата първо посетили хранителен магазин, а след това и железарски, където свид. Р. Р. похарчил сумата от 25,00 лева. Докато били в търговските обекти, свид. Ю.