Решение № 284 от 17.06.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Русе, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20254500100135 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр чл.45 и сл. ЗЗД вр чл.52 ЗЗД .

Ищецът Е. В. К. твърди, че РРП е образувала ДП № 585/15г и от 04.05.2015г по отношение на него започнало експлоатиране на СРС, включващи подслушване, проследяване и наблюдение. От този момент нататък започнало сериозно навлизане в личния му живот. На 13.08.2015г в дома му е извършено претърсване и изземване на вещи- компютърна конфигурация и запаметяващи устройства, съдържаща лично информация, множество документи, мобилни телефони и други. От разрешението за претърсване ставало ясно, че се събират данни за престъпление по чл. 253, ал.

4 вр ал. 3, т. 2 вр ал. 2 вр ал. 1 НК. Станало ясно, че наказателното преследване срещу него е за тежко умишлено престъпление. Изпаднал в стрес и шок от факта, че срещу него се работи и се събират данни за престъпление, което не е извършил. Страхът му нараснал от това, че можел да бъде осъден и наказан с тежко наказание без да може да се защити. Това променило изцяло живота му, психическото му състояние и отношението му към околния свят и хората, с които контактувал. Притеснявал се, че ще повярват на обвиненията и ще променят отношението си към него.

Затова, че срещу него е насочена наказателна репресия станало достояние на широк кръг от хора и му се налагало да обяснява, че не е извършил престъпление и е несправедливо подозиран и обвиняван за пране на пари в немислими размери. Всичко се задълбочило след като му било повдигнато обвинението, по време на досъдебното производство и след това при поведеното съдебно производство в три инстанции. В период от осем години търпял незаслужени притеснения, психически атаки, страх и неудобства, които променили живота му, потискали го и не му давали възможност да се развива. Отнетият му компютър и периферните му устройства създали огромно неудобство и го лишили от 1 възможността да работи, да повишава квалификацията си. Наложило се да си купи нови устройства като отнетите му и изплащането им му създало големи трудности и неудобства. Отнетите му вещи изцяло загубили стойността си. На 01.12.2021 му било повдигнато обвинение и след като се запознал с характера на обвинението, вида на престъпленията и предвидените за това наказания, изпаднал в ужас. Бил обвинени в немислима престъпна дейност, характерна за други среди и хора с възможности, които той никога не е имал.

Престъпленията били толкова тежки, че той загубил душевно равновесие. Не знаел къде се намира, не можел да се храни и спи. Отслабнал десет кг. Рядко излизал от дома си. Не поддържал контакт с никой от познатите си. Не знаел дали ще може да се защити и това го карало да се чувства нищожен и уязвим, захвърлен от живота без всякаква перспектива. Нямал средства и за преживяване. След като възраженията му срещу обвинителния акт не били уважени това засилило още повече страховете му, ме истината не се търси. По образуваното НОХД № 197/22 по описа на РОС изпитвал гняв, страх и безпомощност от това, което се случвало, независимо, че истината била друга.

Бил осъден на 7 години лишаване от свобода и имуществена санкция на умопомрачителна сума пари за изплащане на която му трябвали няколко живота. Бил принуден да прави разходи по обжалване на присъдата и пътувания до Апелативен съд-.Велико Търново. Тази инстанция отменила присъдата и го оправдала по всички обвинения и това малко го успокоило, но след протестиране на присъдата от страна на прокуратурата това отново възбудило притесненията му и неудобствата, както и страховете му.

Касационната инстанция потвърдила оправдателната присъда, но докато трае производството пред тази инстанция страховете и чувството му за безсилие били продължени за още една година. В периода от 13.06.2015 до 31.01.2024г бил подложена на психически тормоз, страхове и притеснения, които не заслужавал, затова иска от съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 60 000лв, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вред, ведно със законната лихва от 01.12.2021 когато бил привлечен в качеството му на обвиняем до окончателното плащане на главницата. Претендира разноските по делото.

С молба вх. № 2407/26.02.2025г е допълнил исковата си молба досежно претърпените от него неимуществени вреди.

Ответникът Прокуратурата на Република България в писмен отговор по реда и в срока на чл.131 ГП, счита предявения иск за допустим, но неоснователен по основание и размер. Не са ангажирани доказателства от ищеца, които да установяват действително търпени неимуществени вреди като пряк резултат от воденото наказателно производство, по което е бил оправдан. Наказателното производство не е било образувано срещу ищеца. В досъдебната фаза наказателното производство спрямо него е продължило около 3 месеца, поради което същото не е протекло извън рамките на разумния срок съобразно фактическата и правна сложност на делото. С оглед продължителността на процеса спрямо ищеца- около 2 години и 2 м. в двете му фази, следва да се приеме, същият не е претърпял вреди, повече от допустимите при водене на наказателно производство. С оглед естеството на разследваното престъпление считат, че разследването е проведено в разумни срокове и не са нарушени правата на ищеца по чл.6, пар. 1 от ЕКПЧОС и чл.22 НПКИ. Същевременно прокуратурата в качеството на ответник не следва да носи отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза където друг орган се явява ръководно-решаващия и продължителността и 2 интензитета на процеса зависят от него. Считат, че не са налице незаконосъобразно актове или действия/бездействия на правозащитните органи на държавата, предпоставящи ангажиране на нейната отговорност по ЗОДОВ, а с виновното си поведение ищеца сам е допринесъл за настъпилите последици, поради което е налице хипотезата на чл.5 ЗОДОВ. Повод за образуване на наказателното производство е именно неправомерното поведение на ищеца. Освен това претендираното обезщетение не отговаря на критерия на чл.52 ЗЗД и е изключително завишено. Прави се възражение за погасяване на вземането за лихва по давност по чл.111, б.“В“ ЗЗД. Прави възражение за дължимост на разноските, направени от ищеца, както по отношение на разноските за платена държавна такса, така и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Постановление от 05.06.2014г на К. К.-прокурор при Окръжна прокуратура-Русе е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че в периода от 01.10.2011г-м.май 2015г в гр.Русе, получил, държал и използвал имущество-недвижими имоти, намиращи се в гр.Русе, ул.“ А.“ ** и ул.“Р. Д.“2, за което знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление-измама като деянието е извършено повече от два пъти-престъпление по чл.253, ал.4 вр ал.3, т.2 вр ал.2 вр ал.1 от НК. / ДП № 585/15/.

Видно от съдържанието на досъдебното производство още от м.юни 2015г са извършвани процесуални действия с оглед доказване съпричастността на Е.

К. към ползването и държането на придобитото по престъпен начин имущество и връзките му с ползвателите на имотите и с К. С. С. В тази връзка на 12.08.2015г е направено искане до РОС от прокурора по ДП за разрешение за извършване на претърсване и изземване в помещенията на жилище, намиращо се в гр.Русе, бул.“ С.“ **, вх.*, ет.*, ап.*, обитавано от Е. В.

К.. С Определение № 372 по НД № 420/15 по описа на РОС от 12.08.2015г е разрешено да се извърши претърсване на жилище, намиращо се на посочения адрес и изземване и на предмети, книжа и други вещи, които могат да са от значение по делото. На 13.08.2015г е извършено претърсване и изземване с разрешение на съдия, за което е съставен протокол. В този протокол са описани точно вещите, които Е. К. е предоставил и които са иззети от обитаваното от него жилище/ л.100-103 от т.1,п.1 от ДП № 1003/15 по описа на ОД на МВР-Русе/. Видно от приложеното към настоящото дело досъдебно производство в периода от 2015г до м.декември 2021г са извършвани процесуални действия, свързани с установяване съпричастността на Е. К. към повдигнатото срещу неизвестен извършител престъпление- свързани с разкриване на банкова тайна, ползвани от К. мобилни устройства, използвани са СРС-та за провеждани от него разговори по мобилни телефони и други.

На 01.12.2021г на Е. В. К. е предявено обвинение в извършени от него престъпления по чл.253, ал.5 вр ал.4, вр ал.1, пр.2 вр чл.20,ал.4 НК ; чл.253, ал.5, вр ал.4 вр ал.3, пр.2 вр ал.1, пр.2 НК ; чл.253, ал.5 вр ал.4 пр.1, пр.2 НК и чл.253, ал.5 вр ал.4 вр ал.3,т.2 вр ал.2, пр.2 и пр.4 НК с Постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2021г по ДП № 1003/15 ОД на МВР-Русе.

На 15.03.2021г Русенска окръжна прокуратура е внесла в Русенски Окръжен съд обвинителен акт срещу няколко лица, сред които и ищеца по настоящото дело Е. В. К. за извършени от него престъпления по чл.253, ал.5 3 вр ал.4, вр ал.1, пр.2 вр чл.20,ал.4 НК ; чл.253, ал.5, вр ал.4 вр ал.3, пр.2 вр ал.1, пр.2 НК ; чл.253, ал.5 вр ал.4 пр.1, пр.2 НК и чл.253, ал.5 вр ал.4 вр ал.3,т.2 вр ал.2, пр.2 и пр.4 НК

С Присъда № 31 от 06.07.2022г, постановено по НОХД № 197/22 по описа на РОС съдът постановява следното:

„ ПРИЗНАВА подсъдимия Е. В. К., род. на 24.11.1970 г. , в гр. Русе, с постоянен и настоящ адрес: гр. Р., бул.“Ген. С.“ № **, вх. *, ет. *, с висше образование,неженен,работи като ЕТ“И.“,неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че през периода 01.11.2012 г. - 15.11.2012 г. , в гр. Русе, в съучастие с К. С. С. от гр. Р., като помагач, подпомогнал К. С. С. да извърши сделка с недвижимо имущество - да сключи договор за наем за магазин от 110,21 кв.м., състоящ се от магазинна част и склад, намиращ се в гр. Русе, ул.

„А..” № 61,с идентификатор ***, на стойност 209 448 лв., сключен между К.С.С., ЕГН **********, като наемодател и „С. 01” ЕООД, ЕИК 200566993, представлявано от А.П.Ц., като наемател, за което имущество знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20 ал.2, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 /изм./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, извършено от Ю.С.С. и И.Т.М., като умишлено улеснил К.С.С. чрез даване на разяснения, представяйки К.С. за собственик на горния имот и имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание 253, ал. 5 вр. ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4 НК го ОСЪЖДА на наказания седем години лишаване от свобода и 10 000 лв. глоба, както и лишаване от правата да заема материално-отчетническа длъжност и да упражнява посредническа и пълномощническа дейност за срок от седем години и на основание чл. 253 ал.

6 от НК отнема в полза на държавата равностойността на така определения предмет на престъплението в размер на 209 448 лв.

ПРИЗНАВА същия подсъдим с горната самоличност за ВИНОВЕН в това, че през периода неустановена дата след 11.03.2013 г. - неустановена дата през м. май - м. юни 2013 г., в гр. Русе, извършил сделки с имуществомагазин,намиращ се в гр. Русе, ул. „А..” № ***,с идентификатор******** , за което знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.211 пр.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2, ал.3 и ал.4 вр.чл.26 ал.1/изм/ вр.чл.2 ал.2 от НК от Ю.С.С. и от И.Т.М., както следва :

2.1. На неустановена дата през периода след 11.03.2013 г. до края на м.март 2013 г. сключил договор за наем за магазин от 110,21 кв.м., състоящ се от магазинна част и склад, намиращ се в гр. Русе, ул. „А..” № ***,с идентификатор **********, на стойност 209 448 лв., сключен между Е. В. К. , като наемодател и „С. 01” ЕООД, ЕИК 200566993, представлявано от А.П.Ц., като наемател,

2.2. На неустановена дата през периода м.май-м.юни 2013г. сключил договор за наем за магазин от 110,21кв.м., състоящ се от магазинна част и склад, намиращ се в гр. Русе, ул. „А..” № ***,с идентификатор *** ,на стойност 209 448 лв., сключен между Е. В. К., като наемодател и ЕТ „М.-02-М.К.”, представлявано от М.К.К., като наемател, като деянието е извършено на два пъти, имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.253 ал.5 вр.ал.4 вр.ал.3 т.2 вр.ал.1 пр.2 от НК го ОСЪЖДА на наказания седем години лишаване от свобода и 10 000 лв. глоба, както и лишаване от правата да заема материално-отчетническа длъжност и да упражнява посредническа и 4 пълномощническа дейност за срок от седем години. На основание чл. 253 ал. 6 от НК отнема в полза на държавата равностойността на така определения предмет на престъплението в размер на 209 448 лв.