Решение № 3992 от 05.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3992 гр. Пловдив, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330100056 по описа за 2022 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът „ДЗИ Общо Застраховане“ АД твърди, че на ***г., около ***ч. на път *** между гр.*** и гр.***, водачът Д. С. Д., управлявайки лек автомобил „***“, с рег.

№ *** навлязъл в лента за насрещно движение и ударил автомобил „***“ с рег.№***, управляван от А. Х. И.. В следствие на това на И. били причинени неимуществени и имуществени вреди. За произшествието бил съставен протокол за ПТП и образувано досъдебно производство № 219/2016г. по описа на РУ ***, като при разследването се установило, че вина за него има Д. Д., който шофирал след употреба на алкохол в кръвта от 1,91 промила. Тъй като виновният водач бил починал при самото ПТП наказателното производство било прекратено. За автомобила „***“ имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството ищец, поради което пострадалият А. И. предявил писмена претенция за имуществени и неимуществени вреди. По нея била образувана преписка по щета № *** и постановен отказ.

Пострадалото лице предявило иск против ищеца, като след завеждане на делото на *** г. той доброволно изплатил сумата от 25 000 лв. С решение от *** г. по делото на СГС „ДЗИ Общо застраховане“ АД било осъдено да заплати на пострадалия 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от *** г. до окончателното изплащане; 4388,61 лева- обезщетение за имуществени вреди, ведно със 1 законна лихва от *** г. до окончателното изплащане; 2203,54 лева – разноски и сумата от 1870,85 лева – адвокатско възнаграждение. За тези вземания било образувано изпълнително дело, като в срока за доброволно изпълнение ищецът превел по сметка на съдебния изпълнител 35806,66 лв., погасявайки изцяло задълженията си. Предвид тези обстоятелства в полза на ищеца било възникнало регресното право по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ. Иска се осъждане на ответниците да заплатят на дружеството ищец по 1/3 част сумата 9999,99 лева, представляваща част от платеното обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото лице цялото от 45000 лева, като следва: М. В.

Д., в качеството си на наследник на Д. Д. да заплати 3333,33 лева; П. Д. Д., в качеството си на наследник на Д. Д. да заплати 3333,33 лева и В. Д. Д., в качеството си на наследник на Д. Д. да заплати 3333,33 лева, ведно със законна лихва върху главниците, считано от дата на депозиране на исковата молба.

Ответниците М. В. Д., П. Д. Д. и В. Д. Д. излагат становище, че по делото не безспорно установена вината на техния наследодател за настъпилото ПТП. Възразяват, че размерът на изплатеното обезщетени е прекомерен с оглед причинените вреди и принципа на справедливостта. Твърдят, че е пострадалият е съпричинил вредите, движейки се със скорост по-висока от разрешената за съответния пътен участък.

Предвид това считат исковете за неоснователни.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства ведно с доводите на страните съдът намери за установено:

От представения протокол за ПТП с пострадали лица № *** от *** г. и материалите от приложеното досъдебно производство се установява, че на ***. около *** часа, на път *** между гр. *** и гр. *** е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил "***" № *** управляван от Д. С. Д. и автомобил „***“ с рег. №***, управляван от А. Х. И..

Водачът Д. управлявал лекия автомобил „***“ в северната лента на платното за движение по пътя **** – **** в посока от изток на запад. В същото време А. И. е управлявал автомобила „***“ по южната пътна лента, в противоположната посока – от запад на изток. В един момент Д. навлязъл в лявата лента за движение, като след около 0,8 секунди настъпил неизбежен удар в насрещно движещия се автомобил управляван от И.. Ударът бил в предната лява част на л.а.“***“ и в предната лява час на л.а. „***“.

Скоростта на движение на управлявания от Д. автомобил към момента на удара била около 102 км.ч., а тази на насрещния автомобил – около 65 км.ч. Според заключението на експертизата причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е това, че водачът на л.а.“***“ поради субективни причини е навлязъл в лентата на за насрещно движение, когато това не е било безопасно. Причина е било и алкохолното опиване на водача Д., което е довело до нарушение на различни нормални физологични функции, имащи отношение към безопасното шофиране / лист ***/ .

2

Изводът за наличие на такова повлияване върху Д. се основава на установеното в хода на разследването обстоятелство, че в кръвта му е била налична концентрация на алкохол от 1,91 промила.

В резултат на удара между двата автомобила А. Х. И. получил ..........., което е довело до .......... за срок надвишаващ 30 дни. Травмата наложила спешно приемането му в болнично заведение и провеждане на оперативно лечение, което е видно от медицинските документи приети като доказателства по приложените гр.д. 13259/2016г. на ***ГС и досъдебно производство. Според заключението на експертизата по настоящото дело, причиненото на И. увреждане е пряка последица на настъпилото ПТП, като възстановителният период от травмата е траел около 6-8 месеца.

Във връзка с произшествието е било образувано досъдебно производство №219/2016г. на РУ ***, което е прекратено с постановление № 2674/07.12.2016г. на Окръжна прокуратура – *** на осн. 199, чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.4 НПК, поради смъртта на водача Д. Д. настъпила при самото произшествие / лист ***/ .

Към ***г. за лекият автомобил „***“ е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД по полица № *** от ***г., със срок на валидност ***г. - ***г. / лист ***/.

Установява се от приложеното гр.д.13259/2016г. на *** градски съд, че на ***г. пострадалият А. И. е предявил срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД иск, с който претендирал обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди.

След в хода на производството по това дело - на ***г. дружеството застраховател заплатило доброволно и извънсъдебно на И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. / лист ***/ . С постановеното по делото решение № 338/15.01.2018г.

„ДЗИ Общо застраховане“ било осъдено да заплати още 20 000 лева за неимуществените вреди, след като съдът взел предвид вече платеното обезщетение от 25 000 лв. Присъдени били още: законната лихва върху 20 000 лв. от ***г. до окончателното изплащане; 4388,61 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от ***г. до окончателното изплащане; 2203,54 лв. – разноски и сумата от 1870,85 лв. – адвокатско възнаграждение / л.*** на прил. дело/ . Решението е влязло в сила на ***г., като възоснова на него били издадени изпълнителни листове от ***г. и ***г. / лист *** и ***/. Образувано било изпълнително дело №214/2018г. по описа на ЧСИ ..., като в срока за доброволно изпълнение „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД платило по сметка на съдебния изпълнител общо дължимата сума от 35806,66 лв. / лист *** и ***/ .

Видно е от документите по приложеното досъдебно производство, че ответниците М. В. Д., П. Д. Д. и В. Д. Д. са наследници по закон – съпруга и деца на починалия Д. С. Д. / лист *** – *** на приложеното ДП 219/2016г./ . Предвид това те са участвали в досъдебното производство / лист ***/ . Качеството им на наследници не се оспорва от тях по настоящото дело.

3

При така установените факти се налагат следните изводи:

Според чл. 500, ал.1,т.1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платените обезщетение, лихви и разноски, когато виновният водач, при настъпване на произшествието е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се налага извода, че виновен за възникналото пътнотранспортно произшествие от което са настъпили вредите е водачът на лекия автомобил „***“ Д. Д. Това е така, защото той е управлявал автомобила след употреба на алкохол, със скорост по-висока от разрешената за съответния пътен участък, като е загубил управлението и навлязъл в насрещното пътно платно. Тези действия са станали причини за удара между двете превозни средства и настъпването на телесните увреждания за пострадалия И.

Неоснователни са доводите на ответниците, че не е доказана безспорно вината на техния наследодател. От изводите на комплексната експертиза, която не е оспорена от страните, безспорно се установява механизъм на ПТП, който сочи на противоправно и виновно поведение на Д., което е в пряка причинна връзка с настъпилите неимуществени вреди, които са били репатрирани от ищеца в качеството му на застраховател. По делото не се представят доказателства, които да оборят презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.

Съдът счита, че размерът на определеното и изплатено обезщетение за неимуществени вреди възлизащо общо на 45000 лв. е съответен на характера на получените от пострадалия травми, интензивността на претърпените болки и психически дискомфорт, както на продължителността на възстановителния процес. С оглед така установените обстоятелства размерът на обезщетението не противоречи на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.

За неоснователно съдът намира направеното от ответниците възражение за съпричиняване, поради това, че пострадалият е управлявал автомобила със скорост повисока от разрешената за пътния участък – 65 км.ч., вместо 50 км.ч. Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД за да е налице основание за намаляване на обезщетението, следва поведението на пострадалия обективно и в причинна връзка да е допринесло за настъпване на вредите. В настоящия случай, според заключението на експертизата /т.***/, при създадената пътна ситуация, при която управляваният от Д. автомобил е навлязъл в насрещното платно, пострадалият И. е нямал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара. Нещо повече – дори да би имал подобна възможност и да е бил спрял, отново би се стигнало до удар, тъй като той е бил 4 неизбежен / т.*** –лист ***/ .

Предвид това са налице предпоставките на чл.45, ал.1 ЗЗД, водещи до отговорност на деликвента, а поради това и на застрахователя на гражданската отговорност.

След като лицето, чиято отговорност е била застрахована от ищеца е управлявало автомобила под въздействие на алкохол с концентрация над допустимата по закон е налице хипотезата на чл.500, ал.1 т.1 КЗ и застрахователят има право на регрес относно платеното от него обезщетение за неимуществени вреди от 45000 лв.

Ответниците по делото са наследници по закон като получават равни части, събразно чл. 5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН. Следователно всеки един от тях отговаря до размера на 1/3 от претендиратата от ищеца сума по предявения частичен иск за 9999,99 лв. Всеки от ответниците дължи заплащане на 3333,33 лв. съставляващи приспадащата му се част.

Ето защо съдът намира, че предявените субективно съединени частични искове са основателни и следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода от делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1821 лв. от които: 400 лв. държавна такса, 996 лв. адвокатско възнаграждение и 425 лв. депозит за вещи лица.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. В. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №***, в качеството й на наследник на Д. С. Д. ЕГН ********** да заплати на "ДЗИ - Общо застраховане " ЕАД, ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 89Б, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, сумата 3333,33 лв. /три хиляди триста тридесет и три лева и 33ст./, представляваща 1/3 от сумата 9999,99 лв., предявена частично от сумата 45000 лв. и представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение за неимуществени вреди от предизвикано от наследодателя Д. С. Д. на ***г. пътно-транспортно произшествие, констатирано с протокол за ПТП с пострадали лица № *** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.