Решение № 350 от 09.12.2021, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 766/2021
- Вид
- Решение № 350
- Подписан
- 09.12.2021
- В сила
- 25.01.2022
- Състав
- Тодор Илиев Тихолов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21, ал.1, т.4 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.91, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.92, т.4 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.112, ал.1, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 350 гр. Червен бряг, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря М.Ц.Т. като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20214440100766 по описа за 2021 година
По вх.№2511/25.06.2021г. е образувано настоящето дело по повод постъпила искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в ***, със законни представители *** Държава: *** Държава: *** и *** (от всеки двама от членовете на управителния съвет заедно), чрез пълномощник юрисконсулт *** срещу Й. ИВ. Й., ЕГН********** действаща като „*** ЕИК*** със седалище и адрес на управление в *** В исковата молба се твърди, че ответника действащ като ЕТ подал иск срещу дружеството ищец през 2017г. с искане към СРС да признае за установено, че ЕТ представлявано от ответницата не дължи сумата от 2737.49лв. - главница по фактура №0217874871/07.03.2017г. представляваща корекция на сметка за период на консумация от 05.12.2016г. до 01.03.2017г. Твърди се, че по този иск ЕТ представлявано от ответницата било образувано гр.д.№27923/2017г. по описа на СРС, 90-ти състав, като по делото било постановено решение №423444/06.06.2018г., с което СРС отхвърлил иска с правно основание – липса на облигационна връзка, като неоснователен, но уважил иска с правно основание – липса на основание за начисляване на корекция по сметка, като признал за установено, че ищеца по това дело не дължи процесната главница в размер на 2737.49 лв.
Сочи се, че това решение на СРС било обжалвано пред СГС, който по в.гр.д.№15508/2018г. постановил решение от 24.10.2019г. - в сила от същата дата, с което отменил решение №423444/06.06.2018г. и определение №482638/05.09.2018г. по гр.д.№27923/2017г. на СРС, отхвърлил отрицателните установителни искове на ищцата, потвърдил решението и определението на СРС в останалата обжалвана част и осъдил ЧЕЗ и ЕТ да заплатят съответните разноски в производството пред СРС и СГС /към това решение е приложено и особено мнение на съдия от съдебния състав/. Сочи се, че в окончателното си решение СГС 1 потвърждава решението на СРС в останалата обжалвана част, а именно според ищеца потвърждава недължимостта от Й. ИВ. Й. действаща като ***“ на сумата над 1824.99 лв. до 2737.49 лв. по фактура №0217874871/07.03.2017г.
От ищеца се твърди, че с оглед на тези факти със сила на присъдено нещо от СГС е признато съществуването в полза на ЧЕЗ на посоченото по-горе изискуемо и ликвидно притезание за сумата от 1824.99лв. представляваща 2/3 от стойността по посочената фактура срещу Й. действаща като ЕТ. Допълва се, че правният интерес на дружеството от предявяване на настоящия иск е обусловен от разликата между обхвата и правните последици на установителен иск и постановяване на решение по осъдителен иск имащо изпълнителна сила и обуславящо издаване на изпълнителен лист, тъй като се сочи, че ЧЕЗ има право да се снабди с изпълнителен титул, въз основа на който да може да проведе принудително изпълнение, за което от ищеца се твърди, че предявява настоящия осъдителен иск. Допълва се, че правния интерес за сумата от 1824.99лв. призната от съда за дължима от Й. действаща като ЕТ не е платена от последната и към момента на предявяване на исковата молба.
След като сумата от 1824.99лв., начислена с посочената фактура от 26.04.2017г. е била призната за дължима по гр.д.№27923/2017г. на СРС в резултат на събраните писмени и гласни доказателства и чрез приетото заключение на съдебно-техническа експертиза от ищеца се твърди, че размера и основанието за дължимостта на тази сума от ответника по настоящото дело не следва да се доказва в настоящото производство, тъй като съдебното решение по вече приключилото пред СРС дело формално, според ищеца имало сила на присъдено нещо за това вземане и било задължително между страните, както и за съда разглеждащ исковете предявени с настоящата искова молба.
Излагат се доводи, че ответницата в настоящото производство дължала на ищеца лихва за забава в размер на 556.16лв. за периода 24.06.2018г. – 24.06.2021г. върху главницата от 1824.99лв. по фактура №0217874871/ 27.03.2017г., тъй като падежът на главницата според ищеца бил на 21.03.2017г., а ответникът в настоящото производство не е заплатил задължението си на падежа и до предявяване на исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Й. ИВ. Й.
ЕГН********** действаща като ***“ЕИК *** да заплати на дружеството ищец сума в размер на 1824.99лв. представляваща неизплатено задължение по фактура №0217874871/ 07.03.2017г. за електрическа енергия и начислена за периода от 05.12.2016г. до 01.03.2017г., ведно с обезщетение за забава от датата на завеждане на настоящата искова молба до датата на окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 556.16лв. представляваща законна лихва за забава върху неплатената фактура от 07.03.2017г. за периода от 24.06.2018г. до 24.06.2021г.
Посочена е банкова сметка, по която ответника да заплати паричните задължения.
Моли съда на основание чл.78, ал.3 от ГПК да присъди направените разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение.
Направени са доказателствени искания за прилагане към настоящото дело гр.д.
№27923/2017г. на СРС и решението на СГС по в.гр.д.№15508/2018г.
2
Направено е искане съда да допусне съдебно счетоводна експертиза с посочена задача по отношение твърдяната лихва от 1824.99лв. за периода от 24.06.2018г. до 24.06.2021г.
Направено е искане при наличие на условията за прилагане на чл. 238 от ГПК делото да се гледа в отсъствие на ищеца, като се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение поради ниска фактическа и правна сложност на делото и във връзка с ТР №6 от 06.11.2012г. на ОСГКТ.
Представят се писмени доказателства.
С разпореждане 595/19.06.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът е разпоредил препис от исковата молба с доказателствата да се изпрати на ответника.
За разпореждането на съда ответницата е била уведомена на 02.08.2021г. С вх.
№3386/30.08.2021г. в ЧРС е постъпил писмен отговор от ответника.
Твърди се, че претендираната от ищеца сума по посочената фактура е погасена по давност, като се сочи разпоредбата на чл.112, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, която давност тече от 07.03.2017г. – датата на фактурата и според ответника на 07.03.2020г. вземането предявено от ищеца в настоящото производство според ответника е погасено по давност. Излагат се допълнително доводи относно твърдението на ищеца за това, че отхвърления отрицателен установителен иск се приравнявал по своите правни последици на уважен положителен установителен иск. В тази връзка от ответника се навеждат доводи, че това твърдение е неправилно и в тази връзка счита, че приетите за установени факти в посоченото производство не могат да се приемат за установени в настоящото производство, а следва да бъдат доказани. Допълва се, че лице получаващо качеството на „потребител на електрическа енергия“ следва да бъде собственик или ползвател за които факти ответника сочи, че не са ангажирани никакви доказателства по настоящото дело. Допълва се, че ответника не е собственик и не е ползвател на процесния имот намиращ се в село *** Оспорва се, че през посочения в исковата молба период дружеството ищец да е доставило стоки или услуги на посочената стойност, както и че е доставило електроенергия на адреса, която отговаря на БДС за ел.мрежа към исковия период. Оспорва се през процесния период на сочения адрес да е ползвана от ответника каквато и да е доставена от дружеството ел.енергия, както и че ответника е бил потребител на ищцовото дружество при условията на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ.
Твърди се, че ищеца не установява по безспорен начин нито едно от обстоятелствата, а именно, че има договорни отношения с ответника за доставка на ел.енергия, качеството на ответника в договорните отношения и по-точно качеството на ответника на потребител на електрическа енергия и количеството на реално доставена ел.енергия за процесния период.
В заключение се излагат доводи, че исковата претенция е погасена по давност и в тази връзка е неоснователна и претенцията за сумата от 556.16 лв. представляваща законна лихва за забава за периода 24.06.2018г. – 24.06.2021г.
Поради изложеното ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни претенциите на ищеца срещу ответника за сумата от 1824.99лв. по фактура от 07.03.2017г., която сума представлява стойност за потребена ел.енергия за периода 05.12.2016г. до 01.03.2017г. по КИН 210029136668, както и за сумата от 556.16 лв.
3 представляваща законна лихва за забава за периода 24.06.2018г. – 24.06.2021г.
Представят се списък с разноски по чл.80 от ГПК, пълномощно, споразумение за адвокатско възнаграждение, договор-декларация, вносна бележка от 03.08.2021г. за сумата от 397 лв.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:
На 19.03.2013г. ответницата подала в офис на дружеството ищец заявление за сключване на договор за продажба на електрическа енергия №1201061616, в което освен лични данни посочила, че действа като представляващ ЕТ„*** ЕИК*** със седалище и адрес на управление в *** а обектът, за който се сключва договора е стопанска сграда, имот №162017 (стопански двор) м.“***“. На същата дата ответницата в качеството й на представляваща ЕТ подписала и декларация, в която посочила партида за електрическа енергия с електромер №40049212, КИН 210029136668, I тарифа -78 и II тарифа -79, за което се и подписала. Във връзка с това между страните по делото бил подписан и договор №210029136668/19.03.20213г., с който „ЧЕЗ Електро България“АД продава на ЕТ„*** ЕИК*** със седалище и адрес на управление в *** представлявано от Й. ИВ. Й., ЕГН********** електрическа енергия на мястото за доставка, съгласно споразумението към договора (№6008926255/19.03.20213г.) при условията на българското законодателство и Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, а купувачът заплаща на „ЧЕЗ Електро България“АД стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършване на пренос и достъп до разпределителната мрежа по цени и с тарифна структура, утвърдени по реда на действащото законодателство. Договорът и споразумението също са подписани от ответницата в качеството й на представляващ ЕТ, като тези доказателства не са били оспорени от страните и приети от съда (стр.57-61 вкл. от делото).
С оглед на това съдът намира, че съгласно чл.98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ между страните по делото е възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата на което ответника е следвало да заплаща доставените от ищеца количества електрическа енергия. Отношенията между страните подробно са регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ, публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в сила.
Ответникът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката, а ищецът - на оператор на разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия.
В чл.4, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество също е дадена дефиниция на потребител.
Ответникът се явява титуляр на партида на процесния имот, който е присъединен към електроразпределителната мрежа и поради това същият е пасивно легитимиран да отговаря при създадената облигационна връзка в отношенията с ищцовото дружество. В този смисъл, съдът не приема за основателни доводите на процесуалния представител, че ответникът не е страна по облигационното правоотношение, тъй като не ставало ясно дали е собственик или ползвател на процесния имот. Адресната регистрация на едно лице е без значение за факта, че същото лице може да е титуляр на партида за друг имот. Това обстоятелство е 4 ирелевантно по отношение ангажиране на отговорността му като потребител на ел.енергия.
С оглед на това, съдът приема, че ответникът е потребител на ел.енергия за процесния имот и за процесния период.
Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10b1baa8-c974-494d-acdc-05da544da401